Решение № 260006 от 15.12.2022, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260006 гр.Габрово,15.12.2022 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на осми ноември две хиляди деветнадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА при секретаря.В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдия Топалова гр.д. № 406 по описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К.Х.Г. и Г.И.Р., чрез проц. представител адв. П.К. против Г. фонд, гр. София.

В исковата молба се твърди, че на 09.03.2020 г. около

00:15 часа по GAB №

1165 км 4+500 в посока за с. С.се е движил л.а. „Н." без per. номер, управляван от водача Л.Б.М., който нарушил правилата за движение по пътищата, напуснал платното за движение и се ударил в крайпътно дърво, след което напуснал местопроизшествието. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на возещата се в автомобила пътничка ИКХ.

Ищците преживяли изключително тежко смъртта на дъщеря си, което им причинило значителни болки и страдания.

Предявена била претенция пред Г. фонд по реда на чл. 557 от Кодекса за застраховането. Г. фонд завел щети с № 20210103/08.05.2020 и № 20210104/08.05.2020 г. - за настъпило ПТП на 09.03.2020 г. и с писма с изх. № 24-01-193/30.07.2020 г. и № 24-01-193-1/30.07.2020 г. било отказано изплащане на обезщетение.

Виновният за настъпилото събитие водач Л.Б.М. управлявал автомобила без надлежно сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност".

Иска се да бъде осъден Г. Ф. да заплати на ищците К.Х.Г. и Г.И.Р. обезщетение в размер на по 25 500 лв, частичен иск от 220 000лв, за всеки един, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им ИКХ - ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 30.07.2020 г. - датата на произнасяне на ГФ до окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника по делото.

Твърди се, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.4 ГПК и в нея не е посочена банковата сметка на ищците, с което се целяло натрупване на законна лихва за по-дълъг период от време, тъй като при евентуално бъдещо осъдително решение, ГФ би бил поставен в невъзможност да изпълни съдебното решение. Иска се на основание чл.129, ал.1 ГПК настоящото производство да бъде прекратено.

Твърди се също, че нямало нито едно доказателство, от което да се определи механизма на процесното ПТП. Не били представени никакви данни за хода и резултата от образуваното досъдебно производство. На основание чл. 9 във връзка с чл. 127 от ГПК в исковата молба ищецът бил длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. В случая това не било изпълнено и не била осигурена равна възможност да бъдат упражнени предоставените права. Иска се да бъде прекратено делото на това основание.

С отговора искът се оспорва изцяло по основание и размер предявеният иск.Г. фонд, към настоящия момент, вече бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета № № 20-210103/08.05.2020 г. и щета № № 20-210104/08.05.2020 г. УС на ГФ отказал изплащането на обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва се изцяло твърдения от ищеца механизъм, въпреки че е официален документ, констативния протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП нямал качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице- издател. Поради това същият нямал и материална доказателствена сила.

Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата ИКХ.Прави се възражение досежно размера на предявените претенции от по 25 500.00 лева частичен иск от по 250 000.00 лв., обезщетение за неимуществени вреди, като изключително завишен, тъй като не отговарял на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП.

Оспорва се и претенцията за лихва, считано от 30.07.2020 г., тъй като Фондът винаги бил уведомен в един по-късен момент и спрямо него законодателят в чл. 288. ал.7 от КЗ (отм.) предвидил 3-месечен срок, в който след като бъде сезиран, бил длъжен да се произнесе по претенцията на пострадалото лице. В този смисъл е цитирана съдебна практика - решение № 1028/2008 г. по т.д.621/2007 г. на ВКС, поради което Г. фонд дължи законна лихва след изтичане на законоустановения тримесечен срок.

С отговора се твърди още, че ответникът бил поставен от ищеца в обективна невъзможност да се произнесе по претенцията, като определи и изплати обезщетения за неимуществени вреди.

Ищците били надлежно уведомени, че за установяване на твърдените факти и обстоятелства, било необходимо да представи допълнителни доказателства. До 30.07.2020 г. нищо от посочените писмени доказателства не постъпило по щетата, следствие на което и предвид законоустановения краен срок за произнасяне, Управителния съвет на Г. фонд взел решение от 30.07.2020 г., с което отказал изплащане на обезщетения за неимуществени вреди поради липса на достатъчно доказателства за установяване на основанието и размера на претендиралите вреди.

В тази връзка се оспорва началният момент на законната лихва и моли, Г. фонд да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда.

С протоколно определение от 31.03.2021 г. производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на НОХД №35/2021г.по описа на Окръжен съд Габрово.

С влязла в сила присъда № 2/23.04.2021 г., постановена по НОХД № 35/2021 г. по описа на Окръжен съд Габрово, Л.Б.М. е признат за виновен в това, че на 08.03.2020 година, около полунощ на път GAB № - 1165, километър 4+500 в землището на с.Д., общ.Севлиево, движейки се в посока с.Столът, общ.Севлиево, при управление на МПС - л.а. марка „Н.", модел „С." без регистрационни номера с номер на рама **, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20,ал.1 от ЗДвП, при което управляваният от него автомобил напуснал пътното платно за движение и се ударил в крайпътно дърво, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на возещата се на предна дясна седалка в автомобила ИКХ от с.Д., общ.С., като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества /амфетамин и метаамфетамин/, установено с техническо средство Drug Chesk 3000 STK и деецът е избягал от местопроизшествието и му е наложено съответно наказание.

С определение №260013/04.08.2022 г. производството по делото е възобновено и Л.Б.М. е конституиран като трето ответно лице, помагач на страната на ответника.С молба с вх.№ 260547/31.08.2022г. до ОС- Габрово, адв. К., пълномощник на К.Х.Г. и Г.И.Р., е направила уточнение на ИМ, че процесното ПТП е настъпило на 08.03.2020г.Твърди също, че непредставянето на банкова сметка ***, не води до нередовност на исковата молба, каквото възражение е направил ответника с отговора на ИМ. Оспорват се всички възражения на ответника като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.

С молба с вх.№ 260611/10.10.2022г. до ОС- Габрово ответникът заявява, че поддържа искането си за прекратяване на производството на осн. чл.129, ал.1 ГПК, поддържа възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата. Моли да бъдат допуснати трима свидетели при режим на призоваване, с които да се докаже, че водачът и загиналата са били под влиянието на алкохол и наркотични вещества и че загиналата е знаела, че процесният автомобил е без регистрационни номера и без сключена застраховка "Гражданска отговорност".

Направено е искане за увеличаване размера на предявените искове от по 25 500лв, на по 150 000 лв за всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.07.2020г. до окончателното изплащане, което е допуснато от съда.

В съдебно заседание третото ответно лице оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното от фактическа и правна страна.

Безспорно е установено по делото, че с влязла в сила присъда № 2/23.04.2021 г., постановена по нохд № 35/2021 г. по описа на Окръжен съд Габрово, Л.Б.М. е признат за виновен в това, че на 08.03.2020 година, около полунощ на път GAB № -

1165, километър 4+500 в землището на с. Д., общ. Севлиево, движейки се в посока с. С., общ. Севлиево, при управление на МПС - л.а. марка „Н.", модел „С." без регистрационни номера с номер на рама **, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20,ал.1 от ЗДвП, при което управляваният от него автомобил напуснал пътното платно за движение и се ударил в крайпътно дърво, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на возещата се на предна дясна седалка в автомобила ИКХ от с. Д., общ. Севлиево, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества /амфетамин и метаамфетамин/, установено с техническо средство Drug Chesk 3000

STK и деецът е избягал от местопроизшествието и му е наложено съответно наказание.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което в настоящото производство е доказана вината и противоправността на деянието, извършено от водача на лекия автомобил Л.Б.М..

В резултат на процесното ПТП, ИКХ получила тежка и несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, което увреждане е довело да смъртта й.

Не е спорно между страните, че лекият автомобил, причинил произшествието не е застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на ПТП, обуславящо процесуалната и материална легитимация на ответника.

Представени са доказателства за предявената от ищеца извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетения пред Г. фонд – София, по която е образувана щета щети с № 20210103/08.05.2020 и № 20210104/08.05.2020 г. - за настъпило ПТП на 09.03.2020 г. С писма с изх. № 24-01-193/30.07.2020 г. и № 24-01-193-1/30.07.2020 г. ответникът уведомява ищците, че с решение от 30.07.2020 г. УС на ГФ им отказва изплащане на обезщетение за неимуществени вреди (поради непредставяне на изискани доказателства, с указания за възможността да предяви нови претенции пред ГФ, респ. да предяви иск на осн. чл. 558, ал. 5 от КЗ), което обуславя и наличието на правен интерес за предявяване на претенцията за плащане пред съда.

С оглед възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, съдът съобрази следното: От писмените доказателства, намиращи се по приложеното НОХД № 35/2021 г. по описа на Окръжен съд Габрово, както и заключенията на съдебно медицинската и съдебно техническата експертиза, приети по делото, се установява, че пострадалата ИКХ е получила травматични увреждания несъвместими с живота. Получените травми на главата, които са довели до смъртта на ИХса следствие от съприкосновение между дясната колонка на предното стъкло; предно-горната част на рамката на стъклото на предна дясна врата и дясна горна половина на предното стъкло на автомобила. При поставен предпазен колан тялото на ИХе щяло да остане на седалката на автомобила и съприкосновението между главата на пострадалата и посочените контактни точки в купето на автомобила би било невъзможно.

Експертите, изготвили експертизите са категорични, че пострадалата при произшествието е била без поставен обезопасителен колан. Като се има предвид скоростта на автомобила при настъпване на удара – 58 км./ч., при поставен предпазен колан ИХне би получилата тежките травматични увреждания довели до смъртта й. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, изразяващо се в това, че същата е нарушила правилата за движение, като не е поставила обезопасителен колан, с което е допринесла с поведението си за настъпване на вредите. Установена е причинна връзка между поведението на пострадалата и настъпилия вредоносен резултат, тъй като при поставен колан, настъпилият удар със сравнително ниска скорост, не би довел до смъртта й, а до по-леки увреждания. В този смисъл е налице съпричиняване, което съдът приема, че е в размер на 60%.