Определение № 526 от 09.06.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 526 гр. Шумен, 09.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500247 по описа за 2026 година Постъпила е частна жалба вх. № 5769/17.03.2026 г. при ШРС, депозирана от И. К. К., представлявана от адв. М. М. от ПАК против определение № 700/04.03.2026 г. по гр.д. № 1862/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното по делото решение № 21/14.01.2026 г., в частта за разноските.

Жалбоподателката счита, че определението е неправилно. Излага, че първоинстанционният не е приложил приетото в решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на Европейския съюз. Намира, че приетото разрешение е задължително за националния съд, като според постановките му, обвързването на разпределението на разноските само с присъдените недължимо платени суми може да възпре потребителя да упражни правата си, поради което върху потребителя не следва да бъдат възлагани разноски при отхвърляне/прекратяване на претенциите му.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението и да постанови друго, с което да измени постановеното решение в частта за разноските, като И. К. не бъде осъждана да плаща на ответника разноски по делото.

В законния срок, насрещните страни – „Ай тръст“ ЕООД гр. София и „Кредисимо“ ЕАД гр. София, не вземат становище по депозираната частна жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за основателна, поради следното:

Производството по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските по настоящото дело било инициирано от ищцата – И. К. К.. Отправена била молба постановеното по делото решение да бъде изменено в частта му за разноските, като 1 същата не бъде осъждана да плаща разноски на ответниците.

Районен съд – Шумен приел молбата за допустима, но неоснователна. Посочил е, че присъдените в полза на ответниците разноски съответстват на прекратената част от производството искове. Приел е, че постановките на соченото решение на СЕС са неприложими в настоящия случай, тъй като въпросът за нищожност на договорни клаузи не бил обсъждан в настоящото производство. Посочил е, че засилената защита на потребителите, намираща отражение в съдебната практика клонят към злоупотреба с право.

Видно от материалите по гр.д. № 1862/2025 г. по описа на ШРС е, че същото е образувано по предявени от И. К. К., действаща чрез пълномощника си адв. М. М. от АКПловдив обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Цената на предявените претенции, обосновани с недължимо платени от ищцата суми по недействителни договор за потребителски кредит и договор за поръчителство на същия, първоначално била съответно 50,00 лв. и 150,00 лв. В отговорите на исковата молба всеки от ответниците „Ай тръст“ ЕООД гр. София и „Кредисимо“ ЕАД гр. София оспорил исковете, като извършил признание на неизгодно за себе си обстоятелство – плащането от страна на ищцата на суми на всеки от тях, съответно в размер – 4,07 лв. и 22,61 лв. С писмено становище, депозирано преди първото по делото заседание, пълномощникът на ищцата намалил предявените искове до посочените по-горе суми, като впоследствие конкретизирал, че оттегля частично същите. С определение, постановено в публично съдебно заседание на 12.01.2026 г., ШРС, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК и чл. 232 от ГПК допуснал направеното изменение на искове, като прекратил частично производството по делото по всеки от двата иска.

С решение № 21/14.01.2026 г., постановено по делото, съдът е уважил изцяло предявените от И. К. обективно съединени искове, като осъдил „Кредисимо“ ЕАД да й заплати сума в размер на 2,08 евро и „Ай тръст“ ЕООД да й заплати сума в размер на 11,56 евро. Със същото решение осъдил ищцата да заплати на всеки от ответниците направените разноски по делото.

Предвид изложеното, съдът намира следното от правна страна:

Производството по настоящото дело е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платени без основание суми, представляващи недължимо платени такива по недействителни договори за потребителски кредит и свързан с него договор за предоставяне на попечителство. След извършено от ответниците признание на размера на платените от ищцата суми по договорите, същата оттеглила претенциите за размерите над признатите. С решението по делото исковете са изцяло уважени, като решаващият орган приел, че сумите са платени по договори, противоречащи на ЗПК. Съдът разпределил разноските по делото съобразно общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Предметът на делото изцяло попада в обхвата на въпросите, намерили отговор с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на Европейския съюз. Това решение е следвало да бъде съобразено от ШРС. Директивата по правило няма 2 директен ефект в правоотношението между частните лица. Но, по въпроса за нейното приложение е формирана константна практика на ВКС, съгласно която е налице задължение на националния съдия, произтичащо от задължението за лоялно сътрудничество на държавите-членки да тълкува нормите на вътрешното законодателство съответно на тълкуването на актовете на Европейския съюз, включително така както е извършено в решенията на Съда на Европейския съюз и с оглед целите, които са предвидени за постигане от посочената директива.

По настоящото дело са изцяло уважени осъдителни искове за връщане на недължимо платени суми по нищожни договори поради съдържащи се в тях неравноправни клаузи, като преди това производството по делото било частично прекратено поради оттегляне на искове.

Както е прието в цитираното по-горе решение на СЕС, правната уредба на чл. 78, ал. 3 от ГПК в случая създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи, поради което същата не е съобразена с европейското законодателство и не следва да се прилага в конкретния случай. Даденото разрешение съобразно нормата на чл. 633 ГПК следва да бъде съобразено от националните съдилища. В случая, потребителят не е разполагал с информация досежно размера на недължимо платените от него суми, като след извършено признание на това обстоятелство от ответниците, своевременно предприел процесуални действия за коригиране на размера на претенциите си.

Като не е съобразил цитираното решение, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че частната жалба, депозирана от И.

К. срещу определение № 700/04.03.2026 г. по гр.д. № 1862/2025 г., с което на основание чл.

248, ал. 3 от ГПК е отхвърлена молбата за изменение на постановеното по делото решение № 21/14.01.2026 г. се явява основателна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, като решението бъде изменено и ищцата не следва да заплаща на ответниците направените от тях по делото разноски, съразмерно с прекратената част от производството.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО определение № 700/04.03.2026 г. по гр.д. № 1862/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 21/14.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1862/2025 г. по описа на ШРС, в частта му досежно разноските, с която И. К. К. е осъдена да заплати на „Кредисимо“ ЕАД гр. София, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 70,45 евро и с която И. К. К. е осъдена да заплати на „Ай тръст“ ЕООД гр. София, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 65,13 евро, като:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Кредисимо“ ЕАД гр. София и „Ай тръст“ ЕООД гр. София за присъждане на съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за първоинстанционното производство като неоснователно..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4