Решение № 1151 от 09.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1151 гр. София, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Павлина Ив. Х. като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20201000503602 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 4750/05.08.2020 г. по гр.д. № 15046/2016 г. на СГС, I-6 състав са отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване дължимостта на вземане с правно основание чл.430 ТЗ във връзка с чл.432, ал.1, ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1, чл.92 от ЗЗД искове от „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност против В. Й. Д. за установяване в отношенията между страните, че ответникът в качеството си на поръчител по договор за поръчителство от 31.07.2008 г. дължи на ищеца следните суми: сумата от 1 300 000 евро, неплатена, просрочена главница дължима по договор за банков кредит от 31.07.2008 г. и анекси към него, както следва: Анекс № 1/10.01.2009 г., Анекс № 2/30.06.2010 г., Анекс № 3/31.01.2011 г., Анекс № 4/25.05.2011 г., Анекс № 5/09.05.2012 г., Анекс № 6/09.10.2013 г., за периода от 10.07.2014 г. до 22.04.2015 г., ведно с мораторната неустойка в размер на 22% годишно съгласно т.12 от договора за кредит от 31.07.2008г. за периода от 26.11.2015 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 98 010,96 евро, просрочени лихви върху редовна главница в размер на 12% на база 360 дни годишно по т.9 от договора за кредит за периода от 27.01.2014 г. до 25.03.2015 г., сумата от 183 145,90 евро, просрочени лихви върху просрочена главница, имаща характер на мораторна неустойка по т.22 от договора за кредит за периода от 25.04.2014 г. до 25.03.2015 г., ведно с мораторна неустойка в размер на 10% годишно съгласно т.13 от договор за кредит от 31.07.2008 г. върху главница от 98 010,96 евро и върху главница от 183 145,90 евро за период от 26.11.2015 г. до окончателното плащане, сумата от 21 922,31 евро, неустойка върху просрочена лихва в размер на 10% годишно, съгласно т.13 от договора за периода от 27.01.2014 г. до 22.04.2015 г., сумата от 78 000 евро, дължими такси по кредита, сумата от 21 450 евро, текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г., за които суми е 1 издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК от 01.12.2015 г. по ч.гр.д. № 73085/2015 г. по описа на СРС, 31 състав.

Ищецът „КТБ“ АД (н) е депозирал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанцинното решение изцяло. Намира, че в първоинстанционното решение неправилно е прието, че отговорността на ответника-поръчител се е погасила на основание чл. 147 ЗЗД. Поддържа, че сключеният между кредитополучателя „Грифон Естейтс България“ ЕООД и банката Анекс № 6/09.10.2013 г. е действителен при условията на чл. 293, ал. 2 ТЗ и чл. 301 ТЗ. Неправилно съдът приел и че чл. 4, ал. 2 от договора за поръчителство е нищожна, същата се прилагала в отношенията между страните, поради което и шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД не следвало да се съобразява в отношенията с поръчителя. Съдът не съобразил и разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗБН, според която от датата на решението за откриване производство по несъстоятелност на банката спират да текат всички давностни и преклузивни срокове за срок от шест месеца. Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД не бил изтекъл и предвид разпоредбата на § 5, ал. 3 от ЗИДЗБН (ДВ бр. 33 от 2019 г.), в сила от 19.04.2019 г., според която от времето на поставяне на „КТБ“ АС под специален надзор (20.06.2014 г.) до изтичане на шестмесечен срок от влизане в сила на този закон по отношение на всички, учредени от длъжника или трети лица обезпечения в полза на банката, не текат предвидените в съответните закони срокове за тяхното действие.

Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът В. Й. Д. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „КТБ“ АД (н) твърди в исковата си молба, че на 31.07.2008 г. между него и „Грифон Естейтс България“ ЕООД, бил сключен договор за банков кредит, по силата на който банката отпуснал на едноличното дружество кредит в размер на 1 300 000 евро, като средствата по кредита били предназначени за закупуването на поземлен имот. Твърди, че между страните била уговорена годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 12%, която лихва се начислявала ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и била платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец. Лихвата се изчислявала на база 360 дни годишно върху непогасената част от кредита до пълното му издължаване.

Уговорена била и наказателна лихва 10 пункта годишно, както и неустойка в чл.13 от договора в размер на 10% годишно върху начислената, но неплатена лихва до окончателното изплащане. Твърди се още, че за обезпечаване на вземанията на банката по договора били учредени няколко обезпечения, включително и договор за поръчителство от 31.07.2008 г. с поръчител ответника В. Й. Д., по силата на който последният се задължил да отговаря солидарно пред Банката за всички задължения на 2

„Грифон Естейтс България“ ЕООД по договора за банков кредит от 31.07.2008 г. и всички негови евентуални последващи изменения. Този договор бил актуализиран с анекси, които били в съответствие с подписаните към договора за кредит анекси.

Банката твърди, че изпълнила задълженията си по договора, а „Грифон Естейтс България“ ЕООД усвоил изцяло сумата по кредита, но не изпълнил задължението си за погасяване на кредита в рамките на уговорения падеж и погасителен план, поради което изпаднал в забава, считано от 27.01.2014 г. Последното извършено частично плащане било направено на 31.03.2014 г., като с него били погасени просрочени лихви върху редовна главница. Тъй като настъпил крайният падеж по договора за кредит, а именно 10.09.2014г., цялото задължение по договора за кредит станало изискуемо.

Ищецът твърди, че банката упражнила правата си по чл.417 ГПК и в нейна полза били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, срещу които ответникът възразил в законоустановения срок.

Моли съда да постанови решение, с което да бъдe признато в отношенията между страните, че ответникът в качеството си на поръчител по договор за поръчителство от 31.07.2008 г. дължи на ищеца следните суми: сумата от 1 300 000 евро, неплатена просрочена главница дължима по договор за банков кредит от 31.07.2008 г. и анекси към него за периода от 10.07.2014 г. до 22.04.2015 г., ведно с мораторната неустойка в размер на 22% годишно съгласно т.12 от договора за кредит от 31.07.2008 г. за периода от 26.11.2015 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 98 010.96 евро, просрочени лихви върху редовна главница в размер на 12% на база 360 дни годишно по т.9 от договора за кредит за периода от 27.01.2014 г. до 25.03.2015 г., сумата от 183 145.90 евро, просрочени лихви върху просрочена главница, имаща характер на мораторна неустойка по т.22 от договора за кредит за периода от 25.04.2014 г. до 25.03.2015 г., ведно с мораторна неустойка в размер на 10% годишно съгласно т.13 от договор за кредит от 31.07.2008 г. върху главница от 98 010.96 евро и върху главница от 183 145.90 евро за период от 26.11.2015 г. до окончателното плащане, сумата от 21 922,31 евро, неустойка върху просрочена лихва в размер на 10% годишно, съгласно т.13 от договора за периода от 27.01.2014 г. до 22.04.2015 г., сумата от 78 000 евро, дължими такси по кредита, сумата от 21 450 евро, текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК от 01.12.2015 г. по ч.гр.д. № 73085/2015 г. по описа на СРС, 31 състав.

Ответникът В. Й. Д. е депозирал отговор на исковата молба, в който твърди недопустимост на предявения иск, който бил предявен след законоустановения срок.

Оспорва изцяло предявения иск по основание и размер с твърдението, че ответникът не дължи сумите, претендирани с исковата молба. Оспорва автентичността на анекс № 5/09.05.2012 г. и анекс № 6/09.10.2013 г. към процесния договор за кредит с твърдението, че същите не са подписани от управителя на дружествотокредитополучател, а анекс № 5/09.05.2012 г. и анекс № 6/09.10.2013 г. към договора за поръчителство не са подписани от ответника. Заявява и възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност, която е изтекла към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, поради което са погасени и задълженията на поръчителя.

По време на делото пред първата инстанция с молба от 01.07.2019 г. е встъпило като трето лице помагач на страната на ответника дружеството „Грифон Естейтс България“ ЕООД, което е оспорило автентичността на подписа на управителя на дружеството под Анекс № 5 и Анекс № 6 към договора за кредит, като са твърдели, че вземането е погасено по давност към датата на заявлението по чл. 417 ГПК.

Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, изслушани са 3 заключения на ССЕ и СПЕ.

Установява се от представения Договор за банков кредит от 31.07.2008 г., че между ищеца в качеството му на кредитодател и третото лице помагач „Грифон Естейтс България“ ЕООД в качеството му на кредитополучател, действащо чрез управителя В. Й. Д., на 31.07.2008 г. е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е отпуснала на дружеството кредит в размер на 1 300 000 евро за закупуване на недвижим имот.

Съгласно договора главницата е разсрочена за издължаване на 30 (тридесет) месечни вноски, от които една вноска в размер на 43 343 евро и 29 (двадесет и девет) равни вноски по 43 333 евро, с краен срок за погасяване на кредита 10.06.2011 г.

Първата вноска за главница е дължима на 10.01.2009 г., а всяка следваща вноска за главница е дължима на същото число от съответния месец, т.е. падежната дата за погасяване на кредита е 10-то число от месеца.

Съгласно чл.9 от договора, ежемесечно падежира и е дължима лихва върху остатъка от редовната главница, начислена с годишен лихвен процент в размер на 12% , с падеж 25-то число на съответния месец.

Според чл.12 от договора, върху сумата на просрочените плащания за главница, за дните на забава се начислява наказателна лихва в размер на 22%, която е равна на сбора от договорения лихвен процент плюс 10 (десет) пункта наказателна надбавка.

Съгласно чл.13 от договора, върху неплатените в срок лихви е дължима неустойка, начислена за дните на забава с годишен лихвен процент в размер на 10%.

По силата на чл.14, б.“б“ от договора, ежегодно на 15-ти август е дължима комисиона за управление на кредита в размер на 1% върху остатъка от главницата.

Видно от Договор за поръчителство от 31.07.2008 г., сключен между „КТБ“ АД и В. Й. Д. вземанията на банката по договора за кредит с „Грифон Естейтс България“ ЕООД са обезпечени с поръчителството на ответника, който се е задължил да отговаря солидарно пред банката за всички задължения на кредитополучателя, произтичащи от договора за кредит от 31.07.2008 г. и всички негови евентуални последващи изменения.