Решение № 19975 от 04.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19975 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110111647 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от [******], ЕИК [******], срещу Е. П. Г. и А. П. С., конституирани в хода на заповедното производство по ч.гр.д.

№ 52187/2021 г. на мястото на починалия длъжник П. Г. С.а, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената срещу наследодателя на ответниците П. Г. С.а на 16.09.2021 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52187/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с наследодателя на ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на П. Г. С.а на адреса на топлоснабдения имот:

[******] за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена. Поддържа, че П. Г. С.а е била собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и е имала качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, П. С.а е изпаднала в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Иска от съда да признае за установено по отношение на наследниците й по закон и ответници в производството дължимостта на сумите по издадената срещу наследодателя им 1 заповед, срещу която са подадени възражения от тяхно име.

Ответниците са подали отговори на исковата молба, с които са изложили идентични възражения срещу предявените искове. Считат, че исковете са недопустими за разликите над заявените с първоначално подадената в срока по чл.

415 ГПК искова молба. Поддържат, че не е допустимо с уточняваща молба, постъпила след преклузивния срок ищецът да отстранява допуснати грешки в исковата молба, с оглед което и заявяват искане за горницата исковата молба да бъде върната, а издадената заповед - обезсилена. Заявяват възражение за изтекла погасителна давност. Изрично заявяват, че не оспорват размера на начислената ТЕ за периода и счетоводното отразяване на същия от страна на ищеца. Оспорват наследодателят им да е имал качеството потребител на ТЕ през процесния период.

Оспорват представения от ищеца нечетлив списък на живущите, като заявяват искане ищецът да представи същия в оригинал. Заявеното искане е за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Възраженията за ответниците за недопустимост на производството за разликата над посочените в искова молба, вх. № 59995/06.03.2023 г. суми до посочените в уточнителна молба, вх. № 97574/07.04.2023 г. суми, съдът намира за неоснователни. Като е констатирал, че исковата молба, постъпила в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК, е нередовна с разпореждане №40025/28.03.2023 г. съдът на основание чл. 129, ал. 1, вр, ал. 2 ГПК е дал указания на ищеца да отстрани нередовностите. По арг. от разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й, с оглед което и не могат да бъдат споделени доводите на ответниците, че уточненията на предявените искове са направени след преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения с наследодателя на ответниците за продажба на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответницата в забава. Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им. В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за 2 вземанията.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

С оглед становището на ответниците, заявено с отговорите на исковата молба, с доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства: че ищецът е доставил на адреса на процесния имот топлинна енергия, 4/6 части от чиято стойност за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. възлиза на сумата от 2054,85 лева, че същата е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба, като след края на всеки отоплителен сезон, включен в периода, е извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имота и на база отчетените стойности е извършено изравняване, отразено надлежно в изравнителни сметки, съставени в съответствие с нормативните изисквания, че през процесния период за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи за ТЕ в абонатната станция, че общият топломер е бил годно средство за измерване на ТЕ през периода, че от страна на ответниците и техния наследодател не са били извършвани плащания за погасяване на задължения за ТЕ, за дялово разпределение, както и претендираните лихви, относими към процесния период, че през същия услугата за дялово разпределение на ТЕ е била осъществявана от [******], че размерите на лихвата за забава по претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД възлизат на претендираните от ищеца с исковата молба суми.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в 3 облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че наследодателят на ответниците П. С.а е притежавала идеални части от право на собственост върху процесния недвижим имот. Установява се от приложеното на л. 93 от делото удостоверение за наследници на П.Г. С., че е починал на 12.02.2002 г., като е оставил за свои наследници по закон: П. Г. С.а – съпруга, А. П. С. – син и Е. П. С. – дъщеря. Служебно установено е в хода на производството, че П. С.а е починала на 22.10.2021 г. и ответниците са нейни наследници по закон от първи ред. Установено е също така, че с нотариален акт № 196/1986 г. за собственост въреху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ П.Г. С. е признат за собственик на недвижим имот, съставляващ [******]. Прието е и удостоверение, изх. № 68-00-1040/12.10.2023 г. , издадено от [******] съгласно което стар адрес:

[******]се отнася за многофамилна жилищна сграда със[******] .

На следващо място като доказателства по делото са приобщени и подадени данъчни декларации по реда на чл. 14 ЗМДТ, като от съдържанието им съдът възприема, че приживе П. С. е заявил пред общинските органи, че имотът е съсобствен между него и П. С.а, като всеки от съсобствениците притежава по ½ ид.ч. от същия. Декларация е била подадена и от П. Г. С.а след смъртта на съпруга й П. С.. В същата П. С.а е декларирала, че притежава 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижими имот. Ето защо и съдът възприема, че е налице извънсъдебно признание от страна на наследодателя на ответниците, че процесният топлоснабден имот е бил придобит по време на брака между П. С. и П.

С.а и същият е съставлявал съпружеска имуществена общност. Следователно и е установено наличието на облигационно правоотношение през процесния период между П. С.а и ищеца с предмет договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника до право на собственост върху недвижимия имот, като наследодателят на ответниците се явява задължен за 4/6 от общото количество ТЕ за имота, чиято сума възлиза в размер на 2054,85 лева за процесния период.

Ето защо и следва да се обобщи, че ищецът пълно и главно е доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответниците в качеството им на наследници на починали длъжник П. С.а дължат цената на потребената през исковия период в имота топлинна енергия според правата на този купувач в съсосбтвеността.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал.

3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 4

30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.