Решение № 15190 от 29.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15190 гр. София, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110121131 по описа за 2022 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производство по делото е образувано по искова молба от [***********] /понастоящем [***********]/ против А.Г. Н., с която са предявени осъдителни искове, както следва: за сумата от 4547,30 лева, представляваща главница по Договор за студентски кредит № 1311280829282195/27.01.2014 г., включваща сумата от 585,15 лева, представляваща редовно падежирала главница за периода от 15.08.2020 г. до 15.04.2022 г. и сумата от 3962,15 лева, представляваща предсрочно изискуема главница, считано от 19.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.04.2022 г. до окончателното изплащане; за сумата от 523,65 лева, представляваща редовна възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.08.2020 г. до 15.04.2022 г.; за сумата от 3,08 лева, представляваща редовна възнаградителна лихва върху предсрочно изискуема главница от 19.04.2022 г., начислена за периода от 15.04.2022 г. до 18.04.2022 г. вкл.; за сумата от 48,94 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 15.08.2020 г. до 18.04.2022 г., както и за сумата от 2499,14 лева, представляваща отложена възнаградителна лихва за периода от 28.01.2014 г. до 15.07.2020 г. и изискуема към 19.04.2022 г.

В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за студентски кредит № 1

1311280829282195/27.01.2014 г. банката отпуснала на кредитополучателя – настоящ ответник кредит в размер на 54 567,60 лева, с цел – заплащане на 12 броя такси за обучение, всяка една в размер на 4547,30 лева. Поддържа се, че съгласно чл.2.1 от договора, крайният срок за погасяване на всички дължими суми бил 15.07.2030 г.

Поддържа се още, че страните постигнали съгласие, че при погасяване на кредита, кредитополучателя ще ползва гратисен период от 78 месеца, считано от датата на сключване на договора до 15.07.2020 г., през който период кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва по кредита, но банката начислява възнаградителна лихва върху усвоената част от кредита. Твърди се, че последната била начислена за периода от 28.01.2014 г. до 15.07.2020 г. и станала изискуема с обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по договора. Сочи се, че съгласно чл.3.1 от договора, за ползвания кредит кредитополучателят заплащан а банката фиксирана годишна лихва в размер на 7%, а съгласно чл.3.2 от договора – в случай на забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателя дължи на банката лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума, за времето на забавата до окончателното изплащане на задълженията.

Съгласно чл.4.8 от договора, кредитът следвало да бъде погасен на 120 равни анюитетни месечни погасителни вноски, всяка една в размер на 816,45 лева, дължими до 15-то число от съответния месец, считано от 15.08.2020 г. до 15.07.2030 г. Подържа се, че поради неплащане на дължимите анюитетни вноски с падежни дати през периода от 15.08.2020 г. до 15.04.2022 г. вкл., банката обявила кредита за предсрочно изискуем.

По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който предявените искове се оспорват по основание и размер. На първо място се оспорва наличието на надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на кредитополучателя, поради неспазване на клаузата на чл.9.4 от процесния договор – предсрочната изискуемост не е обявена на посочения съдебен адресат. На следващо място се оспорва, че с връчването на препис от исковата молба на особения представител, в която е обективирано изявление на банката, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, кредитополучателят е редовно уведомен, тъй като това е приложимо в случаи, когато особения представител е назначен след извършено надлежно връчване по реда на чл.47 ГПК на съдебния адресат. В случай, че се приеме обратното, се оспорва момента на настъпване на предсрочната изискуемост на вземането. На последно място, в отговора са изложени доводи, че процесния договор е сключен в противоречие с чл.143 ЗЗП и съдържа неравноправни клаузи. В тази насока се излагат доводи за нищожност на клаузата на чл.4.4 от договора, съдържаща 2 уговорка за капитализация на лихвите към главницата, водеща до увеличаване размера на главницата. Навеждат се и доводи, че договорът и документите към него са изписани с малък шрифт, който не може да бъде разчетен и пречи на потребителя да се запознае със съдържанието му. Процесния договор се оспорва и като недействителен на основание чл.17, ал.6 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти, поради неспазване на изискванията на чл.18, ал.3 от същия. По изложените в отговора съображения, се оспорват представените по делото документи – справка по чл.366 ГПК и писмо за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложение по делото договор за студентски кредит № 1311280829282195, който не е оспорен от ответника, се установява, че на 27.01.2014 г. между [***********] и А. Г. Н. е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което банката е предоставила в заем на ответника сумата в размер на 54 567,60 лева с цел заплащане на 12 броя такси за обучение на последния, всяка в размер на 4547,30 лева, като окончателният размер на кредита се определя от сумата, усвоена от кредитополучателя до изтичане на гратисния период от 78 месеца, считано от 27.01.2014 г. до 15.07.2020 г. Договорът е влязъл в сила от деня на подписването му – 27.01.2014 г. и е с краен срок до 15.07.2030 г. Уговорено е кредитът да бъде погасен на 120 равни анюитетни месечни вноски, всяка една в размер на 816,45 лева, дължими на 15-то число от съответния месец, считано от 15.08.2020 г. до 15.07.2030 г., съгласно Погасителния план, неразделна част от договора. Съгласно чл.3.1 от договора, за ползвания кредит ответникът се задължил да заплаща на банката освен заетата сума и фиксирана годишна лихва в размер на 7%. Уговорено е още между страните, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на кредитора законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Към договора е приложен и погасителен план, подписан и от двете страни.

По делото е приложена изготвена от банката справка относно движението по процесния кредит и дължимите суми, която е оспорена с подадения писмен отговор.

По делото е приложено удостоверение, издадено от Дирекция „Миграция“ към МВР, за продължително пребиваване на ответника на територията на Р.България, както и писмо с изх.№ 001-65744/26.11.2020 г. от банката до ответника, с което е направено изявление за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем. Видно от представеното известие за доставяне, писмото се е върнало на 20.12.2020 г. като непотърсено в срок.

По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено. Видно от същото е, че от извършената проверка и анализ на предоставените от 3 счетоводството на ищеца документи, вещото лице е констатирало, че на 28.01.2014 г. банката е превела сума в размер на 4547,30 лева на кредитополучателя – настоящ ответник. Към датата на подаване на исковата молба в съда – 19.04.2022 г., непогасените от ответника задължения възлизат на сумата от 7622,11 лева, формирана от сумата от 4547,30 лева – главница, сумата от 526,73 лева – редовна (възнаградителна) лихва, сумата от 48,94 лева – наказателна лихва (обезщетение за забава) и сумата от 2499,14 лева – отложена възнаградителна лихва. При извършената проверка вещото лице е констатирало още, че начислената възнаградителна лиха през гратисния период в размер на 2499,14 лева не е капитализирана, а отложена и е станала изискуема при обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1/ че е сключил с кредитополучателя /настоящ ответник/ валиден договор за кредит, по силата на който е поел задължението да предостави на кредитополучателя определена сума пари, а последния е поел задължението да издължава главницата и лихвите по кредита, съгласно договора; 2/ че е изпълнил поетите с договора задължения точно и в срок и 3/ размера на претендираните вземания за главница и лихви /поотделно/.

С оглед твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на кредита в негова тежест е да установи факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и надлежното уведомяване на ответника за последното.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.

В конкретния случай между страните не съществува спор, а и от приобщените по делото писмени доказателства - Договор за студентски кредит от 27.01.2014 г., се установява по несъмнен начин, че между [***********] и А.Г. Н. е възникнало облигационно правоотношение с предмет отпускане на целеви заем в размер на 54 567,60 лева за заплащане на 12 броя такси за обучение, всяка в размер на 4547,30 лева.

От заключението на вещото лице по изслушаната и приета без възражение съдебносчетоводна експертиза се установява, че в деня на подписването на договора – 27.01.2014 г., банката в изпълнение на задължението си е предоставило на кредитополучателя сумата в размер на 4547,30 лева. От заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява още и размера на дължимите от ответника суми за главница и лихви (поотделно) към датата на подаване на исковата молба в съда.

При анализа на императивна предпоставка от фактическия състав на предявения 4 иск – настъпила предсрочна изискуемост на задължението на ответника, следва да се има предвид, че с исковата молба ищецът изрично е заявил, че с получаването на препис от същата, ще счита кредита за предсрочно изискуем. Препис от исковата молба и приложенията към нея е редовно връчен на назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника на 19.09.2022 г. Съдът намира, че отправеното до особен представител уведомление за обявяване на кредит за предсрочно изискуем е редовно и прави задължението по кредита изискуемо. За да обоснове този извод съдът взе предвид, че с определение № 274/2018 г. по т.д. № 93/2018 г., І т.о. на ВКС е допуснат въпрос „Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК?“, като даденият в решение № 198/2019 г. по т.д. № 93/2018 г. І т.о. на ВКС отговор е „ Ако волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата молба, може да се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба, то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска. В решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т.о. на ВКС също е прието, че исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и в този случай с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.“.