Определение № 761 от 29.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 761 гр. София, 27.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Частно касационно търговско дело № 20248003900393 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адвокат П. К. частна жалба на К. В.

Д. срещу определение № 8 от 09.01.2024г. по възз.ч.т.д. № 666/2023г. на Апелативен съд - Варна, с което е прекратено производството по делото и е оставена без разглеждане, като недопустима, частната му жалба срещу определение № 260135 от 16.10.2023г. по т.д. № 200/2019г. на Окръжен съд Добрич.С обжалвания първоинстанционен акт производството по делото е спряно до приключване на производството по Дело С-86/23 на Съда на ЕС Люксембург с влязъл в сила съдебен акт.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като не е налице посоченото в него основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК и преюдициалното запитване, по което е образувано посоченото дело на СЕС, не е относимо. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

С писмен отговор ответникът „Алианц Ферзихерунгс“ АД, Мюнхен, Германия, излага становище за неоснователност на частната жалба.

Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по 1 делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съставът на въззивният съд е приел, че, макар и в обжалваното първоинстанционно определение да не е конкретизирана нуждата от прилагане на очакваното тълкуване по дело С-86/23 на СЕС, в него е ясно посочено, че е приложим Регламент/ЕО/ № 864/2007г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения/„Рим II“/ и се налага да се даде отговор дали посоченият регламент допуска прилагане не на германското право, а – императивното национално право на сезирания съд.В обжалваното определение е прието, че, макар на спирането да е дадена правна квалификация по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, първоинстанционният съд не е констатирал пречка за движение на делото, поради нужда от зачитане на акт на друг съд. Въззивният съд е счел, че в случая спирането на делото е в хипотеза, която е аналогична на уредената в чл.631, ал.1 ГПК, тъй като и в двете хипотези съдът извършва суверенна преценка, едни и същи са основанието, причината и необходимостта от спиране – гарантиране еднаквото прилагане на правото на ЕС и е еднаква и целта на спирането – възприемането на тълкуване, което е в унисон с правото на ЕС.Изведен е краен извод, че идентичността на двете хипотези предпоставя и еднакъв режим на обжалваемост на определенията за спиране.

Тези изводи следва да бъдат изцяло споделени. Към тях слведва да се добави следното:Необжалваемостта на определението, с което съдът отправя преюдициално запитване до СЕС и спира производството пред себе си, произтича от изричната разпоредба на чл. 631, ал.1, изр. 2 ГПК. В хипотеза та, в която вече е отправено преюдициално запитване от друг национален съд на същата държава - членка или от национален съд на друга държава -членка, съдът, разглеждащ правен спор, по отношение на който поставените преюдициални въпроси са относими, следва да спре производството пред себе си, предвид задължителната сила на решението на СЕС за всички съдилища в Република България съгласно чл 267 ДФЕС и чл. 633 от ГПК. Ето защо разпоредбата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК е приложима и към 2 определението за спиране на производството, поради вече отправено от друг национален съд преюдициално запитване до СЕС, което ще бъде от значение за решаване на поставения правен спор.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 8 от 09.01.2024г. по възз.ч.т.д. № 666/2023г. на Апелативен съд - Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3