Решение № 20759 от 14.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20759 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.ОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20251110104887 по описа за 2025 година

Предявен е частичен иск с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 1500 лева от общо заявена претенция в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП реализирано на 23.03.2023 год..

Ищецът-И. Б. Б., чрез пълномощник, излага в исковата молба, че на 23.03.2023 год. е пътувал в лек автомобил „БМВ“ с рег. №********, управляван от А.А.Ч..

Поддържа, че около 16 часа, в гр. София, в локалното платно на Околовръстен път, в района на Ринг мол лекият автомобил е спрял на знак „Стоп“, за да завие надясно, когато е ударен от движещия се зад автомобила-лек автомобил „Пежо“ с рег.

№*******, управляван от В.Д.В.. Сочи, че след удара е усетил силна болка в областта на шията, поради което е откаран в МБАЛ „Света Анна“, където му е направена рентгенография на шийните прешлени, раменната става и тазовите кости и е установено, че има шийна дистросия. Излага, че му е била поставена шийна яка, която е носил един месец, през който е изпитвал много силни болки в шията, имал е силно главоболие и световъртежи, и е приемал обезболяващи. Твърди, че след премахване на яката е ходил на физиотерапия, но все така е имал болки в главата и шията, и е страдал от безсъние. Поддържа, че вина за настъпване на произшествието има водачът на лек автомобил „Пежо“ с рег. №*******. Поддържа, че за лекия автомобил, чийто водач е причинил произшествието, е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” в ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД валидна към датата на ПТП. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, да му 1 заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания в размер на 1500 лева, предявена като частична от общо заявена в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва считано от 19.05.2023 год.датата на предявяване на претенцията към ответното дружество до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Признава същия до размера от 750 лева. Навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващи се в непоставяне на предпазен колан.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:

Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва д а установи наличието на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска „Гражданска отговорност”, сключен между деликвента и ответното дружество, както и противоправно поведение респ. деяние на деликвента, от което са настъпили вредните последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.

Ответникът следва да обори законоустановената презумпция за вина.

Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Пежо“ с рег. №*******, реализирането на ПТП на 23.03.2023 год. с участието на лек автомобил „БМВ“ с рег. №******** и лек автомобил „Пежо“ с рег. №*******, механизма на ПТП.

Обявените за безспорни обстоятелства се установяват и от приетите по делото доказателства. По тези съображения и с оглед безспорните релевантни за спора факти, съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на лек автомобил „Пежо“ с рег. № ******* следва да възмезди претърпените от ищеца неимуществени вреди. Тъй като водачът /респективно собственикът на лекия автомобил/ е бил застрахован по застраховка гражданска отговорност в ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 432 от КЗ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем за отговорността на водача. На следващо място с договора за застраховка “Гражданска отговорност”, ответното застрахователно дружество се е задължило да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от водача на лекия автомобил на трети лица, в случая на ищеца, неимуществени вреди. За установяване размера на претърпените неимуществени вреди е приета и неоспорена от страните 2 съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че в резултат на пътнотранспортно произшествие ищеца е получил навяхване на шията, като е проведено лечение с поставяне на шийна яка за период от 30 дни. Установява се, че през възстановителния период ищецът е изпитвал болки и страдания, които са били посилни през първите 10 дни, както и че е имал затруднения в хигиенно битово отношение и дейности от ежедневието. Вещото лице е дало заключение, че при такъв механизъм на удара ролята на предпазния колен е минимална и не би повлияла върху вида и тежестта на увреждането.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и съгласно чл. 52 от ЗЗД то следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и трайната съдебна практика, понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Целта на обезщетението не е да се поправят вредите, а да се възстанови психическото равновесие на пострадалото лице, да се компенсират отрицателните, неприятните емоции, в това число и чрез самия факт на осъждане на ответника. При определяне на размера на паричната репарация, съдът взема предвид залючението на вещото лице изготвило съдебно-медицинската експертиза, от която се установи увреждането, периодът на претърпени болки и страдания, както и времето необходимо за възстановяване. При определяне на паричното обезщетение следва да се изходи от конкретните обстоятелства, характерът на неимуществените вреди, интензитета им, както и жизнения стандарт в страната като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда. В случая, към момента на настъпване на произшествието ищецът е бил на 36 години, болките и страданията, които е изпитвал са били около 30 дни, през 10 от които с по-голям интензитет. Вещото лице е дало заключение, че доколкото няма данни за настъпили усложнения най-вероятно е настъпило възстановяване на ищеца. По делото не са ангажирани други доказателства, установяващи твърдяното безпокойство и безсъние.

С оглед на изложеното настоящият състав счита, че справедливият размер на обезщетението, който съответства на принципа на чл. 52 ЗЗД е 1 000 лева, до който размер претенцията следва да бъде уважена и отхвърлена за разликата до предявения размер от 1 500 лева, от общо заявена претенция в размер на 15 000 лева.

Съдът приема, че възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, поради непоставяне на предпазен колан, е неоснователно. Извод за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не 3 може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В случая от съдебно-медицинската експертиза се установява, че ролята на предпазния колан е минимална и не би повлияла върху вида и тежестта на увреждането, което обуславя извода на съда за неоснователност на възражението.

В случая ответникът в отговор на претенцияна на ищеца е определил застрахователно обезщетение в размер на 750 лева, до който е и признал иска. Не са ангажирани доказателства определеното обезщетение да е изплатено. Предвид изложеното искът следва да се уважи за сумата от 1 000 лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1 500 лева от общо заявена претенция в размер на 15 000 лева, като неоснователен и недоказан.

Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл.

496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. От това следва, че забавата се определя не от датата на настъпване на събитието, а от по-късен момент. В конкретния случай от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за датата, на която е предявил претенцията, поради което съдът приема, че дата от която се дължи лихвата е 30.06.2023 год..

При този изход на спора и с оглед изричната претенция на страните, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 51,66 лева, представляваща сторените в производството разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, съразмерно уважената част от претенцията /след съобразяване с направеното признание на иска за сумата от 750 лева/ и на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвокат Б. Ц. И. сумата от 66,66 лева, а ищецът следва да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК, сумата от 291,66 лева, представляваща сторените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от претенцията.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК 121265177, с адрес: гр. София, ул. „Света София“ №7, ет.5 да заплати на И. Б. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №5, офис 207, чрез адв. Б. И., на основание чл. 432 от Кодекса на застраховането вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 1 000 лева /хиляда лева/, 4 представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП реализирано на 23.03.2023 год., като отхвърля иска за разликата до претендирания размер от 1500 лева от общо заявена претенция в размер на 15 000 лева, като неоснователен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2023 година до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК 121265177 да заплати на адвокат Б. Ц. И., на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА сумата от 66,66 лева /шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК 121265177 да заплати на И. Б.

Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 51,66 лева /петдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща сторените в производството разноски, съразмерно с уважената част от претенциите.

ОСЪЖДА И. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК 121265177, на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК, сумата от 291,66 лева /двеста деветдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от претенцията.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5