Решение № 197 от 04.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Русе, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20244520101633 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по искова молба от Т. Х. С., ЕГН **********, от гр.

***, чрез адв. К. Б. от АК-Русе, против „Кредисимо“ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Сокол Радостинов Янков, с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове: 1/ Да се прогласи за недействителен/нищожен Договор за потребителски кредит № *** от ***г., сключен между страните, поради противоречието му с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 10 ал. 1,с чл.11 ал.1 т. 6, 7, 9а, 11, 20,23,24 вр. с чл.22 от ЗПК; съединен в условията на евентуалност с иск: 2/ Да се прогласи нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в Договора, а именно клаузата, регламентираща лихвен процент в размер на 39,73 % /754,64 лв./ и чл. 4 от ДПК, възлагащ в тежест на ответницата да предостави обезпечение на кредита, като условие за отпускане на заема, срещу което тя дължи допълнително възнаграждение /2755,26 лв./, надвишаващо размера на отпуснатия заем, на основание чл. 26, ап. 1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. Претендира и направените разноски.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество и в указания срок е постъпил писмен отговор от изпълнителния директор Сокол Янков, чрез ст. юрк. Т. Б., който счита исковата молба за недопустима, поради липса на правен интерес, тъй като защитата можела да се осъществи с осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД, а по същество неоснователна.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване нищожността на оспорените клаузи по отношение на кредитора с оглед успешното провеждане на осъдителния иск за връщане на платеното.

1

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че на ***г. между ответното дружество в качеството на кредитор и ищцата в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит (Договор за паричен заем) при следните параметри: сума на кредита 2000 лв., ГПР - 47,83%; фиксиран ГЛП - 39,73%, срок на кредита 18 месеца, брой погасителни вноски - 18, със 198 лв. застрахователна премия, общ размер на всички плащания, с включена такса за „Поръчител“ – 2952,72 лв.

Съгласно погасителния план, всяка от 18-те месечни погасителни вноски е в размер от164,04 лв., включващ главница и лихва.

Клаузата на чл. 4 от договора предвижда в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият да предостави на „Кредисимо“ банкова гаранция съгласно ОУ в срок от 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЮЛ в срок до 48 часа от подаване на заявлението, като към отношенията между страните по договора за кредит се прилагат съответните разпоредби на ОУ относно обезпечението. В ал.2 изрично е посочено, че ако кредитополучателят не предостави съответното обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“, съответно договорът не поражда действие между „Кредисимо“ и кредитополучателя. Договор за предоставяне на поръчителство не е подписван между страните, но й е начислявана месечна сума в размер на 317,11 лв., а дължима по погасителен план 164,04 лв.

Горното се установява от следните представени и приети по делото писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № ***/*** г., ведно с Приложение № 1 към него, ведно с ОУ; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Удостоверение за липса на задължения по договор за предоставяне на поръчителство от„Ай Тръст" ЕООД, получено на електронната поща на ищцата; Известия получени по електронен път; Декларация за предоставяне на лични данни;

Застрахователен сертификат; Разпечатка — Справка от Търговския регистър, от която е видно, че едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД е ,,Кредисимо ЕАД.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Между ищцата и ответното дружество са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. От събраните по делото доказателства се установява, че само част от императивно определеното съдържание на договора е изпълнено, но не всички реквизити по чл. 11, ал.1 ЗПК са налице, в който смисъл са изложени твърдения и в исковата молба.

В процесния договор липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира ГПР. Така за ГПР в договора е посочен размер от 47,83%, а ГЛП е определен на 39,73%. Липсват данни за други разходи по кредита освен предвидената договорна лихва, които кредиторът да включва в ГПР, поради което не става ясно как той е формиран, т.е. какво още е включено в него освен договорната лихва, която пък надвишава трикратния размер на законната лихва, което съгласно установената по този въпрос съдебна практика е уговорка нарушаваща добрите нрави. Очевидно е, че таксата за „Поръчител“ по чл. 4 от процесния договор, опредЕ. в размер на 2755,26 лв. (над 50% от предоставената в заем сума) 2 не е включена в ГПР. При съобразяване на тази „такса“ (която безспорно е разход по кредита), ГПР далеч ще надвишава законово определения му максимум в чл. 19, ал.4 ЗПК пет пъти размера на лихвата за просрочени задължения, или 50 % при сключване на договора, който се нея възлиза на сумата общо 5707,98 лв.

На следващо място съгласно чл.11, ал.1 т. 11, всеки договор за потребителски паричен заем следва да съдържа и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. На практика в процесния договор липсва погасителен план, отговарящ на посоченото императивно изискване на закона. Към исковата молба е представено приложение № 1 към договора с ищцата, с погасителен план по договор за потребителски кредит, но такъв план не е част от договора или неразделно приложение към него, с което ищцата да е запозната и да го е подписала, като в него не е включено цялото задължение, което се събира в размер на 317,11 лв.

Неспазването на посочените по-горе две изисквания на закона (относно формирането на ГПР и неговия размер, както и наличието на действителен погасителен план) са самостоятелни основание съгласно чл. 22 ЗПК за прогласяване изцяло недействителността на процесния договор за потребителски кредит.

По изложените съображения предявеният главен иск за прогласяване недействителността на процесния договор следва да бъде уважен. В този случай съдът не следва да се произнася по предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на отделни договорни клаузи, съответно и да излага становище по този въпрос.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС - Русе държавна такса за настоящото производство в размер на 228,32 лв.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК и чл. 38, ал.2 ЗА, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ищцата, оказал безплатна правна помощ в настоящото производство адвокатско възнаграждение в размер на 870 лв.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА недействителността н а Договор за потребителски кредит № *** сключен на *** г. между Т. Х. С., ЕГН **********, от гр. *** и „Кредисимо“ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул.

„Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Сокол Радостинов Янков, поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Сокол Радостинов Янков да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат К. И. Б. ЕГН ********** от АК - Русе, с адрес гр. *** сумата от 870 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Сокол Радостинов Янков да заплати по сметка на Районен съд - Русе сумата от 228,32 лв. държавна такса за настоящото производство.

3

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4