Решение № 460 от 23.12.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Перник, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211700100398 по описа за 2021 година

Предявени са искове от А.П. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за заплащане:

1) на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата от 60000 лв. – застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди от телесни увреждания от ПТП на 30.11.2020 г., около 15,05 часа в с. ***на ул. ***, в района на № **, причинено от С.Ф. при управление на л.а. “БМВ 330Д”, рег. № ***, застрахован по риска задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.12.2020 г. – датата на предявяване на писмената застр. претенция, до окончателното плащане на обезщетението; 2) на осн. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал.

1, т. 1 от КЗ общата сума 3280 лв. - имуществени вреди за направени разходи, от които: 80 лв. - за специализиран медицински транспорт; 125 лв. – за заплатено мед. изделие имобилизираща шина за коляно; 1945 лв. - за заплатено мед. изделие имплант за оперативна интервенция; 980 лв. – за заплатено мед. изделие имплант за оперативна интервенция; 75 лв.

– заплатени за лекарства; 75 лв. - заплатени медицински сплинтове за фиксация на крайника, във връзка с последиците от увреждането и лечението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.12.2020 г. – датата на предявяване на писмената застр. претенция, до окончателното плащане на обезщетението.

Ответникът с отговора по чл. 131 ГПК оспорва ПТП да е предизвикано по изключителна вина на водача на процесното МПС - С.Ф., като твърди, че неговите действия са били съобразени с пътната обстановка и всички пътни знаци на местопроизшествието.

Твърди, че причина за ПТП е и община Перник, която не е положила нужната грижа за обезопасяване на заснежен, мокър и заледен участък на ул. *** в района на номер **в с. ***, 1 общ. Перник, както и оспорва твърденията на ищеца за допуснати от водача на МПС нарушения на правилата на движение по Здв. П., като последният е попаднал в заснежен, заледен, мокър и неопесъчен участък от пътя, стопанисван от община Перник. Последната съгл. чл. 31 и чл. 50 от ЗП има задължение и за зимно поддържане на общ. пътища и да обезопаси пътното платно срещу хлъзгане при сняг и заледяване. Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерно завишено с оглед принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Релевира възражение, че вредоносният резултат бил съпричинен от ищеца, тъй като е пътувал в л.а. без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а от ЗДвП и в непровеждане на лечение от ищеца, предвид което е налице основание по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението.

Третото лице помагач Община Перник не изразява становище по исковете.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Обстоятелствата по пътно-транспортното произшествие са установени с влязло в сила протоколно определение № 83/21.09.2021г. по ндох № 1470/2021 г. на РС- Перник, с което е одобрено споразумение, с което С.Ф. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”, вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 30.11.2020 г., в с.

***, общ. Перник, на път III-802 при управление на МПС - л.а. “БМВ 330Д”, рег. № *** е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на А. П. П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната голямопищялна кост на дясната подбедрица в средната трета, довело до трайно затруднение на движението на десен долен крайник, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества /кокаин/. По силата на чл. 300 от ГПК приложеното право и установените факти посредством акта на наказателния съд са задължителни за гр. съд относно преценката на гражданските последици от престъплението, извършено от прекия делинквент С.Ф. относно за механизма на деянието – че е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и относно резултата от неправомерното му поведение - че на А. П. П. е причинена средна телесна повреда – счупване на дясната голямопищялна кост на дясната подбедрица в средната трета, довело до трайно затруднение на движението на десен долен крайник. В този смисъл, вече установеното от наказателния съд за извършването на деликта и елементите на осъществения деликт, не подлежат на повторно установяване в настоящото производство.

Освен от горецитираното споразумение по наказателното дело, механизмът на ПТП, както и медико-биологичния вид и характер на получените от ищеца увреждания, начина на лечение и продължителността на лечебно-възстановителния период, се установява и от САТЕ и СМЕ по настоящото дело. От СМЕ се описват следните травматични увреждания на ищеца, стоящи в пряка - причинно следствена връзка с ПТП на 30.11.2020 г.: счупване на големия пищял на дясна подбедрица; разкъсноконтузна рана в задколянната ямка на дясна колянна става; счупване на 5- та дланна кост на лява ръка, увреда на разгъвачното сухожилие на 5- ти пръст на лява ръка . П риложено е оперативно лечение на увредите2 открито наместване на счупванията и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза и зашиване на сухожилието. Общо оздравителния период при такъв вид увреждания е около 8 месеца. Без функционален дефицит на ставите на десен крак и лява ръка.

Според САТЕ и поясненията на вещото лице в с.з. водачът на л.а. „БМВ“, модел „330 Д“, при движение по хоризонтален прав участък предшестван от плавен ляв пътен завой, при несъобразена скорост с пътните условия при затруднена пътна обстановка (пътна настилка покрита с мокър сняг) и занижено внимание губи контрол върху управлението на автомобила, което е довело до неговото странично плъзгане, ротация и изваждането му от устойчиво равновесие. Лекият автомобил излиза в дясно извън дясната пътна лента (посока огледа) и предизвиква ПТП. При напускане на пътното платно автомобилът се насочва последователно към рекламна табела която се е намирала на 2.1м. от дясно на дясната пътна лента посока огледа. Последвал удар след ротация в железобетонен стълб който се намира 2.70м. от дясно на пътната лента посока с.*** към гр.Перник, който е част от електроснабдителна мрежа на с.*** и се установява в позицията, в която е намерен по време на огледа. Установява се, че в конкретната обстановка причина за настъпване на ПТП е неподходящо избрана скорост на движение и проявена слаба квалификация при управление на автомобила при затруднена пътна обстановка (пътна настилка покрита с мокър сняг).

Водачът е управлявал със скорост на движение, която не му е позволявала да овладее л.а. и да не допусне настъпване на ПТП.

Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК и при събраните в настоящото производство доказателства следва, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно: причинени на ищеца вреди от ПТП на 30.11.2020 г., причинено по вина на застрахования при ответното дружество водач на моторно превозно средство С.Ф.. С оглед на това, прекият иск срещу застрахователя е доказан по основание.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази обстоятелствата, установени от СМЕ, САТЕ, свидетелските показания и писмените доказателства по делото. Брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания /счупване на големия пищял на дясна подбедрица; разкъсноконтузна рана в задколянната ямка на дясна колянна става; счупване на 5- та дланна кост на лява ръка, увреда на разгъвачното сухожилие на 5- ти пръст на лява ръка/, довели до трайно затруднение на движението на десен долен крайник, функционално довела до ограничения на движенията на десния крак 75 дни, а на лявата ръка 28 дни, поради носенето на обездвижваща шина, като както при самите травми, така и по време на възстановителния процес пострадалият е изпитвал физически болки и страдания. Продължителността и интензитета на търпените болки и страдания и ограниченията, неудобствата и страдания, които е следвало да изтърпи ищецът – по време на възстановителния период /възстановителния период при счупването на големия пищял и оперативно лечение е около 8 месеца, възстановителния период на счупването на 5- та дланна кост на лява ръка, усложнена с увреда на разгъвачното сухожилие на 5- ти пръст на лява ръка е около 3 месеца/. Отчита се и липсата на функционален дефицит на ставите на десен крак и лява ръка. Освен посочените морални 3 измерения на болката и страданията на ищеца, се отчитат и конкретните общественоикономически условия в страната към настъпването на ПТП, намерили стойностен израз и в актуалните към момента на настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие по зад. застраховка "Гр. отговорност" на автомобилистите, които дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства. Също и създаденият от съдебната практика ориентир за справедливо определени суми за подобен вид увреждания в близък период /например Решение № 60139 от 9.11.2021 г. на ВКС по т. д.

№ 1703/2020 г., II т. о., ТК, Решение № 60185 от 29.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3692/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 173 от 23.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 515/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 1 от 4.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 512/2019 г., I т. о., ТК/, които съдебни актове са сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото дело.

С оглед изложеното и във връзка с уврежданията, както и последиците от тях, променящи живота на пострадалия, както във физически, така и в психически аспект, настоящият състав намира, че справедливият по чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. паричен еквивалент за претърпените от ищеца неимуществени вреди e в размер на 30 000 лв. Тази сума конкретно ще репарира в пълен обем неимуществените вреди на ищеца за времето досега, съставлява точно измерение на отговорността на ответника, а в общ план е в съответствие с обществените условия, морал и икономическото положение в страната. В този размер от 30 000 лв. искът за неим. вреди е доказан, а за разликата до предявения размер от 60000 лв. подлежи на отхвърляне.

От представените документи- епикриза, фактури и фискални бонове се установява заплащането от ищеца разходи за специализиран медицински транспорт; заплатени мед. изделие имобилизираща шина за коляно, имплант за оперативна интервенция, имплант за оперативна интервенция, за лекарства, медицински сплинтове за фиксация на крайника, с оглед необходимо извършената оперативна интервенция във връзка с последиците от увреждането и лечението общо в размер на 3280 лева, които са били необходими и използвани за лечението на получените от процесното ПТП травматични увреждания.

Въпросните документи са издадени след злополуката и съдържат информация за вида и размера на разноските за лечението на ищеца, поради което следва извод, че са свързани с настъпилите вследствие на злополуката увреждания, включително това се установява категорично и от СМЕ. Предвид изложеното искът за имуществени вреди е доказан за пълния предявен размер от общо 3280 лева, след като разноските са пряка и непосредствена последица на противоправното деяние на делинквента.

От механизма на ПТП се установява, че пострадалият при ПТП е бил пътник в л.а.

„БМВ", но липсват доказателства, че е бил без поставен предпазен колан. Според СМЕ наличието на поставен или непоставен колан, не се е отразило съществено на вида и тежестта на получените увреждания от ищеца при процесното ПТП. При липсата на категорични доказателства, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан, респ. на такива за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и 4 вредоносния резултат и конкретно, че уврежданията не биха настъпили, дори и да бе доказано непоставяне на предпазен колан, то съдът приема, че липсва принос от ищеца по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.