Решение № 3108 от 10.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3108 гр. Пловдив, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330103292 по описа за 2023 година

Производството е образувано по насрещна искова молба на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК: 202376220, против М. И. В., ЕГН: **********, отделена за самостоятелно разглеждане, с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1390.70 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на искова молба в съда – 20.02.2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът сочи, че на 10.11.2021 г. между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, като кредитодател и М. И. В., като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № ***************, при кредитен лимит 2500 лева. Твърди още, че на същата дата, В. усвоила главница по кредита в размер на 2200 лева, с лихвен процент по кредита 36 % и ГПР – 42.73 %. Кредитът следвало да бъде върнат на 24 вноски, всяка в размер на 129.90 лева. Към датата на подаване на исковата молба в съда, общо заплатената сума от В. по кредита била в размер на 809.30 лева.

Излага също, че в случай, че по предявения от М. В. против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договора за кредит № ***************/10.11.2021 г., същият бъде обявен за недействителен, то съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

По изложените съображения се моли за уважаване на исковата претенция в размер на 1390.70 лева, която представлява разликата между усвоената главница по кредита (2200 лева) и върната сума (809.30 лева), ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск по основание и размер.

Оспорва твърдението на ищеца, че е заплатила само сумата от 809.30 лева по Договор за кредит № ***************/10.11.2021 г.. Твърди, че същата е заплатила сума в общ размер на 1696 лева, които ги е заплатила, както по Договор за кредит № 1

***************/10.11.2021 г., така и по Договор за възлагане на поръчителство от 10.11.2021 г., сключен с цел обезпечаване на Договора за кредит.

Предвид изложеното, искането е да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на вземането и неговия размер, в т.ч. – сключения между страните Договор № *************** от 10.11.2021 г. за потребителски кредит тип кредитна линия, по силата на който ответницата В. е усвоила главница в размер на 2200 лева; както и, че Договор № *************** от 10.11.2021 г. за потребителски кредит тип кредитна линия е недействителен.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, както и да установи твърденията и възраженията в отговора - да докаже, че е погасил /заплатил/ на ищеца усвоената главница по кредита, както и нейния размер; вкл. да докаже, че е заплатил на ищеца сумите по Договора за възлагане на гаранция от 10.11.2021 г., сключен с „Кредит Гаранция“ ЕООД.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен, поради следното:

На основание чл. 153 вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е сключен Договор № *************** от 10.11.2021 г. за потребителски кредит тип кредитна линия, по силата на който М. И. В. е усвоила предоставената й от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД сума в размер на 2200 лева; с влязло в законна сила Решение № 2789/17.06.2023 г. по гр.д. № 18401/2022 г. по описа на ПРС, е признато за установено в отношенията между страните М. И. В. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, че сключения между тях Договор № *************** от 10.11.2021 г. за потребителски кредит тип кредитна линия, е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.

/виж Определение по чл. 140 ГПК № 12612/06.11.2023 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

Страните по делото не спорят, а и от изисканото за послужване гр.д. № 18401/2022 г. по описа на РС – Пловдив, се установява, че с Решение № 2788/17.06.2023 г., по гр.д. № 18401/2022 г. на РС – Пловдив, е признато за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор № *************** за потребителски кредит тип кредитна линия от 10.11.2021 г., е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК. Не е спорно, а и от отбелязването върху същия се установява, че съдебният акт е влязъл в законна сила на 18.07.2023 г.

Формирана е сила на пресъдено нещо, че правоотношението между страните не отговаря на изискванията на ЗПК и като такова не е породило желаните правни последици.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи, свързани с него.

Ищецът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД признава и представя справка /л.6/, от която се установява, че ответникът М. В. му е заплатила суми по Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № ***************, в общ размер на 809.30 лева. Признанията на ищеца за доброволно плащане се ползват с доказателствена сила срещу него, тъй като касаят 2 неизгодни факти.

Недоказано, обаче, остана в настоящото производство, че В., чиято е доказателствената тежест, е заплатила на ответното дружество по-голяма от твърдяната от последното, сума в размер на 1696 лева.

Действително, с влязлото в законна сила на 18.07.2023 г. Решение № 2788/17.06.2023 г., по гр.д. № 18401/2022 г. на РС – Пловдив, е признато и за установено в отношенията между М. И. В. и „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, че сключеният между тях Договор за възлагане на поръчителство от 10.11.2021 г. е нищожен, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

Действително, в случай, че М. В. е заплатила на ищцовото дружество суми във връзка с Договора за възлагане на поръчителство от 10.11.2021 г., биха подлежали на връщане, поради липса на основание за получаването им.

В тази връзка, съдът, на основание чл. 195 ГПК допусна изготвяне на служебна съдебно – счетоводна експертиза, за което указа на ответника да внесе първоначален депозит за вещото лице по съдебно – счетоводна експертиза. Въпреки дадените двукратни указания до страната В. да внесе определения й депозит за ССЕ и невнасянето му, и доколкото съдът е указал, последиците от невнасянето му в срок, съдът отмени допуснатото служебно изготвяне на ССЕ.

Липсват доказателства за плащането от В. на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД суми в размер на по-голям от признатия от ищеца.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая, доказване на платени суми на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД по Договор за възлагане на поръчителство от 10.11.2021 г., сключен с „Кредит Гаранция“ ЕООД, не бе извършено, поради което недоказаното се приема за нестанало.

С оглед изложеното, съдът приема, че договорът за потребителски кредит и договорът за поръчителство са недействителни.

Законодателят е предвидил в чл. 23 ЗПК, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съдът, намира, че тъй като Договор № *************** за потребителски кредит тип кредитна линия от 10.11.2021 г., е приет за недействителен, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, което е заемната сума, но не и лихви или други разходи, като връщането й се осъществява по правилата на неоснователното обогатяване, тъй като договорът е нищожен, респ. получената от него заемна сума е усвоена при липса на правно основание за това.

С оглед недействителността на договора за паричен заем и в съответствие с приетите по делото писмени доказателства се установява, че заемодателят „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е предоставил в заем на ответника сума в размер на 2200 лева, която е уговорена в процесния договор за потребителски кредит, от която се установява, че ответникът му е заплатил суми в общ размер на 809.30 лева, с която се покрива част от главницата, като остава непогасен остатък за главница в размер на 1390.70 лева (2200-809.30).

Предявеният осъдителен иск е в същия размер, поради което следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 20.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 3

55.63 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 413.92 лева.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно действащата Наредба № 1 от 9.07.2004 г. с оглед материалния интерес, както и с Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. и съответства на процесуалните усилия за защита интересите на ищеца по делото.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. И. В., ЕГН **********, да заплати на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220, следните суми: сумата от 1390.70 лева /хиляда триста и деветдесет лева и седемдесет стотинки/ - главница по Договор № *************** за потребителски кредит тип кредитна линия от 10.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба в съда – 20.02.2023 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 469.55 лева /четиристотин шестдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/ разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4