Решение № 333 от 30.12.2020, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1397/2020
- Вид
- Решение № 333
- Подписан
- 30.12.2020
- В сила
- 06.01.2021
- Състав
- Пламен Дацов, Светла Букова, Камен Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.2, б."а" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.57, ал.1, т.2, б."б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.57, ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.173, пар.1 · Наказателен кодекс
- чл.198, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.457, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.457, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.457, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.457, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 333 гр. София , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Камен Иванов
Членове:
Пламен Дацов
Светла Букова
Прокурор: Стойчо Тодоров Ненков (АПСофия) като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно дело № 20201000601397 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.457, ал.7 НПК.
С Определение №260589/28.10.2020 год., СГС, НО-16 състав по НЧД№3296/20 год. е приел за изпълнение на основание чл.457, ал.2 НПК присъда от 05.12.2018 год. по дело №14Т 143/2018-253 на Окръжен съд в гр.Мелник, Чешка Република, с която българският гражданин М. Г. С. с ЕГН ********** е признат за виновен за престъпление по чл.173, пар.1 от НК на Чешката Република и е осъден на едно общо наказание от 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода“. СГС е квалифицирал е деянието по чл.173, пар.1 НК на Чешката Република като съответстващо на чл.198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК на Република България извършено за периода от 30.08.2018 год. до 04.09.2018 год.. Определил е на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието.
Приспаднал е на основание чл.457, ал.5 НПК времето от 05.09.2018 год. до 06.08.2020 год., през което осъденият е бил задържан от полицията и с мярка „задържане под стража“ в Чешката Република както и времето, през което осъденият е изтърпявал наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в затвор в Република Чехия. Приспаднал е времето от 07.08.2020 год. до влизането на атакуваното определение в сила, през което осъденият е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затвор в Република България.
Срещу така постановения съдебен акт е депозирана жалба от защитника само в частта 1 относно определения първоначален режим като се моли същият да бъде определен не като „строг“, а „общ“.
В хода на съдебните прения защитникът и осъденият поддържат жалбата като молят режимът на изтърпяване на наказанието да бъде определен на „общ“.
САП предлага определението да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.
В последната си дума осъденият моли да се уважи жалбата.
Съдът след като се запозна с материалите от делото поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е неоснователна, а определението на съда е правилно и законосъобразно, като мотивите на апелативната инстанция за това са следните:
Правилно и законосъобразно първостепенният съд е достигнал до правния извод, че са налице основания за приемане на изпълнение на чуждестранната присъда, с която е осъден българският гражданин М. Г. С., а именно : Присъда от 05.12.2018 год. по дело №14Т 143/2018-253 на Окръжен съд в гр.Мелник, Чешка Република, с която българският гражданин М. Г. С. с ЕГН ********** е признат за виновен за престъпление по чл.173, пар.1 НК на Чешката Република и е осъден на едно общо наказание от 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода“. Квалифицирал е деянието по чл.173, пар.1 НК на Чешката Република.
Първостепенният съд много подробно е описал фактите свързани с обвиненията по присъдата на Чешкия съд, поради което САС намира за безпредметно да ги преповтаря, още повече, че те не се и оспорват в жалбата.
Първият съд правилно е взел предвид и съответните разпоредби, както на вътрешното ни законодателство, така и на Конвенцията на Съвета на Европа за трансфер на осъдени лица и допълнителния протокол към нея.
Постъпили са всички необходими документи, налице е съгласие на осъденото лице по чл.7 от Конвенцията и съгласно чл.9, т.1, б.“а“ вр. чл.10, т.1 от същата. Правилно е съобразена разпоредбата на чл.7, т.1 от Конвенцията, както и нормата на чл.11, ал.1, б.“а“.
Решаващият съд правилно е квалифицирал деянието по чл.198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК на Република България и съобразно чл.457, ал.3 НПК основателно е преценил, че следва да се приеме за изпълнение наказание от 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода“.
По отношение на единственото възражение в жалбата, за което е инициирано и настоящото производство, а именно първоначалният режим на изтърпяване.
И тук СГС е съобразил обстоятелството, че с оглед последните три предходни осъждания на С., а именно – по НОХД№6609/12 на ПРС, по НОХД№5816/13 год. на ПРС и по 2
НОХД№7211/14 год. на ПРС режимът, който следва да се определи съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНЗС е „строг“, тъй като не са минали 5 години от изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ по тези три присъди – респективно същите са влезли в сила на 12.11.2012, 23.10.2013г. и 02.12.2014 година, а процесното престъпление е извършено за периода от 30.08.2018 г. до 04.09.2018 год.
И настоящият състав споделя мнението на първия съд, че са неоснователни аргументите за наличието на чл.57, ал.3 ЗИНЗС, тъй като видно от справката за съдимост на осъденият са влезли в сила общо 9 присъди преди да извърши престъплението в Република Чехия, като всички те са за тежки умишлени престъпления, а по-голямата част и при опасен рецидив..
Като допълнителен аргумент за промяна на режима за изтърпяване на наказанието следва да се обърне внимание на жалбоподателите, че настоящият съд във връзка с производството по чл.457, ал.7 НПК не е компетентен да разгледа подобен вид молба.
Процедурата за това е по друг ред и пред друг орган, тоест това е въпрос по изпълнение на наказанието, който не касае настоящото производство.
Не на последно място, правилно е зачетено времето на предварителното задържане и изтърпяването на наказанието във връзка с приложението на нормата на чл.457, ал.5 НПК.
С оглед на всичко изложено САС прецени, че обжалваното определение на СГС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.457, ал.7 НПК, САС - 8 с-в, НО, РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260589/28.10.2020 год. на СГС, НО-16 състав по НЧД№3296/20 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3