Решение № 620 от 12.02.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 21122/2024
- Вид
- Решение № 620
- Подписан
- 12.02.2026
- Състав
- Руска Атанасова Андреева
Цитирани разпоредби
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за общинската собственост
РЕШЕНИЕ
№ 620 гр. Пловдив, 12.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20245330121122 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 344 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от Г. Ш. против И. Ш. и С. Ш., с която иска от съда да допусне извършване на съдебна делба на съсобствен недвижим имот, както следва: сграда с идентификатор ............... с предназначение на сградата: жилищна сграда-еднофамилна; сграда идентификатор ............. с предназначение на сградата: постройка на допълващо застрояване – стопанска сграда, сграда ............, с предназначение на сградата: постройка на допълващо застрояване – стопанска сграда, които сгради са разположени в поземлен имот с идентификатор ........... по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б.............., община Р............, област П.........., одобрени със Заповед № .........................., при съответни квоти за съделителите.
Ищецът Г. Ш. твърди, че с ответниците били съсобственици на горепосочените сгради на основание суперфиция и реализирано строителство.
Със заповед от ............ ОбНС „Р....“ – гр. П.........отстъпил на Г. и И. Ш.и правото на строеж върху общинска земя, за което бил сключен договор и било 1 издадено разрешение за строеж. По това време И. Ш. бил в брак със С. Ш..
Искането към съда е да допусне делбата на имотите между страните при съответни квоти. Иска се и постановяване на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК чрез осъждане на ответниците да заплащат на ищеца обезщетение, защото ползват имота над правата си в съсобствеността.
Ответниците И. Ш. и С. Ш. в писмения си отговор на исковата молба вземат становище, че предявеният иск следва да се отхвърли. Сочат, че действително било учредено право на строеж от ...........в полза на ищеца и И.
Ш. през ............., но това се случило, защото не се намерил колега на последния, работещ в НПСК „Г. Д..........., с който да се осъществи строителството на предвидената в парцела двуетажна жилищна сграда.
Всъщност Г. Ш. не заплатил определената му цена на суперфицията, нито участвал в строителството, нито някога живял в процесната жилищна сграда.
Там живели единствено съпрузите Ш.и, чийто брак бил сключен на .............
През ............. И. Ш. допуснал Г. Ш. заедно с фактическата му съжителка З.....
Г........... да живеят в къщата, докато си намерят жилище под наем, но когато видял, че Г. Ш. не полага усилия да търси такова, изгонил двамата с думите „Н...... к..... н........!“ (което те и сторили). Прави се възражение, че ½ ид. част от имота, която ищецът претендира за себе си, е придобита от съпрузите Ш.и чрез давностно владение в периода от ................., като по този начин те станали еднолични собственици на къщата.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните се обединяват около твърдението, че процесните сгради в с.
Б........... са построени при учредена суперфиция. На това основание ищецът Г.
Ш. претендира да е собственик на ½ ид. част от тях; на това основание ответниците И. Ш. и С. Ш. също претендират да са собственици на ½ ид. част от тях, като са навели възражение, че по давност са придобили и половината на ищеца.
На първо място следва да се разгледа въпросът установява ли се основанието за възникване на правото на собственост по чл. 63 от ЗС в патримониума на съделителите, т. к. съдът се произнася по иска за делба само на предявените от страните до първото заседание в първата инстанция 2 основания за собственост. В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана напр. в решение № 628 от 5.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1684/2009 г., I г. о., ГК.
За доказване на възникналата суперфиция са представени следните документи: договор от ............ между НПСК „Г. Д..........“ и И. Л. Ш., съгласно който последният се задължава да работи в продължение на .......... години в някое от предприятията на производствения комплекс, а НПСК се задължава да „предаде“ на ......... по плана на с. Б........... (дворното място, в което са построени исканите за делба сгради) на основание пар. 1 от заключителните разпоредби на Постановление № ............ и чл. 5, ал. 2 от разпореждане на МС № .......... право на строеж в полза на И. Ш.; заповед № ............, с която на основание пар. 1 от заключителните разпоредби на Постановление на МС от 07.01.1981 г. и чл. 5 от Разпореждане № 404 на МС от 28.10.1968 г. се „предава безвъзмездно“ посоченото дворно място на ........ с указания, че на основание Разпореждане № ........... народният съвет следва да „отстъпи безвъзмездно“ правото на строеж върху този имот на И. Ш.; заповед № ............, с която е отстъпено на Г. Ш. и И. Ш. правото да построят по едно жилище в процесния парцел – за първия е определена цена от ........, а за втория – „отстъпването“ е безвъзмездно; договор от .........., от една страна, и Г. и И. Ш.и – от друга, с която се отстъпва правото на строеж при посочените в заповедта условия.
Между страните няма спор, че към месец ........... И. Ш. е бил женен за втората ответница С. Ш. (което документално се установява от представеното удостоверение за граждански брак – л. 42 от делото). Не се спори и че сградите са завършени към 1991 г., т. е. по време на брака на Ш......, което е станало повод за участието на С. като съделител по делото (константна е практиката на ВКС, че когато на единия съпруг е отстъпено безвъзмездно правото на строеж върху недвижим имот, то е негова лична собственост, но сградата, построена при реализирането му, ако това е станало по време на брака и с общ принос, е СИО – в т. см. са напр. решение № 259 от 21.10.2011 г. по гр. дело № 96/2011 г. на ВКС, II г. о., решение № 1197/10.12.2008 г. по гр. дело № 3506/2007 г. на ВКС, III г. о., решение № 932/31.10.2008 г. по гр. дело № 4144/2007 г. на ВКС, I г. о.). По делото няма спор и че Г. Ш. към обсъждания момент е бил със семейно положение неженен.
Съдът намира, че представените писмени доказателства не са годни да 3 установят осъществяването на придобивното основание по чл. 63 от ЗС в полза на съделителите. Това е така по долуизложените съображения.
В решение № ............. на КС на РБ по конст. д. № ........ е прието следното: „…Тази незаконосъобразна практика е свързана с Разпореждане № ................, с който се изменя точка ........... С точка........... на това разпореждане (преди изменението) държавните селскостопански предприятия се задължават да предадат безвъзмездно на общинските народни съвети държавните дворни места, които стопанисват, освен парцелите в стопанските дворове и необходимите им парцели за производствени нужди, като общинските народни съвети, по предложение на държавните селскостопански предприятия, предоставят безвъзмездно право на строеж върху държавна земя на нуждаещи се работници и служители, които се задължават да работят не по-малко от 5 години в държавно селскостопанско предприятие, като при неизпълнение на това задължение те заплащат правото на строеж, а ако парцелът не е застроен, се отнема. Разпореждането има предвид "държавни дворни места", които се предават безвъзмездно на общинските народни съвети. Предаването на тези държавни дворни места на общинските народни съвети става при определени условия и с определена цел. С § 1 от заключителните разпоредби на ПМС № ............се изменя и остава единствена в разпореждането, като по силата на това изменение се предават безвъзмездно на общинските народни съвети не държавни земи, а всички земи на АПК и другите селскостопански организации, които са включени в строителните граници на населените места от блоковете им, с изключение на парцелите в стопанските им дворове и необходимите им парцели за производствени нужди. Върху предадените безвъзмездно парцели общинските народни съвети, по писмено предложение на управителните съвети на съответните селскостопански организации, са могли да учредяват право на строеж на работници и служители, които се задължават писмено да работят не по-малко от ........... години в тези селскостопански организации. Разпореждане № ...............
Общинските народни съвети не са имали правно основание да учредяват право на строеж или други ограничени вещни права върху земите, предмет на изменената с § 1 от заключителните разпоредби на ПМС № ............ от Разпореждане № ............ Само собственикът на земята може да 4 учредява такива права. "Безвъзмездното предоставяне" не прехвърля собствеността. Министерският съвет не може с административен акт да отчуждава или да се разпорежда с внесена от кооператорите земя в блоковете на селскостопанските организации. Тя е останала в собственост на лицата, които са я внесли, макар и не в реални граници. Съгласно чл. 28 от тогава действащата Конституция на НРБ от 1971 г. отчуждаване на имоти на граждани и начинът на обезщетяване се определят със закон.“ Същия извод – че по описания начин е невъзможно да се стигне до надлежно учредяване на суперфиция в полза на физическото лице, сключило договор за престиране на работната си сила с предприятие под шапката на производствения комплекс, е възприет и от Гражданската колегия на ВКС (напр. в решение № 60082 от 2.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3642/2020 г., I г. о., ГК).
Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с изложените изводи. Съобразени в конкретната фактическа обстановка, те означават, че нито Г., нито И., нито С. са придобили правото на собственост върху каквато и да е част от процесните сгради на претендираното основание – учредено право на строеж от ОбНС в изпълнение на определената от КС и ВКС като „незаконосъобразна“ практика на административните органи по приемането и приложението на § 1 от заключителните разпоредби на ПМС № 1 от 1981 г. и точка 5 от Разпореждане № ........... По делото не се представиха никакви доказателства за надлежно проведена отчуждителна процедура на урегулирания имот, „предаден“ от НПСК „Г. Д.........“ на............. За такава не може да се направи извод от представения акт за общинска собственост (л. 59 от делото). Същият има единствено констативно значение и не е съставен по начин, че да има обвързваща доказателствена сила по чл. 179 от ГПК.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана напр. в решение № 181 от 17.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 66/2019 г., I г. о., ГК, и там цитираните съдебни актове, за да има такава сила актът за общинска собственост, следва в него да са посочени фактическото и правното основание за придобИ.е на собствеността – условие, което в случая не е спазено, защото в представения от ответниците АОС единствено бланкетно е посочена като основание нормата на чл. 59 от ЗОС.
До изтичане на посочения по-горе в мотивите преклузивен срок нито 5 един от съделителите не е навел друго придобивно основание, годно да доведе до уважаването на иска за делба. Ето защо, понеже се не доказа да съществува изобщо съсобственост между страните по делото на предявеното основание, искът следва да се отхвърли.
За пълнота следва да се отбележи, че възражението на ответниците И. и С. Ш.и за придобИ.е по давност на ½ ид. част от имотите, претендирана от ищеца Г. Ш. с исковата молба, предвид направените изводи за неосъществяване в тяхна полза на суперфицията като придобивно основание за другата ½ ид. част, е безпредметно да се обсъжда по същество. Това е така и понеже се постига желаният от ответника изход от спора: искът с правно основание чл. 34 от ЗС се отхвърля, макар и по друга причина.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Г. Л. Ш., ЕГН **********, против И. Л. Ш., ЕГН **********, и С. И. Ш., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор ............ с предназначение жилищна сградаеднофамилна; с брой етажи: ............ кв. м.; сграда с идентификатор ........... с предназначение по кадастралната скица постройка на допълващо застрояване, а по данни на страните – с.... с.........; с брой етажи: .............; сграда с идентификатор .................. с предназначение по кадастралната скица постройка на допълващо застрояване, а по данни на страните – с..... с........; с брой етажи: .............; които сгради са разположени в поземлен имот с идентификатор ............, по Кадастралната карта и Кадастралните регистри на село Б.........., одобрени със Заповед № ........... с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от ...........; с административен адрес на имота: с. Б........., ул. „Б..........., целият с площ от 818 кв. м., застроено и незастроено пространство, с трайно предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер на поземления имот по предходен план: