Решение № 106 от 23.02.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Плевен, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20234430202632 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на К. В. В., ЕГН: **********, с настоящ адрес – ******* ***** ***** ***** ** против Наказателно постановление № 23-0938-001742 от 30.05.2023 г. на ****** Сектор в ОДМВР – Плевен, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл.

2 от ЗДвП, по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП; е наложил на К. В. В. - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл.

100, ал. 1, т. 1 от ЗДВП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.

С жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност и необоснованост 1 на издаденото наказателно постановление, с искане за неговата отмяна.

В съдебно заседание, жалбоподателят К. В. В., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител адв. Л. Г. от АК – гр. Плевен, с пълномощно по делото.

Ответната страна по жалбата ****** Сектор в ОДМВР – Плевен, Сектор „Пътна полиция“, редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН - ДОПУСТИМА е.

Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО СНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление 23-0938-001742 от 30.05.2023 г. е издадено от ****** Сектор в ОДМВР – Плевен, Сектор „Пътна полиция“, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 989210 от 18.05.2023 г., от който е видно, че:

На 18.05.2023 г. в 18:06 часа в гр. Плевен, ул. „Д. Константинов срещу номер 23, с посока на движение към улица „Сан С.о“, като водач и управлява собствения си лек автомобил „Опел Астра“, с регистрационен номер ***** – образец Германия, с номер на рама ***************, цвят черен, извършва следното:

1.Управлява горепосоченото регистрационна табела/липсва/

МПС без да е поставил задна

2.Не носи свидетелство за управление на МПС.

3.Не носи Контролен талон към СУМПС или заместващ го АУАН.

-Нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП;

-нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

2

Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни полицейски управления.

Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

В случая АУАН-а е съставен от полицейския служител Д. А. Х. и в същия е отразено, че заема длъжността мл. автоконтрольор при ОДМВР – Плевен, Сектор “ПП” – Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б.

“а” от ЗАНН длъжностно лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.

От показанията на актосъставителят и свидетелите по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил посочените в АУАН и НП разпоредби.

Съдът кредитира в цялост показанията и на свидетелите С. А. И. и Д. К.

К., които са очевидци на нарушенията, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията около извършване на нарушенията.

Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил.

В АУАН нарушенията са описани конкретно, ясно и последователно, и изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от свидетелите поведение на жалбоподателя.

По визираното в т.2 от НП административно нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) от ЗДвП действаща към момента на нарушението: "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места."

Същата съдържа императивно изискване към МПС, само при изпълнение на което, те биха могли да бъдат участници в движението по пътища, отворени за обществено ползване. Редакцията би била бланкетна, ако посочваше единствено къде се поставят табели с регистрационни номера.

В хода на съдебното следствие безспорно се установи извършване на визираното нарушение и неговото авторство, но в настоящия случай е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН.

В тази норма е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол.

Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК.

В случая, по делото са ангажирани доказателства за това, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което неправилно административно-наказващият орган не е приложил тази разпоредба.

Жалбоподателят е установил, че е липсвала /една от двете/ задната регистрационна табела на автомобила, но същият е следвало спешно да вземе съпругата си от работа.

4

Конкретното обективирано поведение и субективното отношение към него осъществяват посочения състав на административно нарушение, който не изисква съставомерни вредни последици.

Същото не увеличава неговата обществена опасност, не я прави и типична за вида засегнати обществени отношения, нито изключва правна преценка на нормата на чл. 9, ал. 2 от НК.

В случая няма данни за предходно управление на същото или друго МПС с рег. табела поставена на не определеното за това място. Деянието е продължило изключително краткотрайно във времето. Изразило се е в управление на МПС в придвижването му в гр. Плевен, ул. „Д. Константинов срещу номер 23, с посока на движение към улица „Сан С.о“, където е бил спрян за проверка.

Жалбоподателят е съдействал на контролните органи, не оспорва фактическата обстановка.

При тези данни съдът приема, че в случая са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, изключващ възможността за санкциониране на дееца. Размера и вида на наложеното наказание явно не съответства на императивните изисквания на чл. 12 от ЗАНН.

По визираното административно нарушение по чл.100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Съставът на нарушението по чл. по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие.

С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен.

По силата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

След като е управлявал лек автомобил, без да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство, жалбоподателят несъмнено е нарушил виновно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което правилно е наказан на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и предл. 2 5 от ЗДвП, с определения от закона размер на глобата – от по 10 лева за всяко едно нарушение.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0938-001742 от 30.05.2023 г. на ****** Сектор в ОДМВР – Плевен, Сектор „Пътна полиция“, както следва: