Решение № 1677 от 12.08.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1677 гр. Бургас, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20232120107513 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Етажна собственост на сграда „Флора Панорама“, находяща се в УПИ * * * с идентификатор ***, УПИ *** с идентификатор *** и УПИ *** с идентификатор *** от квартал *** по плана на гр.

Бургас, представлявана от К. Б. К. – председател на УС, чрез адвокат К. Г. К., със съдебен адрес: *** против „БОЛЕРО“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление“ ***, представляван от П. Ж. К., с която се иска да се приеме за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 4 302,94 евро или тяхната левова равностойност равняваща се на 8 415,80 лв., представляваща съвкупно задължение по дължими такси за управление и поддръжка и ремонт и възстановяване в етажната собственост за 2023г., формирано от 3 911, 76 евро годишна такса за управление и поддръжка, изчислена на база притежаваните от длъжника площи в сградата от общо 1 302, 32 кв.м., умножени по 3евро/кв.м., съобразно приетото от ОС както и 391, 18 евро – годишна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ , изчислена на база 10% от гореспоменатата годишна такса за управление и поддръжка, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и сумата от 150 евро, равняващи се на 292 лв. лихва върху главницата за периода от 01.06.2023 г. до 08.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед № *** от ***г. по чгд № *** по описа на БРС.

В исковата молба ищецът сочи, че на 14.05.2021 г. било проведено Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост за сграда „Флора Панорама“, по точка 11 от дневния ред на което е определена годишна такса за поддръжка на общите части в сградата в размер на 3 евро за кв.м., и годишна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 10 % от годишната такса за поддръжка, дължими от всеки собственик на самостоятелен обект в сградата, платими на части по банковата сметка на етажната собственост - първата част до края на м. декември на предходната година /в случая 2022г./, а втората - до края на м. май на годината за която е предназначена таксата. Излага се, че на *** г.

1 ответникът придобива правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** по КККР на гр. Бургас, с адрес: ***, обект МАГ, предназначение на самостоятелния обект: За търговска дейност, площ: 1093,30 кв. м. и прилежащи части: 210,62 кв. м., който обект по одобрен архитектурен план представлявал магазин за хранителни стоки на партерния етаж със застроена площ от 1 093,30 кв. м., ведно с 210,62 кв. м. идеални части от общите части на сградата.

„Болеро“ ЕООД притежава общо 1303,32 кв. м. от сграда. Твърди се, че ответното дружество не е заплатило дължимите такси за управление и поддръжка и ремонт и възстановяване в етажната собственост за 2023г., поради което се моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В молба от 13.05.2024 г. ищецът е уточнил, че претендираните суми се основават на Протоколно Решение по т.10 от дневният ред на ОСЕС, провело се на 14.05.2021г., с което е бил потвърден определеният с решение по този въпрос на предходно събрание, размер на годишните такси за управление и поддръжка и за фонд ремонт и обновяване и е гласуван начинът на заплащането им - еднократно между 01.12 и 20.12 на всяка календарна година занапред. Уточнил е и че с Протоколно Решение по т.9 от дневният ред на събранието от 26.10.2020г. е определен размера на годишните такси както следва: годишна такса за поддръжка на общите части на сграда „Флора Панорама“ за 2021г. - 3 евро на квадратен метър, 7лв. на гараж на месец и годишна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 10 % от годишната такса за поддръжка. Допълва, че действието и изпълнението на посочените Решения, с които се определя размера на дължимите такси в ЕС, не е спряно от съда нито с определение №***г. по г.д.№***г., нито с определение №***г. по г.д. №***г., които имали за предмет спиране на решенията на ОСЕС за увеличаване на таксите с 15%, като претендираните от ищеца в настоящото производство суми не включвали посоченото увеличение. Уточнено е и в ОСЗ от 10.06.2024 г., че изискуемостта и на двете претендирани такси настъпила на 20.12.2022 г., на която дата е бил последния момент, в който е можело да се заплатят таксите за следващата година.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба, с който иска се оспорва по основание и размер. На първо място се твърди, че исковата молба е нередовна. Излага се, че сумите, посочени в заповедта са дължими на две различни основания, а с исковата молба са посочени сборно, поради което ищецът се е отклонил от диспозитива на заповедта. Сочи се, че в исковата молба липсва конкретика на кое от двете посочени решения от ОС на ЕС ищецът основава иска си. На следващо място се оспорва размерът на притежаваните от ответника идеални части от ЕС. Излага се, че приетите решения на събранията от 14.05.2021г. и 26.10.2020г. касаят такси за минал период, а именно от 2019г. до 2021г. и не са относими към претендираните в настоящото производство суми за 2023г. След изтичане на сроковете, за които са определени таксите за управление, поддръжка и ремонт и възстановяване ОС на ЕС не е вземало валидно решение за определяне на таксите, въз основа на които решения да се претендира заплащането им от собствениците на самостоятелни обекти. Възразява се относно претендирания размер, като се излага, че ищецът не е посочил доказателства за притежаваната от ответника площ на самостоятелния обект. Твърди се, че ответното дружество притежава самостоятелен обект в сградата, представляващ търговски обект, който има отделен вход и няма достъп до общите части на сградата. На ответника не били предоставени услуги – портиер, хигиенист и др., поради което не дължи заплащането им. С изложените мотиви моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното 2 от фактическа и правна страна:

Към първоинстанционното производство е приложено чгд № *** г., в рамките на което с разпореждане от №*** от *** г. по повод заявление на ищеца по чл. 410 от ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за главница от 4 302,94 евро с левова равностойност в размер на 8 415,80 лв., представляваща незаплатени суми от длъжника, в качеството му на собственик на СО в сграда в режим на Етажна собственост, както следва: сумата в размер на 3 911,76 евро – годишна такса за поддръжка на общите части в сградата за 2023 г., изчислена на база притежаваните от длъжника площи в сградата от общо 1 303,32 кв.м. умножени по 3 евро/квадрат и сумата в размер на 391,18 евро - годишна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2023г., изчислена на база притежаваните от длъжника площи в сградата от общо 1 303,32 кв.м. умножени по 10% от стойността на годишната такса за поддръжка , ведно със законната лихва от 13.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението; 150 евро, с левова равностойност в размер на 292 лв. – лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 01.06.2023 г. до 08.09.2023 г., както и за разноски в размер на 174,16 лв. държавна такса. Издадена е заповед №*** от ***, връчена по седалището на длъжника на 09.10.2023 г. В законния едномесечен срок на 07.11.2023 г. длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, след което с разпореждане №11315 от 07.11.2023 г. съдът на осн. чл. 415 от ГПК е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. Съобщението е връчено на 10.11.2023 г., като пред БРС в срок (11.12.23 г. присъствен ден) е предявен иск по чл. 422 от ГПК, съдържащ обстоятелства и искане, съответни на заявеното по реда на чл. 410 от ГПК в заповедното производство. Последното обуславя допустимостта на настоящото производство.

Неоснователни са възраженията на ответната страна за разминаване на твърденията на ищеца в двете производства, което затруднявало защитата му.

Последната е следвало да бъде организирана единствено срещу и по повод исковата претенция по чл. 422 от ГПК, като съдържанието на т. 12 от заявлението по чл. 410 ГПК в заповедното производство като едностранно такова, няма отношение към фактите, които се излагат в установителния иск, доколкото възпроизведеното в заповед №*** от *** г. като обстоятелства, от които произтича вземането е съдържателно в пълен унисон с това в исковото производство.

Неоснователни и безпредметни са последователно поддържаните в рамките на целия първоинстанционен процес, вкл. и в писмената защита възражения на ответната страна, касаещи редовността на исковата молба, поради това, че ищецът заявил вземането си за двата вида такси като едно съвкупно такова с размер 4 302, 94 евро (8 415, 80 лв.), както и че било посочено, че размерът на таксите за поддръжка бил определен по т. 11 от дневния ред на ОСЕС от 14.05.2021 г., а с молба уточнение от 13.05.2024 г. било уточнено, че таксите се основават на решения по т. 10 от ОСЕС от 14.05.2021 г. и т. 9 от 26.10.2020 г.

С определение №*** г. съдът е указал на ищеца да уточни на кое от двете посочени в исковата молба решения на ОС основава претенцията си, както и да уточни вида и размера на претендираните такси. Надлежно уточнение в изпълнение на указанията на съда е постъпило писмено на 13.05.2024 г., подробно е развито устно в заседание от същата дата и допълнително конретизирано досежно изискуемостта им в ОСЗ от 10.06.2024 г., след което делото е докладвано съобразно определението от 02.04.2024 г., съдържащо проект за доклад, обявен за окончателен при липса на постъпили от страните възражения.

В тази връзка следва да се има предвид, че основанието на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, 3 чиято защита търси в исковия процес, при което всякакви други фактически твърдения, които не се отнасят до заявеното в исковата молба материално правоотношение, не формират основанието на иска по смисъла на чл. 214 ГПК.

Уточненията, направени от ищеца в първото съдебно заседание по реда на чл. 143, ал.

2 ГПК, не променят основанието на иска такова, каквото е очертано в обстоятелствената част на исковата молба, а само го детайлизират посредством релевиране на конкретни фактически твърдения в рамките на заявената от ищеца фактическа рамка на спора (арг. от Решение № 214 от 22.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1213/2017 г., III г. о., ГК). В конкретния случай нито конкретизирането на размера на таксите от петитума на исковата молба за поддръжка и за ремонт по пера, при все че в самата обстоятелствена част се съдържат отделните суми и основанието за дължимостта им, нито посочването на друг номер на точката от дневния ред на събранието представлява някаква форма на изменение на основанието на претенцията.

Това са твърдения за факти, които са част от вече посоченото основание на иска и които като такива се обхващат от обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение по делото, независимо дали са посочени изрично или не, т.е. не могат да бъдат основание за предявяване на нов иск за същото право. Тези уточнения не могат да бъдат приравнени на изменение на иска по основание по смисъла на чл.

214, ал. 1 ГПК, тъй като не променят основанието на предявения иск, а само го поясняват и детайлизират. Чрез поясняването на исковата молба ищецът може да отстрани вътрешни противоречия между собствените си фактически твърдения, както и да обоснове връзката между заявените факти и търсената с иска защита (арг. от Решение № 55 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5558/2014 г., I г. о., ГК). В тази връзка всички релевирани оплаквания във връзка с въведено недопустимо изменение на основание и петитум на иска по чл. 422 от ГПК са неоснователни.