Решение № 21 от 07.07.2023, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Средец, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Административно наказателно дело № 20232170200063 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Н.й И. С., ЕГН **********, с адрес: село Дебелт, община Средец, област Бургас, ***, против Наказателно постановление № 23-0269-000034 от 15.03.2023г., издадено от М. З. Ч. – Началник група към ОД МВР Бургас, РУ Средец, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това че виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В жалбата С. излага, че не отрича контатациите в АУАН, но твърди, че нямал вина и не следвало да бъде наказван по чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Релевира, че е карал челният товарач по нареждане на началника на фирмата, който настоявал да бърза, тъй като имало опасност порталите на базата да паднат от силния вятър. Въпросният челен товарач се карал от друг работник, но понеже жалбоподателят бил единственият правоспособен тракторист във фирмата, на него му било възложено да го управлява, но той сочи, че в бързината не потърсил документите на машината и не я огледал, като не знаел, че нямала номера, тъй като била закупена отдавна и често се движела навън. С. счита наложеното му наказание за изключително тежко и несправедливо, като наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ го лишавало от възможността да работи, както и да пътува до работа. Твърди, че бил наказан без да има вина, а това било съществено процесуално нарушение достатъчно за отмяна на издаденото против него наказателно постановление. Отправя се искане за отмяна на наложеното наказателно постановление.

При проведените открити съдебни заседания жалбоподателят се явява лично и със защитника адв.А. Д., като поддържат подадената жалба. Релевира се от защитника адв.Д., че формално било извършено нарушението от жалбоподателя, за което бил санкциониран.

Излага съображения за липсва на виновно поведение от страна на жалбоподателя. Счита, че не следва да бъде наказван, а издаденото против него наказателно постановление да бъде отменено.

Административно наказващият орган не се явява и не се представлява по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите, възраженията на страните и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Жалбоподателят бил в трудово правоотношение с дружеството „Агрофор“ ООД, 1 представлявано от управителя П.Д. Н., на длъжността „работник полевъд“, видно от Трудов договор № 11/08.05.2020г. На 23.01.2023г., тъй като имало голяма вихрушка, била налице опасност вратите на базите в дружеството да паднат. Предвид това свидетелят П.Д. Н. екстремно дошъл в гр.Средец и се обадил на Н. С. да запали челният товарач - Claas Ranger 907 T и да отидат на място да повдигнат вратите, за да не стане инцидент. Челният товарач бил собственост на „Примаагро 2014“ ЕООД, а табелите за него били в гр.Ямбол при управителя на въпросното дружество. За челния товарач имало издадено Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника част I и Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника серия № У 0012280 А.

Свидетелите П. Г. Г. – мл.инспектор при РУ МВР Средец и актосъставителят И. П. И.

– мл.автоконтрольор при РУ МВР Средец, били дневна смяна на работа на 23.01.2023г., като при обход в района на Автогарата в гр.Средец, установили, че се движи челен товарач без регистрационна табела по пътя по посока Автогарата към село Дюлево. Актосъставителят И. спрял челния товарач със звуков и светлинен сигнал, като бил установен водачът, който го управлявал – жалбоподателя Н. И. С.. Предвид това бил съставен АУАН № 14/23.01.2023г., бл.№ 248768 от актосъставителя И. П. И. на жалбоподателя, за това, че на 23.01.2023г. около 10,00 часа в гр.Средец, ул.“Н. Попов“ с посока на движение към мотел „Казаци“ на път II53, управлявал челен товарач модел Claas Ranger 907 T, зелен на цвят, който не бил регистриран и бил без табели с регистрационни номера.

Видно от представеното Постановление за прекратяване на наказателно производство от 20.02.2023г. по ДП 17/2023г. по описа на РУ Средец и прокурорска преписки с вх.№ 1178/2023г., по описа на ТО Средец при РП Бургас, е посочено, че досъдебното производство било образувано на 23.01.2023г. за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. В постановлението е прието, че Н. С. управлявал челния товарач модел Claas Ranger 907 T без поставени регистрационни табели, но липсвали доказателства, сочещи за осъществен състав на престъпление по чл.345, ал.2 от НК, тъй като било налице административно нарушение за това, че Н. И. С. е управлявал МПС без регистрационни табели, за което бил състав АУАН.

С постановлението на прокуратурата досъдебното производство било прекратено на основание чл.243 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като липсвало състав на престъпление.

Наказателното постановление № 23-0269-000034/15.03.2023г. било издадено за това, че С. на 23.01.2023г. около 10,00 часа в гр.Средец, ул.“Н. Попов“ с посока на движение към мотел „Казаци“ на път II-53, управлявал челен товарач модел Claas Ranger 907 T, зелен на цвят, който е регистриран по надлежния ред, но е без табели с регистрационен номер, с което виновно била нарушена нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН във връзка с Постановление с вх.№ 1178/2023г. по описа на РП Бургас, ТО Средец и вх.№ 269000-818/2023г. по описа на РУ Средец, с което е прекратено досъдебно производство № 17/2023г. по описа на РУ Средец и прокурорска преписки с вх.№ 1178/2023г., по описа на ТО Средец при РП Бургас, поради липса състав на престъпление. За така установеното нарушение с наказателното постановление на основание чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 14/23.01.2023г., бл.№ 248768, Наказателно постановление № 23-0269-000034/15.03.2023г., Постановление за прекратяване на наказателно производство от 20.02.2023г. на Прокурор при ТО Средец при РП Бургас, свидетелските показания на актосъставителя И. П. И., свидетелят по АУАН П. Г. Г., работодателят на жалбоподателя П.Д. Н. и другите приобщени към доказателствата писмени материали.

Съдът кредитира така посочените доказателства като логични, последователни, взаимно кореспонидращи по между си, като същите не са и оспорени от страните по делото.

От правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното наказателно постановление, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като е налице материалната, териториална и темпорална компетентност на административно наказващия орган.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени 2 нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. По отношение на атакуваното наказателно постановление - същото съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН. В случая за констатираното нарушение е съставен АУАН на място при установяването му, който след преценка на полицейските органи, че деянието разкрива признаците на извършено престъпление, е образувано досъдебно производство.

След като с постановлението от 20.02.2023г. Прокурорът е прекратил воденото наказателно производство, са отпаднали пречките за реализиране на администратвнонаказателната отговорност и вече не е бил налице признака ne bis in idem, описан в Тълкувателно решение № 3/22.12.2015г. на ВКС по Тълкувателно дело № 3/2015г. на ОСНК. Това произтича от обстоятелството, че процесното наказателно постановление е издадено след издаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, т.е. налице са основанията, посочени в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН и не съществува възможност за двукратно санкциониране на дееца за едно и също деяние. Съответно и в самото наказателно постановление АНО изрично е посочил, че НП се издава на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН и постановлението за прекратяване на досъдебното производство на Прокурора.

Нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на пътната мрежа се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в чл.175, ал.3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

От приобщените в настоящото производство доказателства се установи, че на процесната дата – 23.01.2023г. жалбоподателят С. е управлявал челен товарач модел Claas Ranger 907 T в гр.Средец, в района на Автогарата в посока към село Дюлево - ул.“Н.

Попов“ с посока на движение към мотел „Казаци“ на път II-53, който бил регистриран по надлежния ред, но върху него нямало поставена регистрационна табела.

Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП изисква при управление на МПС по пътищата отворени за обществено ползване, същите да имат поставени регистрационни табели на определените за това места. В настоящия случай безспорно се установи, че управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство не е имало поставена регистрационна табела, но въпреки това С. го е управлявал и се е предвижвал с него по път, отворен за обществено ползване. Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съобразно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината. В тази връзка фактът, че жалбоподателят е управлявал челния товарач по нареждане на своя работодател и това, че са била налице обстоятелства, изискващи бърза реакция и липсата на време от негова страна да забележи, че превозното средство не е имало поставена регистрационна табела, не обуславят извод за липса на виновно поведение от негова страна, тъй като същият като водач на МПС е бил длъжен да се увери в това, че челният товарач е годен да се придвижва по пътищата отворени за обществено ползване, съобразно императивните норми на ЗДвП.

В случая с деянието се засягат значими обществени отношения, свързани със спазване изискванията на ЗДвП по пътната мрежа на Република България да се движат автомобили, на които са поставени табели с регистрационни номера.