Решение № 837 от 25.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 837 гр. Бургас, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20262120202132 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по повод на подадена жалба от В. Н. Я., ЕГН **********, чрез адв. С.

И. от АК-Бургас, срещу Наказателно постановление № 9903/17.04.2026 г., издадено от Началник отдел "Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при АПИ-София, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл.

177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 533,88 евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евроцента/.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. И. от АК-Бургас, който моли за отмяна на постановлението и присъждане на разноски.

За административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрк. Павлова, която моли за потвърждаване на НП.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

На 12.03.2026 г. в 10:39 часа на път III-6008, км. 9, на отбивна площадка в посока гр.

Камено – гр. Бургас, преди база Севан, жалбоподателят управлявал ППС с 5 оси – МПС с две оси марка „ДАФ“, модел ХФ 460 ФТ, с рег. № ***** и полуремарке с три оси с рег. № *****. При направено измерване с техническо средство електронна мобилна везна модел PW-10 № К0200011 и ролетка № 1301/18/5 м/ за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, актосъставителят установил, че измеренето натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС е 12,800 т. при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11,500 т. При измерено разС.ие между осите 1,40 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29,900 т., при максимално допустимо натоварване на оста 24 т. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № 0011402/12.03.2026 г.

АНО възприел изцяло констатациите в АУАН и издал обжалваното постановление.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

НП и АУАН са издадени от компетентен орган и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, който гласи, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Разпоредбата е бланкетна, като конкретните норми са установени и допустимото натоварване е нормативно регулирано в Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредбата). В Раздел II. „Норми за размери, маса и натоварване на ос на ППС“ в чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "a" от Наредбата е предвидено допустимо максимално натоварване за единична задвижваща ос на ППС от 11,5 тона, а съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредбата допустимо максимално натоварване при сума от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разС.ието между осите е над 1.3 м. -от 24 т.

Съгласно чл. 3 от Наредбата тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. От доказателствата по делото става ясно, че процесното ППС е тежко по смисъла на закона. От разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата става ясно, че извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30% допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, 2 височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м. От приложеният по делото протокол за измерване на превозното средство № 9/2026 г. е видно, че натоварването на осите е както следва: първа ос – 8,60 т, втора – 12,80 т, трета – 9,95 т, четвърта – 9,70 т и пета – 10,25 т. Тоест, налице е претоварване на задвижващата втора единична ос с 1,300 т, както и претоварване на ос на тройната ос на полуремаркето с 5,900 т. От това следва, че претоварването на задвижващата втора ос е с 11,30 %, а това на ос на тройната ос на полуремаркето е с 24,58 % като и двете превишения са под 30 %.

Съгласно чл. 8, ал. 5 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на извънгабаритните и тежките пътни превозни средства в случаите по чл. 14, ал. 3 се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата.

Съдът намира, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН, като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено не обосновават всички обективни признаци от състава на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП - а именно, че управлението на товарния състав, освен че е с натоварване на осите, които надвишават нормите, определени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, е и в нарушение на установения за това ред. В случая, в обстоятелствената част на АУАН изобщо не се сочат релевантни към горното нарушение обстоятелства, а именно заплатена ли е дължимата такса, което е предпоставка за това, дали тежкото ППС се е движело без да спазва установения ред по смисъла на чл. 173, ал. 3, т. 1 ЗДвП. От показанията на актосъставителя се установява, че контролните органи не са извършили проверка дали за процесното ППС е била заплатена такса по реда на чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Свидетелят М. изрично заявява, че такава проверка не е била извършвана, тъй като погрешно е прието, че при превоз на насипен товар не е приложим режимът на чл. 14, ал. 3 от Наредбата.

Освен изложеното, АУАН е съставен и в нарушение на изискванията на чл. 189е, ал. 2 ЗДвП като контролните органи не са уведомили жалбоподателя, а още по-малко осигурили, възможността да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 и чл. 28 от Закона за пътищата, което нарушава правото му на защита, доколкото последиците от заплащането на компенсаторна такса, водят до отпадане на административно наказателната отговорност.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваният акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита в който е отразено, че е заплатено 3 адвокатско възнаграждение в размер на 330 евро, което не се явява прекомерно и следва да се присъди.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9903/17.04.2026 г., издадено от Началник отдел "Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при АПИ-София, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл.

7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал. 3, т.

1, предл. 3 от ЗДвП, на В. Н. Я., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 533,88 евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евроцента/.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на В. Н. Я., ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 330 евро /триста и тридесет евро/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4