Решение № 64 от 06.09.2025, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Чепеларе, 06.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сона Гарабедян при участието на секретаря Е.С. като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Гражданско дело № 20245450100241 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „******“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „****“ № **, ет.*, чрез юрисконсулт Е. И. против К. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „*****” № *, ет. *, ап. **, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал.

1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 10, чл. 11, чл. 33 от ЗПК, вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения едномесечен срок К. Г.

Д. е възразила срещу същата, поради което се предявява установителен иск.

Обстоятелството, въз основа на което е била издадена заповед за изпълнение, бил Договор за паричен заем № 726288 от 18.11.2020 г., сключен между „****“ ООД, като заемодател, и К. Г. Д., като заемател, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Твърди се, че заемателят се е съгласил и е подписал погасителен план, запознал се е с общите условия и е получил Стандартен европейски формуляр.

Съгласно чл. 6, ал. 3 от Общите условия заемодателят имал право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.

Основанието, на което заявлението и настоящата искова молба били подадени от името на „******“ АД бил сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 22.01.2021 г. между „****“ ООД, ЕИК **** и „******“ ООД, с Приложение № 1/27.10.2021 г., както и Потвърждение за извършено прехвърляне на вземания, по силата на което вземането било прехвърлено в полза на „******” ООД /правоприемник на което е „******“ 1

АД, ЕИК: ******, считано от 25.11.2022 г./ изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. „****“ ООД е упълномощило „******“ ООД, в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания/цесия/, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до К. Г. Д. било изпратено от страна на „****“ ООД, чрез „******“ ООД уведомително писмо за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за паричен заем постоянен адрес. Обратната разписка била върната със статус „Писмото е получено лично“. Към настоящата искова молба прилага и моли да бъде прието Уведомление за извършена цесия от името на “****“ ООД чрез „******“ АД, което моли да да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.

Твърди, че съгласно Договора за паричен заем № 726288 от 18.11.2020 г., заемодателят се е задължил да отпусне на заемателя паричен заем в общ размер на 3000 лева, а последният усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което заемодателят е изпълнил задължението си. Твърди, че К. Г. Д. се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 4036.62 лв., като по отношение на договорната лихва по заема страните са постигнали съгласие да бъде в размер на 1036.62 лв., която следвало да се изплаща на части, включени в договорените месечни погасителни вноски.

Посочва, че по договора за паричен заем К. Г. Д. е извършила плащания в общ размер на 1181.32 лева. Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 2614.36 лв.

За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 726288 от 18.11.2020 г. между страните, ответникът дължал договорна лихва, в размер, посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на 662.42 лв. за периода от 18.12.2020 г. - датата на първата вноска до 18.05.2022 г. - датата на настъпване на падежа на договора.

Ответникът трябвало да изплати целия заем на 18.05.2022 г. - последната падежна дата, като оттогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 1014.41 лв. за периода от 19.05.2022 г.- датата следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем, до датата на подаване на заявлението - 23.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. включително, от страна на „******“ АД не били начислявани лихви за забава, съответно, горепосоченият размер на претендираното обезщетение за забава бил 2 съобразен изцяло с разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че:

1.

„******” АД (правоприемник на „******“ ООД) има следните вземания срещу К. Г. Д. по Договор за паричен заем № 726288 от 18.11.2020 г.: останала и непогасена главница в размер на 2614.36 лева; 662.42 лева договорна лихва за периода от 18.12.2020 г. - датата на първата вноска до 18.05.2022 г. - датата на настъпване на падежа на договора; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 1014.41 лева за периода от 19.05.2022 г. - датата следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем/датата на допускане на забава на погасителна вноска до датата на подаване на заявлението - 23.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

2.

Моли да бъде осъдена К. Г. Д. да заплати на ищеца направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 78, ал.

8 от ГПК в общ размер на 350.00 лв., от които - 50.00 лв. по чл. 13, т. 2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300.00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски, в случай че същите надвишават законоустановения минимален размер.

В срока по чл. 131 е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва действителността на договора, както и предявените искове по основание и размер, като счита, че същите са неоснователни и недоказани.

Оспорва твърдението, че ищецът се легитимира като кредитор на ответника. Заявява, че е сключила процесния договор с "****" ООД, а не с ищеца. Позовава се на чл. 26, ал. 1 от ЗПК, като твърди, че в случая липсвала индивидуално уговорена клауза, позволяваща цедиране на вземането по договора. Такава била налице в Общите условия, но същата не била индивидуално уговорена между страните, съответно не била изрично уговорена, както изисквал законът. С оглед на това извършената цесия й била непротивопоставима. Твърди още, че не е била уведомена за цесията от "****" ООД, съгласно изискванията на чл. 26, ал.

4 от ЗПК.

Относно действителността на Договор за паричен заем № 726288 от 18.11.2020 г. моли съда да извърши служебна проверка за неравноправни клаузи в Договора за потребителски кредит, както и за действителността му с оглед изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Оспорва договора като недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК и моли съда да прогласите неговата нищожност, с оглед изложените в отговора съображения.

Твърди, че в нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за 3 потребителски кредит не бил изготвен по ясен и разбираем начин, както и всички елементи на договора не били представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12.

В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договора не бил посочен или най-малкото бил посочен по заблуждаващ потребителя начин - лихвеният процент.

В Договора за заем бил посочен месечен лихвен процент: 3.330 % , но не и годишния лихвен процент. В случая годишният лихвен процент бил в размер на 39.96 %, като именно това бил процентът, който действително давал представа каква лихва ще дължи потребителят годишно, съответно именно годишният лихвен процент давал възможност да се направи адекватна преценка от страна на потребителя за параметрите на договора. ГПР бил посочен на годишна база, но не и лихвеният процент, който бил съществен компонент на договора. Изразява съмнения дали посоченият в договора месечен лихвен процент съответства на действително приложения такъв.

С оглед изложеното, моли да се приеме, че в Договора за заем липсва коректно посочен лихвен процент, което на съгласно чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК било основание за прогласяването му за нищожен.

На следващо място твърди, че уговорката в договора за заплащане на възнаградителна лихва е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави. Към момента на сключване на процесния договор в действащото законодателство не била предвидена горна граница на размера на възнаградителната лихва по договорите за заем. При уговарянето на същата страните били ограничени единствено от принципа, залегнал в чл. 9 от ЗЗД, според който могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Противоречащи на добрите нрави били уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския оборот. Уговореният лихвен процент за възнаградителна лихва следвало да бъде такъв, че да компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от съответната парична сума, предоставяйки я на трето лице, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем.

Преценката дали дадена клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави се правила с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички обстоятелства, относими към нея. В съдебната практиката, на която се позовава, било прието, че противоречи на добрите нрави уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В случая ГЛП бил 39.96 %, а трикратният размер на законната лихва към момента на сключване на договора бил 30 %. С оглед изложеното клаузата, с която се обосновавала дължимост на възнаградителната лихва, била нищожна и като такава не следвало да се прилага, а сумите претедирани за възнаградителна лихва били недължими.

4

В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в Договора за заем не бил посочен ГПР по кредита, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин.

Твърди, че при изчисляването на ГПР, който бил посочен в размер на 48.320 %, не била съблюдавана формулата за изчисление, посочена в ЗПК, като не са били взети предвид всички посочени в ЗПК разходи по кредита. Твърди, че ГПР е в различен размер от посочения в договора, респективно, че размерът на ГПР е некоректно посочен. Това само по себе си било равносилно на липсващ ГПР в договора. С оглед допуснатите нарушения досежно посочването на ГПР в Договора за заем, на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК били налице основания за прогласяването му за нищожен.

При сключване на Договора за заем бил нарушен и чл. 5 от ЗПК. "****" ООД не било предоставило единния европейски формуляр, нито съответните приложения към него със съответната информация в тях, което било самостоятелно основание за прогласяване на договора на нищожен.