Решение № 36 от 03.02.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Варна, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000509 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №4619/14.07.2023г. по описа на ДОС, на Д. Г. Й., ЕГН **********, Й. Г. Й., ЕГН **********, М. Н. К., ЕГН **********, и Т. Т. Т., ЕГН **********, чрез общ пълномощник адвокат К.

К., ВАК, срещу решение №71 от 23.06.2023г. на Окръжен съд - Добрич, постановено по т.д. №171/2022г. по описа на ДОС.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от ищците – настоящи жалбоподатели искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД КЗ за осъждане на ответното застрахователно дружество ЗД „БУЛ ИНС“АД, ЕИК 831830482, седалище град София, да им заплати обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба З Г И, ЕГН **********, загинала при ПТП, настъпило на 07.05.2020г. в град Добрич по вина на водача на т.а. „Форд Транзит”, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ Д Х П, ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по полица № BG/02/119002159848, валидна до 01.08.2020г., в размери от по 25 001 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.12.2021 г. (датата на уведомяване на застрахователя с отправена претенция) до окончателното им плащане, чийто размер до датата на подаване на исковата молба – 04.10.022 г., е 2 048,70 лева.

С оглед на това и на основание чл.78, ал.3 ГПК всяка една от ищците е 1 осъдена да репарира разноските на ответника в размери от по 2 140 лева.

Обоснованите във въззивната жалба оплаквания са неправилност и необоснованост на обжалваното решение.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което е довело и до неправилни изводи. Като правят подробен анализ на събраните по делото гласни доказателства и фактите, които следва да се считат установени от тях, въззивниците считат за надлежно установено по делото интензитетът на отношенията им със загиналата тяхна баба, надхвърлящи нормално присъщите за родствената връзка баба - внуци. Молят въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови ново решение по същество на спора, с което претенциите им да бъдат уважени.

Претендират и присъждане на разноски.

В подадения писмен отговор въззиваемият ответник ЗД „БУЛ ИНС“АД, ЕИК 831830482, възразява за неоснователност на въззивната жалба на ищците. Счита, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е постановено при изяснена фактическа обстановка и при пълен анализ на събраните по делото доказателства, по същество е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло от въззивния съд.

Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивниците не са се явили лично, представлявани са по пълномощие от адвокат К. К., който заявява, че поддържа подадената въззивна жалба, изложените в нея оплаквания и искания и моли за нейното уважаване.

Въззиваемата страна не е взела участие в заседанието. С молба, подадена преди заседанието, пълномощникът на страната заявява, че поддържа становището си за неоснователност на въззивната жалба и искането същата да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявените главни искове е претендираното пряко право на ищците Д. Г. Й., ЕГН **********, Й. Г. Й., ЕГН **********, М. Н. К., ЕГН **********, и Т. Т. Т., ЕГН **********, като трети увредени лица да получат пряко от застрахователя – ответника ЗД „БУЛ ИНС“АД, ЕИК 831830482, седалище град София, обезщетение за причинени им неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба З Г И, ЕГН **********, загинала при ПТП, настъпило на 07.05.2020г. в град Добрич, на локален път пред фирма „Агропласмент-92-В“, по вина на водача на товарен автомобил. „Форд Транзит”, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ Д Х П, ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена по полица № BG/02/119002159848, валидна от 31.07.2019 г. до 01.08.2020 г.

2

Търсените обезщетения са в размер от по 25 001 лева за всяка от ищците като същите се претендират ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021г. (датата на уведомяване на застрахователя с отправена претенция) до окончателното им плащане, чийто размер до датата на подаване на исковата молба – 04.10.022 г., е 2 048,70 лева.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД.

По делото не е налице спор относно фактите от значение за възникване на деликтната отговорност на водача на товарния автомобил - участник в ПТП Д Х П, ЕГН **********, съответно относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на неговия застраховател – ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“АД, ЕИК 831830482, седалище град София, сключил със собственика на автомобила „Мед - хониг внос, износ“ ЕООД, ЕИК 130539321, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/02/119002159848, валидна от 31.07.2019 г. до 01.08.2020 г.

Така не е спорно, надлежно е установено и от събраните писмени доказателства, че на 07.05.2020 г., около 11 часа, в град Добрич, на локалния път пред фирма „Агропласмент-92-В“ товарен автомобил „Форд Транзит”, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, управляван от водача Д Х П, управляващ товарен автомобил „Форд Транзит”, с рег. № ТХ 9050, при извършване на маневра движение на заден ход блъснал пешеходката З Г И, в резултат на което същата получила тежки наранявания на главата (закрито счупване на основата на черепа и мозъчна контузия), довели до нейната смърт по-късно същия ден в болницата.

С Присъда №12/18.10.2021г., постановена от Окръжен съд - Добрич по НОХД №245/2021г., влязла в сила на 03.11.2021г. водачът Д Х П бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343а, ал.1, б. “б”, във вр. с чл.343, ал.1, б. “в” и чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 07.05.2020г. в град Добрич, при управление на МПС - товарен автомобил. „Форд Транзит”, с рег.

№ ХХ ХХХХ ХХ, нарушил правилата за движение - чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП, и с това по непредпазливост причинил смъртта на З Г И, ЕГН **********, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата, за което му е било наложено съответно наказание . С оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда има доказателствено значение за вината, деянието на извършителя Д Х П от град Добрич и неговата противоправност.

Не се спори, че към датата на настъпване на ПТП – 07.05.2020 г., е била налице активна застраховка „Гражданска отговорност” за т.а. „Форд Транзит”, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ , сключена по полица № BG/02/119002159848 с период на покритие от 31.07.2019 до 01.08.2020 3 година.

Надлежно установен по делото и безспорен между страните е и факта, че ищците Д. Г. Й., Й. Г. Й., М. Н. К. и Т. Т. Т., са родственици по права линия – внучки на починалата в резултат на процесното ПТП З Г И.

Основният спорен въпрос, пренесен и пред въззивната инстанция с подадената от ответното застрахователно дружество въззивна жалба, е относно активната материалноправна легитимация на ищците да претендират обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба.

Кръгът на лицата, легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, е определен с Постановление №4/25.05.1961 и Постановление №5/ 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд. С Постановление № 4/61 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно, с ППВС № 5/69 г. е признато право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Според разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, и други лица, извън посочените в ППВС №4/1961 и ППВС №5/1969 могат да претендират, съответно получат обезщетение, но само по изключение, при кумулативното наличие на две предпоставки – да е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и претърпените от ищеца неимуществени вреди да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.

Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.

Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №60131 от 13.12.2021г. по т.д. №1700/2020г. на ВКС, II т.о., отстъпването от последователно прилагания в годините ограничителен подход, възприет в ППВС № 2/84 г., няма за цел да разшири кръга на правоимащите по отношение на всички близки на починалия, които търпят неимуществени вреди по повод на смъртта му и според общоприетото разбиране за справедливост би следвало да имат право на обезщетение, а е продиктувано от регулацията на обществените отношения в материята на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Европейския 4 съюз, обвързваща Република България като държава-членка на Съюза, и от необходимостта, поради отсъствие на изрична уредба в националното законодателство /Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС/, да се даде възможност на съдилищата да присъждат обезщетения за неимуществени вреди на други лица, извън изчерпателно изброените в

ППВС №4/1961 и ППВС №5/1969, когато случаят е изключителен - както от гледна точка на съдържанието на създадената житейска връзка между починалия и претендиращия обезщетение, така и от гледна точка на интензитета и продължителността на понесените неимуществени вреди.

Това разбиране трайно и последователно е поддържано в създадената след приемане на ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС съдебна практика – напр. решение № 63 от 20.07.2022 г. по т. д. № 889/2021 г. на ВКС, II т. о., ТК; решение № 33 от 12.04.2022г. по т.д. № 377/2021г. на ВКС, I т. о., ТК; решение № 50155 от 04.11.2022 г. по т. д. № 1712/2021 г. на ВКС, II т. о., ТК; решение № 50130 от 15.11.2022 г. по т. д. № 1283/2021 г. на ВКС, II т. о., ТК и др.

В случая безспорно от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищците и тяхната починала баба са били в много близки и топли отношения. До смъртта си З И е ходила всеки ден да навести както децата си, така и внучките си, да ги види, да пообщуват, да помогне в домакинската работа, както и в работата по поддръжката на градината. Често е готвила и им е носила храна. Родителите на ищците И Т. и Г Н, са взели жилище на баба им гр. Добрич, за да дойде от село, в съседство с къщата на дъщеря й - И Т. и в близост до местоработата на сина й Г Н, за да са по-близо един до друг и да си ходят на гости. Всичко това е потвърдено и от свидетелските показания. В свидетелските си показания майката на Д. и Й. М. Н казва, че дъщерите й са били много близки с баба си, почти всеки ден са се виждали. Посочва, че след катастрофата и смъртта на баба им всички са се променили и са приели смъртта изключително тежко като Й. е получава паник-атаки и задух. Свидетелят Ж Д, който живее на съпружески начала с Т.