Решение № 57 от 14.02.2019, Административен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е

№57/14.2.2019г. гр. Пазарджик

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД Пазарджик, І-ви състав в открито заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: МАРИАНА ШОТЕВА при секретаря

Тодорка Стойнова и в присъствието на прокурор Станка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм.дело №462 /18г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.284 и сл.от ЗИНЗС и е образувано по искова молба на П.И.Г. с ЕГН ********** против ГД“Изпълнение на наказанията „- София, администрацията на затвора Пазарджик и лекаря на Затвора Пазарджик . Искът е в размер на 150 000 лв..

Изискани са данни от Затвора Пазарджик относно здравословното, семейно и имуществено състояние. По делото е постъпила справка от затвора Пазарджик с вх.№3188/04.06.2018г. , както и декларация за семейно и имуществено състояние от ищеца в вх.№ 3513/19.06.2018г..

Съдът е намерил за основателно направеното искане за назначаване на служебен защитник по делото.

От ПАК е определен за процесуА. представител адв.Ст.М.. С искова молба от 11.07.2018г. са отстранени частично допуснатите нередовности в исковата молба подадена лично от Г.. С молба с вх.№4053 от 19.07.2018г. са изпълнени частично дадените от съда указания.

С исковата молба като ответници са посочени както следва :

1.ГД“Изпълнения на наказанията „ и администрацията на

Затвора Пазарджик за периода от 09.08.2010година до датата на подаване на исковата молба – 09.05.2018г. , искът предявен срещу тях е на стойност 80 000 лв. в едно със законната лихва от 09.08.2018г. до подаване на исковата молба, като твърденията са за причинени неимуществени щети .

2. Лекарят на затвора Пазарджик и администрацията на затвора Пазарджик за периода от 09.08.2010година до датата на подаване на исковата молба – 09.05.2018г. , искът предявен срещу тях е на стойност 40 000 лв. в едно със законната лихва от 09.08.2018г. до подаване на исковата молба, като твърденията са за причинени неимуществени щети.

3.ГД“Изпълнения на наказанията „ и длъжностните лица на администрацията на Затвора Пазарджик за периода през който ищецът е пребивавал н наказателна килия ,до датата на подаване на исковата молба – 09.05.2018г. , искът предявен срещу тях е на стойност 40 000 лв. в едно със законната лихва от 09.08.2018г. до подаване на исковата молба, като твърденията са за причинени неимуществени щети .

Тъй като исковата молба отново не отговаря на изискванията , е дадена възможност за отстраняване на нередовностите . С молба вх.№ 4385/14.08.2018г. нередовностите са отстранени. Посочена е сума на иска – 150 000 лв.- за причинени неимуществени щети. Ответник – ГД“Изпълнение на наказанията“ – София. Период на причиняване на щетите – 09.08.2010г. до завеждане на исковата молба пред Административен съд – Пазарджик, и лихва върху посочената сума от датата на увреждането да завеждане на исковата молба пред административен съд Пазарджик.

Твърди , че е налице свръхнаселеност, лоша храна, недостатъчно чист въздух и светлина, лоши климатични условия, наличие на гризачи и дървеници, мръсотия в килията, липса на качествена храна, липса на адекватно медицинско обслужване .Прави доказателствени искания.

Ищецът Г. в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат М. моли да се приеме, че предявената молба е основателна. Счита, че ответникът не е изпълнил задълженията по чл.84 от ЗИНЗС и са нарушили чл.3 от ЕСПЧ. Моли да се уважи иска в цялост.

Ответникът ГД“Изпълнение на наказанията“-София, представляван от юриск.Ч. в писмено становище, счита жалбата за неоснователни и недоказана.

Оспорва се предявения иск по основание и размер. Счита се, че не е налице административна дейност и не се доказват претърпени вреди и причинна връзка. Счита се, че липсват доказателства, относно претърпените от ищеца неимуществени вреди.Поддържа писменото становище и в съдебно заседание.

Претендират се и разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура

Пазарджик счита, че искът е доказан по основание и размер , частично – единствено за пренаселеността.

Съдът след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от справка от Затвора Пазарджик с вх. № 4402/15.08.2018 г. и уточнения с вх. № 6814/19.08.2018 г. лишеният от свобода Г. търпи наложеното му наказание от 09.08.20101 г. до 07.02.2012 г. в Затвора Пловдив. През този период е извършена първата операция по повод „Остър апендицит с усложнения“. Лекуван е в УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив от 04.05.2011 г. до 03.06.2011 г., след което е хоспитализиран по повод „Илеус“ в същата болница от 09.06.2011 г. до 14.06.2011 г., а след това е преместен в СБАЛЛС София от 14.06.2011 г. до 21.06.2011 г.

Отново настанен в УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив от 15.07.2011 г. до 20.07.2011 г.

От 28.10.2011 г. до 02.11.2011 г. е лекуван консервативно отново там с диагноза „Илеус“. С такава диагноза е лекуван в МБАЛ Пловдив и от 09.12.2011 г. до 11.12.2011 г. и от 09.01.2012 г. до 12.01.2012 г. в УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив.

Отново е хоспитализиран в СБАЛЛС София от 16.01.2012 г. до 20.01.2012 г., поради съмнение за постоперативна херния е насочен към СБАЛЛС София от 27.05.2013 г. до 03.06.2013 г. Многократно е викана в Затвора Пазарджик Спешна помощ,като нито един от случаите не се е налагала хоспитализация. От показанията на свидетеля Б. се установява, че хирургично лечение не се е провело поради липса на средства за „платно“.

От справката от Затвора Пазарджик се установява, че с оглед номенклатурата на делата на ГДИН за съхранение на списъците за вечерна проверка срокът за съхранение е 3-годишен, с оглед на което на съда е предоставена информация относно килиите, в които е пребивавал ищецът за периода от 01.01.2015 г. до 10.08.2018 г. Видно от представената таблица за настаняване на лишени от свобода по отделения и спални помещения /л. 58/ е видно, че ищецът от 01.01.2015 г. до 30.04.2015 г. е пребивавал в спално помещение 406 и 503, като капацитета съответно на 406 спално помещение е 20 лишени от свобода, максималният брой на настанените е бил 9, а квадратурата без санитарния възел на 406 е 44,01 кв.м., а на помещение 503 – 19,45 кв.м., като настанените са били 6 лишени от свобода.

За периода 01.05.2015 г. до 06.07.2017 г. ищецът е пребивавал в килии съответно 503, 506, 808, 402, 406 и 403, като са му се полагали по-малко от 2 кв.м. По-малко от 2 кв.м. са му се полагали и за периода от 10.01.2018 г. до 10.08.2018 г. В периода на пребиваване на лишения от свобода в пето отделение същият е настанен в 503 спално помещение, което е обособено за осъдени със специални нужди. За периода от 06.07.2017 г. до 10.01.2018 г. ищецът е пребивавал в килии, които не са били пренаселени, тъй като е имал около 4 кв.м. площ, от която е изключена квадратурата на санитарния възел. От тази таблица се установява, че всички килии са със санитарен възел.

От справка от Затвора Пазарджик с вх. №

3188/04.06.2018 г. се установява, че ищецът е устройван на работа от 01.11.2013 г. до 13.02.2015 г., от 26.04.2017 г. до 10.01.2018 г., а от 29.05.2018 г. до момента на подаване на исковата молба също е устроен на работа, като от показанията на свидетеля Б. се установява, че когато се устройва на работа се имат предвид, че не бива да вдига тежки предмети.

От справката от Затвора Пазарджик с вх.

№ 4402/15.08.2018 г. се установява, че освен санитарното помещение в килиите има и течаща вода, както и общ санитарен възел за отделението, който е със свободен достъп. Както от справката, така и от показанията на свидетеля Т. се установява, че хигиената и почистването на помещенията за живеене, общите такива и коридорите, в които са настанени лишени от свобода е ангажимент на самите осъдени, като се извършва по график и под контрол на служебни лица. По делото са представени писмени доказателства за получени хигиенни материали и сапун. Цялостната организация на хигиенното и противоепидемиологично осигуряване в Затвора Пазарджик е съобразено с утвърдените от ГДИН правила. По делото са представени писмени доказателства – протоколи за извършена ДДД-дейност.

По делото освен свидетелят Б., който е директор на МЦ при Затвора Пазарджик е разпитан свидетеля Т. – лишен от свобода. Свидетелят Т. твърди, че са били заедно с ищеца в килии, в които няма санитарно помещение, като това негово твърдение се оборва от приетата по делото справка от Затвора Пазарджик, от която се установява, че всяко едно спално помещение, в което е пребивавал ищецът е било оборудвано с тоалетна и течаща вода. От неговите показания се установява, че във всяка килия има прозорци, които са отваряеми, макар според свидетеля да са малки. От неговите показания се установява, че килиите се отварят сутрин в 6 часа до 20 часа. Свидетелят Т. също твърди, че храната се приготвя от едни главен готвач, а другите готвачи са лишени от свобода. Видно от неговите показания е, че има приемственост в работата на готвачите – лишени от свобода.

Относно храната по делото са представени и приети писмени доказателства, а именно – списък на лишените от свобода със стомашно-чревни заболявания, на които се полага диетична храна – диета № 1, както и заменителна таблица.

Относно хигиената св.Т. също казва, че следва да се поддържа от лишените от свобода , но на тях не им предоставяли никакви почистващи препарати, което се опровергава от представените писмени доказателства – предоставена белина, хигиенни препарати, сапуни.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Т. и Б..

След преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните, съдът приема от правна страна следното:

Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица и администрацията на затвора в гр. Пазарджик, което с оглед разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на спора по същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца. Основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.284 ЗИНЗС предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на затворническата администрация при или по повод на изпълнение на административна дейност, установени по съответния ред; вреда от такова действие или бездействие; причинна връзка между действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на ответника по посочения ред. Съгласно разпоредбата на ЗИНЗС – „Чл.

3. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от

7.02.2017 г.) (1) Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

(2) За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неБ.приятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ Съдът обаче , съгласно разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС трябва да вземе в предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно чл.43,ал.3 ЗИНЗС , минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м.. Съгласно параграф 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019г. . Въпреки наличието на отлагателен срок за влизането на посочения текст в сила не може да се приеме, че той не е част от действащото законодателство към периода преди 2019г.. По силата на общите принципи залегнали в чл.3 ЕКПЧОС администрацията на Затвора Пазарджик е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода.ЕКПЧОС е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария, има пряко действие и съставлява част от националното право.

Разпечатката съдържа 48 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8728596c-3134-4a9c-8546-d8d8c7fb1603