Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2084 от 05.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2345/2023
Вид
Определение № 2084
Подписан
05.09.2023
В сила
05.09.2023
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Руска Атанасова Андреева, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2084 гр. Пловдив, 05.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ - 2, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502345 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, чрез пълномощник адв. Х. М. – САК, против разпореждане, обективирано в Заповед № 5053/25.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 8192/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, II бр. състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта, с която се претендират следните суми: 23.33 лв. – Такса за събиране на дължими суми, по договор с партиден номер М6490208 за периода 07.05.2020 г. - 06.06.2020 г. и 6,75 лв. - лихва върху главницата от 23,33 лв., за период на забава 26.06.2020 г. - 01.06.2023 г.; 67.47 лв. – неустойка, начислена по договор с партиден номер М6490208 за услуга .............................., представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС (22.49 лв. без ДДС месечно) за посочения номер и 18,82 лв. – мораторна лихва върху главницата от 67,47 лв. за периода 03.08.2020 г. - 04.05.2023 г.; 63,44 лв. – неустойка, по договор с партиден номер М6490208 за услуга .............................., представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер (4.00 лв. месечно) и 17,69 лв. мораторна лихва върху главницата от 63,44 лв. за период на забава 03.08.2020 г. - 04.05.2023 г.; 46,49 лв. – неустойка по договор с партиден номер М6490208 за услуга .............................., представляваща отстъпка от цената на устройство Handset SAM A10 DS Black, (отстъпката от пазарната цена на крайното устройство, закупено към абонамента е в размер на 84.52 лв.) и 12,97 лв. - мораторна лихва върху главницата от 46,49 лв. за период на забава 03.08.2020 г. - 04.05.2023 г., както и в частта, с която е разпределена отговорността за разноските съобразно с отхвърлената част от заявлението.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от 1 легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят „А1 България“ ЕАД счита така постановеното разпореждане за незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Неустойката по точка 7.1 от приложение № 1 към процесния договор имала за цел да набави заместваща облага на оператора, защото той пропускал възможността да реализира приходи от предоставянето на услуги на други потребители, като вече е осигурил техническата възможност за това в полза на неизправен такъв. Размерът на уговорената неустойка до три абонаментни вноски, дължим при предсрочно прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, не излизал извън функциите на неустойката. Клаузата била ясна, не нарушавала добрите нрави и не била неравноправна. Неустойката за дадени отстъпки от цените на услугите и устройствата, предоставени на потребителя, били поставени в зависимост от оставащия срок от договора, обезщетявали пропуснати ползи на доставчика на услуги и не внасяли значително неравновесие между правата и задълженията на последния и потребителя, респ. не били неравноправни. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че клаузата в общите условия на доставчика, предвиждаща обезщетение за обработка на просрочени задължения в негова полза (т. 27.1), била неравноправна на основание чл. 33, ал. 1 от ЗПК, вр. чл.

143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП, тъй като ЗПК не бил приложим към договорите за предоставяне на мобилно устройство на разсрочено плащане.

Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част и да върне делото на РС – гр. Пловдив за издаване на заповед за изпълнение. Претендира разноски.

По същество частната жалба е неоснователна. Това е така поради долуизложените съображения.

Длъжникът в заповедното производство е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Предвид това, преди да издаде заповедта съдът е задължен служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр.

2 и т. 3, пр. 2 от ГПК: както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора по смисъла на ЗЗП. Дали клаузата е уговорена индивидуално, не е в правомощията на заповедния съд да установи безспорно. Доколкото обаче основанията за прекратяване на договора са посочени в общи условия, то е налице обоснована вероятност клаузите да не са индивидуално уговаряни.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Процесуалният закон задължава заповедния съд да откаже 2 издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че „изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици “. При неясно и двусмислено формулиране на задълженията на потребителя той остава в невъзможност да прецени икономическите последици от сключения договор – чл. 143, ал. 2, т.

19 от ЗПК, респективно финансовата тежест, която поема при допускане на неизпълнение.

Предвид данните по делото настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай съществува обоснована вероятност претендираните вземания за неустойка, да се основават на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребителя. Начинът, по който се формират неустойките за предсрочно прекратяване, остава неясен за потребителя.

В точка 7.1 от приложение № 1 на процесния договор от една страна се урежда неустойка в размер на три стандартни (без отстъпка) месечни абонаментни такси при предсрочно прекратяване по инициатива или вина на потребителя, а от друга се урежда, че „в допълнение“ към неустойката в този случай абонатът се задължава да заплати и части от отстъпките на предоставените му услуги и устройства за някакъв времеви период.

Изначално не е ясно каква е функцията на това „допълнение“ – това се изяснява едва в хода на съдебния процес, където доставчикът на услугата посочва, че същото има характер на неустойка.

Отделно от това, в договора се съдържа информация относно цената на стандартен месечен абонамент, както и стандартна цена на предоставените на потребителя устройства. Напълно неясно остава обаче каква част от стойността на ползваните отстъпки и каква част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства се задължава да заплати той при евентуално предсрочно прекратяване на договорите по негова вина или инициатива. Никъде не се посочва каква би била общата сума, която потребителят би платил при такова предсрочно прекратяване, нито каква би била общата сума, която би спестил, ако договорът действа през целия си срок – или друг прост и ясен, достъпен за средния потребител механизъм на изчисляване на размера на неустойката. Всичко това прави невъзможно за потребителя да прецени икономическата тежест при поемане на 3 задължението, поради което и изводите на заповедния съд за наличие на обоснована вероятност за неравноправност на клаузата за определяне на неустойки при предсрочно прекратяване на процесните договори са правилни. В този смисъл, предвижданите от общностното право критерии за осигуряване на потребителска защита не са изпълнени, а клаузите са вероятно неравноправни

Въз основа на изложеното по-горе, не може да се сподели аргументът на жалбоподателя, че клаузите били ясно дефинирани. Доколкото за средния потребител не е достатъчно ясен самият механизъм на формиране на размерите на неустойката в тази им част, въпросът, дали за прилагането на този неясен механизъм са необходими специални познания, не може да бъде поставян въобще.

На следващо място, настоящият състав намира, че искането на заявителя е в противоречие с добрите нрави. В частта си, съизмерима с размера на три стандартни месечни абонаментни такси, претендираната неустойка би заместила дължимото от абоната изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените мобилни услуги, независимо дали ще се предоставят такива услуги. След като при действащ договор заплащането на месечни такси е насрещната престация за мобилната услуга, то така уговорената неустойка при прекратяване би довела до недопустимо неоснователно обогатяване на оператора. Фактът, че е възможно жалбоподателят да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи от евентуално неизпълнение на задълженията на потребителя по договора, не означава, че във всеки един случай е допустимо тези вреди да се съизмеряват с цената на договорената услуга. С оглед на изложеното, ПдОС не намира за основателни оплакванията на жалбоподателя, че неустойката в тази част била валидна, защото оставала в рамките на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Досежно уреденото в т. 27.1 от общите условия на „А1 България“ ЕАД обезщетение за обработка на просрочени задължения, съдът приема, че е налице обосновано предположение, че цитираната клауза е неравноправна.

Макар да е вярно, че ЗПК не намира приложение към процесните правоотношения, при тълкуване на клаузата става ясно, че тя урежда обезщетение за забава. В ОУ е записано, че абсолютният размер от 2,00 лева без ДДС е изчислен на база „разпределение на относимите разходи за поддръжка и амортизация на системата за таксуване, мрежови разходи, и за персонал“. От една страна, по делото не се намират никакви данни за извършени такива разходи, от които да се формира обезщетението в конкретния случай. От друга страна, финансовата тежест за поддръжка на системите за таксуване, мрежови разходи и персонал, доколкото са активи на доставчика на услугата, не следва да се възлага на потребителя, дори при изпадането му в забава. Изложеното води до извод, че приложението на тази неиндивидуално уговорена клауза е високо вероятно да нарушава изискванията за добросъвестност и да води до значително неравновесие 4 между правата на доставчика и потребителя, респ. същата е вероятно неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20, вр. ал. 1 от ЗПП.

При тези изводи за основателност на заявлението в частта за главниците, за мораторните лихви върху тях също не следва да се издава заповед за изпълнение.

Поради съвпадение на крайните изводи на Пловдивския окръжен съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

По разноските:

При този изход от делото на жалбоподателя не се дължат претендираните от него разноски за настоящото производство, не е необходима и промяна в разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪ РЖ Д А ВА разпореждане, обективирано в Заповед № 5053/25.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д.

№ 8192/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, II бр. състав, в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________