Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 962 от 18.10.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1045/2022
Вид
Решение № 962
Подписан
18.10.2022
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Кристиян Антониев Попов, Радостина Петкова Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260-261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260-261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.41 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.46Б · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.7, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.8, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 962 гр. Бургас, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. Г. Карастанчева

Членове:

Радостина П. Петкова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20222100501045 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от Етажната собственост на комплекс ,,Мапи Холидейз” – гр. Созопол, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.

,,Сливница” № 2А, ет. 3, чрез адв. Мариана Трифонова от Адвокатско дружество ,,Трифонова и Йорданова” - БАК, срещу Решение № 876/10.05.2022 г., постановено по гр. д. 4451/2021г. на БРС, с което е прието за установено по отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.

124, ал. 1 ГПК на Г. П. Н. против Етажната собственост на комплекс ,,Мапи Холидейз” – гр. Созопол, че не съществуват възникнали правоотношения между страните, произхождащи от взети решения от свикани и проведени на 29.05.2014г., 08.06.2015г., 06.06.2016г. и 28.06.2017г. общи събрания на етажната собственост с адрес: гр. Созопол, местност ,,Мапи”, вилно селище ,,Мапи Холидейз”, в която етажна собственост се помещава самостоятелния обект на ищцата.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното решение. Твърди, че в първоинстанционното производство не е извършено пълно и главно доказване на твърденията по иска, предявен от ищеца, а именно за липса на възникнали правоотношения между същия и ответната етажна собственост. Изложени са твърения в насока недопустимост на първоначално предявения иск, предвид правилата на ЗУЕС относно 1 предявяване на иск по чл. 40 ЗУЕС, свързани с преклузивния му срок.

Посочва се, че взетите решения на проведените ОС на ЕС са изцяло законосъобразни и взети при съблюдаване правилата за обявяване и провеждане на Общо събрание. Твърди се, че искът е неоснователен, поради бланкетно посочване на пороците на приетите на ОС на ЕС решения. Излагат се съображения в насока на това, че дори и комплексът да има два отделни входа, етажната собственост е една, предвид, че целият комплекс поради своята обособеност и функционална цялост действа като едно цяло, поради което общите събрания се провеждат за целия комплекс, противно на твърденията на ищцата, че следва да бъдат проведени отделни ОС. Твърди се, че в случая формираната етажна собственост между отделните блокове има единна форма на управление и единни органи. Моли за отмяна на обжалването решение и отхвърляне на исковата молба.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца Г. П. Н., с ЕГН ********** с адрес: гр. ***, ул. ,,***” № **, бл.*, вх. *, чрез адв. Стефан Маринов Стефанов – БАК. Счита, че формираните с въззивната жалба изводи относно неправилност на първоинстанционното решение, са неверни и неправилни. Изгалат се съображения, че според ЗС и ЗУЕС етажната собственост възниква за всяка сграда поотделно, тъй като в нея различни лица притежават индивидуално право на собственост върху обособени обекти в сградата. Твърди, че порокът за липса на каквато и да е идентификация на коя точно сграда се провежда общо събрание е налице във всеки един протокол, а не само в този за учредяване на ЕС. Посочва, че представените с подадената въззивна жалба доказателства – договори за управление и поддръжка, сключени след образуване на първоинстанционното дело, не обвързват останалите собственици на самостоятелни обекти в сградата, както и че ищецът не е страна по представените договори. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на Г. П. Н. против Етажната собственост на комплекс “Мапи Холидейз“ - гр.Созопол, представлявана от управителя К. В. В.

Ищцата твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № **, в сграда *-*, вх.*, ет.* в гр.Созопол. В поземления имот, в който се намира сградата, в която се помещава апартаментът на ищцата, са разположени още пет други сгради. Ответникът разполага с протокол от проведено заседание на ОС на ЕС от 29.05.2014г. на собствениците на жилищна сграда в гр.Созопол, вилно селище Мапи Холидейз. Не било посочено обаче точно коя е сградата.

Според ЗУЕС етажна собственост възниква за всяка сграда поотделно.

2

Съвместно общо събрание на етажни собствености се провеждало само по чл.18 ЗУЕС, какъвто не бил конкретният случай. ЗУЕС не допускал учредяване на етажна собственост, а тя възниквала по силата на закона, ето защо било неправилно записаното в протокола, че е проведено учредително събрание на етажните собственици. В случая едно лице е учредило етажна собственост и се е самопровъзгласило за неин управител. Ищцата заявява, че липсва изобщо взето решение на ЕС, в която се намира нейният имот, понеже не е ясно на коя от шестте сгради, респ. етажни собственици, е проведено “учредителното“ събрание, както и последващите събрания.

Ответникът е представил отговор, с който оспорва иска. Счита го за недопустим, тъй като е погасена възможността за предявяване на иск. Срокът по чл.40 ЗУЕС бил изтекъл и правото да се иска отмяна на решения на ОС било преклудирано. Основанието, че всяка от отделните сгради е следвало да проведе отделно ОС, а не е сторено, не водело до липса на взети решения. То би могло да доведе само до отмяна на решенията. След като срокът по чл.40 ЗУЕС не е спазен, всеки предявен иск, включително настоящият установителен иск, се явявал недопустим. Взетите решения на ОС били законосъобразни. Целият комплекс Мапи Холидейз поради своята обособеност и функционална цялост действал като едно цяло, поради което общите събрания се провеждат за целия комплекс. В случая формираната етажна собственост между отделните блокове има единна форма на управление и единни. Налице била единна етажна собственост с обща форма на управление и общи органи.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалбата, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

По отношение на допустимостта на предявения иск, въззивния съд намира, че изводите възприети в обжалваното решение са правилни.

Заявените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за правния спор, не предполагат приложението на чл.40 ЗУЕС, даващ възможност на недоволния от решение на ОСЕС собственик на самостоятелен обект в режим на етажна собственост да се защити от него, позовавайки се на незаконосъобразността му.

В настоящия случай правния спор касае валидността на решения на общо събрания на етажна собственост и съобразно техния характер на сделки решения, аналогично следва да намерят приложение постановките на Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, ВКС.

Допустим е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124 ГПК в случаите на нищожно решение на общо събрание – такова е липсващото /невзето/ решение, което, обаче, е отразено като съществуващо или което е взето извън пределите на компетентността на органа, определена от закона и учредителния акт. Същото становище е възприето и в Определение № 98 от 15.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 479/2022 г. и др. За предявяването на този иск ограничения във времето законът не предвижда.

3

В случая не е налице и ненадлежна страна, срещу която да се води настоящият иск. Следва да се има предвид, че според ЗУЕС етажната собственост не е персонифициран правен субект. Тя е съвкупност от всички собственици на отделните самостоятелни обекти в сградата. По заведените граждански дела, ЕС се представлява от управителя – чл.41 ЗУЕС, но това е законово уредено представителство, за удобство при движението на самото съдебно производство. Всъщност управителят представлява всички етажни собственици, страни по делото. В случая за ответник формално е посочена Етажната собственост на целия комплекс Мапи Холидейз, т.е. на всичките сгради в комплекса, но всъщност ответници са всички собственици на самостоятелни обекти в тези сгради. Тези собственици имат съответната процесуална правоспособност да участват в делото като страни.

Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.

Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства.

Процесните по делото решения от 29.05.2014г., 08.06.2015г., 06.06.2016г. и 28.06.2017г. са приети от общото събрание на всички собственици на самостоятелни обекти в комплекс “Мапи холидейз“, находящ се в гр.Созопол, местност Мапи, а не от етажните собственици на една конкретна сграда върху терена и в частност от ОСЕС на сграда А-2, в която притежава самостоятелен жилищен обект ищецът. Видно от представените по делото скици на СГКК, тази сграда е една от общо шестте, находящи се в поземлен имот с идентификатор ***, като всички те са самостоятелно построени и съществуващи върху терена и не са свързани помежду си с никаква физическа връзка.

От обстоятелството, че в сградата, в която се намира апартаментът на въззиваемата ищца има и други собственици на самостоятелни обекти и последните са безспорно над три следва, че постройката е в режим на етажна собственост, за която са приложими разпоредбите на ЗУЕС.

Конкретно за сградата, в която е ситуиран собственият на въззиваемата ищца обект, няма спор, че се състои от над три самостоятелни обекти, принадлежащи на различни собственици, като в процеса няма никакви твърдения, нито данни в Община Созопол за нея да е регистрирана ЕС. Такава е регистрирана само за целия комплекс „Мапи холидейз“ от управителя К. В., след проведеното на 29.05.2014г.събрание.

В Решение №7/20.05.03г. по к.д. №4/2003г. на Конституционния съд на РБ, етажната собственост е определена като „специфична групова 4 организация на множество отделни собственици на жилищни имоти в една сграда, обединени от обща основа и общ покрив“, поради естеството и особеностите й, предмет на специфична правна уредба.

От нормата на чл.38 ЗС, описваща неизчерпателно кои части законът сочи за общи на етажните собственици, е видно, че институтът на ЕС се свързва отново и само със съпритежание на елементи от сгради, а когато собствениците на отделни обекти в тях притежават и терена, върху който е ситуирана сградата, той се прибавя като елемент към общите им части.

В целия ЗУЕС, в частност в чл.8 от него, се уреждат отношения, свързани с ЕС в сграда, в която собствениците на отделни обекти притежават и общи части, като от съдържанието на чл.8, ал.2 ЗУЕС може да се заключи, че принципно всяка сграда представлява самостоятелна ЕС. Изключението на разпоредбата признава такъв статут на всеки вход от сграда, ако в нея има повече от един вход. Тогава управлението обхваща общите части на сградата, прилежащи към самостоятелните обекти на съответния вход.

Понастоящем понятието „сграда“ или „постройка“, намира легалното си определение в ДР на ЗУТ, §1, т. 1б. и то я сочи като самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по Закона за устройство на територията, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно класификатора, определен с наредбата по чл. 31.