Определение № 7915 от 22.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7915 гр. София, 22.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100111470 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. В. К., с ЕГН:**********, срещу Софийски апелативен съд, с която е предявен иск да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 000 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от постановено определение от 16.09.2024 г. по д. № 1904/2024 г. на САС, с което определение е нарушена презумпцията за невинност, налице е отказ от правосъдие, злоупотреба с права, нарушено е правото на ЕС. Посочен е период на увреждането 26.06.2024 г. – 25.09.2024 г.

С определение от 13.02.2025 г., което като необжалвано е влязло в сила е отказано предоставянето на правна помощ ищеца.

Съдът е дал указания във връзка с нередовности на исковата молба с разпореждане от 24.03.2025 г.

Препис от разпореждането е връчен на ищеца лично на 02.04.2025 г.

С разпореждането са дадени, точни и ясни указания на ищеца, като същият нито е посочил обжалвал ли е процесното определение и какъв е крайният съдебен акт, нито какви конкретно вреди са настъпили за него, вследствие на процесното определение. Не става ясно окончателно ли е определението, обжалвано ли е, респ. влязло ли е в сила, както и какви са конкретните незаконосъобразни действия на ответника. Последното указаниe е с особена значимост, доколкото ищецът предявява искове за вреди срещу всеки съдебен акт, който не отговаря на неговото убеждение. Не става ясно какво е съдържанието на определението на САС и обжалваемо ли е същото. Проверката за законосъобразността на всички актове на съда се извършва в рамките на инстанционния контрол, а специалният ред за обезщетяване на вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС не представлява алтернативен ред за контрол на законосъобразността на съдебните актове.

Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл, ищецът е предупреден за неблагоприятните последици. С подаденото заявление с вх. № от 03.04.2025 г. не се 1 изпълняват дадените от съда указания, а по искането за правна помощ съдът се е произнесъл с определението от 13.02.2025 г. Неизпълнението на указанията е самостоятелно основание за връщане на исковата молба.

Отделно, съдът намира исковата претенция за недопустима:

С определение № 3594/20.11.2023 г. по ч. гр. д. № 2413/2023г. на ВКС, I г. о. е разгледан въпросът дали функционалният имунитет на магистратите, в частност прокурор, по чл. 132 Конституцията намира приложение в случаите, когато те извършват действия извън това им процесуално качество. Прието е, че тогава не намира приложение функционалният имунитет на магистратите по чл. 132 от Конституцията на Република България и съдът, пред който е предявен иск за вреди, следва да извърши преценка доколко магистратът е имал поведение, с което е причинил вреди на ищеца. В случаите, когато магистрат, в частност прокурор, е действал в кръга на изпълнение на своите служебни задължения, той се ползва от предвидения функционален имунитет, действията му нямат противоправен характер, освен ако не са извършени умишлено и представляват престъпление от общ характер. Последното трябва да е установено с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. От друга страна функционалният имунитет на магистратите следва да се разглежда като абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществуването и упражняването на правото на иск досежно наличието на надлежна страна в процеса. Поради това иск по чл. 45 ЗЗД срещу магистрат е процесуално недопустим. Такъв е и искът по чл.49 от ЗЗД, предявен срещу възложителя на работата му, доколкото не е налице деликвент. По общия ред държавата може да отговаря за вреди от действия на магистрат само, ако противоправността/неправилността на съдебен акт е установена чрез някои от предвидените в закона процесуални способи /определение № 100/28.02.2020 г. по ч. гр. д. № 531/20г., ВКС, III г.о., определение № 403/30.01.2024 г. по ч. гр. д. № 68/2024 г., ВКС, II г.о. и др./. Пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол. Веднъж влезли в сила те не могат инцидентно да се проверяват /определение № 60354 от 04.11.2021 г. по ч. гр. д. № 1126/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 4406 от 20.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4239/2022 г. на III г. о. на ВКС, определение № 3974 от 30.08.2024 г. по ч. гр. д. № 2831/2024 г. на IV г. о. на ВКС/.

Отговорността на възложителя на работата е функционално обусловена от тази на прекия причинител. Не е установено, съдебният състав постановил постановлението да е извършил умишлено престъпление от общ характер, което да признато по надлежния ред.

Не се твърди съдиите, постановили акта, да са действали извън процесуалното си качество, за да не намира приложение регламентирания в чл. 132 от Конституцията на Република България функционален имунитет.

Претенциите са недопустими и поради злоупотреба с права.

Към настоящия момент само по ЕИСС ищецът има заведени над 170 бр. дела само пред Софийския градски съд /пред Софийски районен съд по ЕИСС са около 60/ със сочени различни ответници /Прокуратурата, СРС, СГС, САС, ВКС, АССГ, ВАС и др./, преимуществено делата са със сходен предмет – иска се обезщетение за неимуществени 2 вреди поради постановен акт от ответника, т. е. всеки един прокурорски или съдебен акт, от който настоящият ищец не е доволен като краен резултат, провокира завеждането на ново производство, по което се претендират неимуществени вреди. По този начин исковите производства се увеличават многократно, като колкото повече произнасяния има по претенции на ищеца, толкова повече са образуваните производства срещу посочените ответници. Този маниер на поведение не може да се приеме, че отговаря на необходимостта за добросъвестно упражняване на права. В много случай, ищецът не се възползва от възможността за инстанционен контрол срещу постановени актове от съдилища и прокуратури, които намира за неправилни, а директно предявява искове за обезщетение за неимуществени вреди, които претенции се основават на бланкетни твърдения за нарушения на ЕКЗПЧОС, ХОПЕС и др. Посочените от ищеца конкретни норми на ХОПЕС, ЕКЗПЧОС, КРБ, са неотносими към предмета на доказване, доколкото сами по себе си не са достатъчни да обосноват необходимото явно и съществено нарушение на ПЕС по смисъла на чл.2в ЗОДОВ, тъй като регламентираната с тях защита не е абсолютна.

Злоупотребата с право е нормативно уредена в чл. 57, ал. 2 от Конституцията, чл. 8, ал. 2 ЗЗД, чл. 289 ТЗ и чл. 3 ГПК. При анализ на цитираните разпоредби може да се направи извод, че злоупотребата с права се определя като противоправна, като недобросъвестно упражняване на право – за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал.

2 от Конституцията/, но също и в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/, когато е налице съществено разминаване между целта, за която правото е предоставено, и целта, за която то се използва. Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) от Европейската конвенция за правата на човека се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно – като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено.

При установена злоупотреба с право, последицата е, че съдът следва да откаже да даде защита на превратно упражняваното субективно право. На установеното в чл. 2 ГПК правно задължение на съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, обаче, съответства уреденото в чл. 3 ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато страната инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши. Аналогично на така даденото разрешение е и постановената от ЕСПЧ практика, която възприема злоупотребата с право/жалба като вредоносно упражняване на право за цели, различни от тези, за които е предназначено /така, дело 56551/11 Mihailo PETROVIĆ срещу Сърбия и 10 други жалбоподатели/. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба /в този смисъл Miroļubovs and Others v. Latvia/.

3

Съгласно приетото в решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1149/2009 г. на ВКС превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.

Предвид изложените съображения, производството по делото следва да се прекрати.

Поредното искане за отвод на съдебния състав е неоснователно. Не са налице предпоставките на чл. 22, ал. 1, т. 1 до т. 5 ГПК. Не са налице обстоятелства, съставляващи основания за отстраняване по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Липсват основания, които да пораждат съмнение в безпристрастността на съдията.

Искането за назначаване на преводач е неоснователно. От една страна, производството е недопустимо, поради което е безпредметно назначаването на такъв. От друга страна, настоящият съдебен състав има множество образувано дела с ищец Г. К.. От съдържанието на подадените искови и уточнителни молби е видно, че лицето в достатъчна степен владее български език. Отделно от служебна справка по гр. д. № 54849/2016 г. по описа на СРС, 86 състав, образувано по искова молба от Г. В. К. срещу В.В.В., се установява от отразеното в съдебния протокол от проведено съдебно заседание на 15.02.2017 г. Г. В. К. лично се е явил и е заявил пред съда, че разбира български език и от 2004 г. пребивава в Р.

България.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА отвода на съдия Кирил Петров по чл. 22, ал. 1 ГПК, направен с молба с вх. № от 03.04.2025 г. от Г. В. К..

ВРЪЩА искова молба, подадена от Г. В. К., ЕГН: ********** срещу Софийски апелативен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 11470 по описа за 2024 г. на Софийски градски съд, I-12 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Г. В. К. да му бъде назначен преводач в настоящото производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4