Определение № 294 от 17.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 294 гр. Пловдив, 16.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Веселин Г. Ганев

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600353 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.249, ал.3, вр. Глава 22 от НПК.

Делото е образувано по подаден протест на ОП – Стара Загора и жалба на адв. Г. Ж. – защитник на подсъдимия И. И. против Определение № 507 от 17.06.2024 г. по НОХД № 470/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което в проведеното разпоредително съдебно заседание е прекратено съдебното производство и върнато делото на прокурора за допуснати нарушения на процесуалните правила на досъдебно производство във връзка с изготвения обвинителен акт.

Прокурорът в подадения протест счита, че внесеният в съда обвинителен акт отговаря на изискванията на НПК, защото в обстоятелствената му част е описана фактическата обстановка за извършено на инкриминираната дата престъпление по чл.115 от НК от обвиняемия И.. Изразява несъгласието си с виждането на съда, че прокурорският акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК по отношение липсата на пълно описание за начина на осъществяване на извършеното престъпление. Счита, че е посочено достатъчно ясно, какво е било разположението на подсъдимия И. и пострадалия Х. в момента на нанасяне на цитираната порезна рана в областта на лявата предмишница на подсъдимия и смъртоносните две порезнопрободни рани на пострадалия. Двамата са се намирали един срещу друг, като 1 порезна рана в лявата предмишница на подсъдимия се явява първа и са последвали прободно-прорезните наранявания на пострадалия. За липсата на непълноти във фактическото и юридическо формулиране на обвинението е и становището на защитника на подсъдимия в съдебно заседание, особено и с оглед на изразената готовност за провеждане на производството по особените правила на съкратеното съдебно следствие, което е възможно да стане по реда на чл.371, т.1 НПК.

Подсъдимият И. и неговият защитник в жалбата си срещу определението на съда намират за неправилна преценката, че е допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение във връзка с изготвения по делото обвинителен акт. В него по недвусмислен начин е очертана фактическата обстановка по случая, за това, в какво се е изразила схватката между пострадалия и подсъдимия, разположението им един срещу друг и последователността на нанасяне на ударите с държаните в ръцете им ножове.

На частните обвинители и на техния повереник са изпратени преписи от постъпилия частен протест и жалба, но от тях няма постъпило становище.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с постъпилия частен протест и жалба, както и материалите по делото, намира за установено следното:

Протестът и жалбата са допустими, защото са подадени в законоустановения 7 дневен срок и от лица с нужната процесуална легитимация, като разгледани по съществото им се явяват основателни.

Съдебното производство по НОХД № 470/2024г. на Окръжен съд – Стара Загора е образувано по внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура – Стара Загора срещу обвиняемия И. З. И. за извършено престъпление по чл.115 от НК.

В случая предмет на разглеждане в производството по чл.249, ал.3 от НПК е произнасянето на окръжния съд в разпоредително съдебно заседание по въпросите, визирани в чл.248, ал.1, т.3 от НПК за допуснати на досъдебното производство съществени и отстраними процесуални нарушения по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК.

За да постанови атакуваното определение, първоинстанционният съд 2 неправилно е счел, че в обстоятелствената част на внесения пред него обвинителен акт не са описани с нужната пълнота основните факти, които имат значение за съставомерността на повдигнатото от прокурора обвинение по горепосочената разпоредба от НК спрямо подсъдимия И. И., за това че на 22.03.2023г. в с. *, общ. *, обл. * умишлено е умъртвил другиго – К. Р. Х. от същото село.

Изискуемите реквизити към обстоятелствената част на обвинителния акт в конкретния случай са изпълнени, като не би следвало да се заставя държавното обвинение да добавя допълнителни пояснения за още по-голяма яснота в обвинителната му теза по основните съставомерни факти, въз основа на които се очертава вменената на обвиняемия инкриминирана деятелност.

В описателната му част, макар и накратко се съдържат достатъчно данни за предтечата на възникналия конфликт, вследствие на който на местопроизшествието са дошли пострадалият К. Х. и обвиняемият И., като двамата са били въоръжени с ножове /със съответните индивидуализиращи белези/; същите, държейки ножовете с десните си ръце за дървените им дръжки са започнали да ги размахват един срещу друг, като са опитали да си нанесат удари с тях, а присъстващите са опитали безуспешно да им противодействат; как пострадалият е размахал ножа над главата на обв. И. и при опита му да се предпази, всъщност му е нанесъл порезна рана в областта на лявата предмишница и тогава на свой ред обв. И. е нанесъл последователно две поредни прободно-прорезни наранявания с острието на ножа си на пострадалия, едното в предната повърхност на гръдния кош в дясно и другото в областта на корема, след което последният паднал безжизнен на земята и т.н.

В този смисъл в действителност липсва каквато и да е неяснота относно причините довели до конфликта между пострадалия и обвиняемия, взаимното им разположение, описанията на държаните и използвани от тях хладни оръжия, последователността, броя на нанесените увреждания, в коя част от тялото са попаднали и тяхното естество. Впоследствие е обсъдено и заключението на изготвената по делото тройна СМЕ, която при извършената аутопсия на трупа на пострадалия Х. е посочила характеристиката на констатираните по тялото му травматични увреждания, механизма на тяхното причиняване и кое от тях е довело до неговата смърт. Вярно е, че в едно от изреченията на л.3, стр.2, абзац 1-ви от обв. акт е допусната известна 3 неточност относно твърдението на прокурора за размахвания нож от пострадалия над главата на обвиняемия и опита на последния да се предпази, довел до посоченото първоначално негово нараняване в областта на лявата предмишница. Но останалите детайли, свързани с описанието на ответната реакция на обвиняемия И. и нанасянето с неговия нож на двете увреждания спрямо Х., както и за взаимното им разположение един срещу друг, не водят до някаква неяснота за последователността в реализацията на тези взаимни наранявания. Поради тези причини, настоящият състав намира, че не се е стигнало до съществено ограничаване в правото на защита от страна на обвиняемия и на неговия защитник, в смисъла визиран в чл. 249, ал.1, т.1, вр. чл.246, ал.2 от НПК. А преценката от страна първостепенния съд, дали да проведе съдебното производство по общия ред или на съкратеното съдебно следствие в хипотезите, визирани в чл. 371, т.1 или т.2 от НПК /позовавайки се на невъзможността визирана в чл.369а от НПК/, не може да бъде обект на проверка от въззивната инстанция в рамките на настоящата процедура.

Предвид на гореизложеното, Пловдивският апелативен съд, намира, че следва да се уважат подадените протест на ОП – Стара Загора и жалба на подсъдимия, като се отмени обжалваното определение на Окръжен съд – Стара Загора, поради което и на основание чл.249, ал.3 от НПК, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 507 от 17.06.2024 г. по НОХД № 470/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което в проведеното разпоредително съдебно заседание е прекратено съдебното производство и върнато делото на прокурора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство във връзка с изготвения обвинителен акт.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5