Определение № 185 от 11.04.2019, Окръжен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 185

11.04.2019г., гр. П.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година:

Председател: Мина Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев въззивно частно гражданско дело №222 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№3720/18.02.2019г. от А.Г.Г., против Определение №3442/19.12.2018г., постановено по гр.д.№4224/2018г. по описа на РС- П..

В жалбата се излагат доводи в насока, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

В тази насока се излагат подробни съображения.

Моли се, за отмяна на обжалваното определение. Алтернативно да бъде изменено определението, в частта за разноските, като бъдат присъдени на жалбоподателя 51лв.- разноски.

Писмен отговор от другата страна в процеса- ЧСИ Г. . частна жалба с вх.№4551/22.02.2019г. на ЧСИ Георги Самарджиев, чрез пълномощника му адв.С.Д. ***.

Твърди се, че определението, с което е оставено без уважение искането за допълване на определението в частта за разноските е незаконосъобразно.

В срок е постъпил писмен отговор от А.Г.Г..

В същият се излагат твърдения в насока, неоснователност на подадена частна.

Моли се за оставянето й без уважение.

Пазарджишкият окръжен съд намира, че частните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по същество на жалбите, съдът прецени данните по делото и намира за установено от фактическа страна следното:

Гр.дело №4224/2018г. по описа на РС- П. е образувано по повод на постъпила искова молба с вх.№23335/23.10.2018г. от А. Г. Г. против ЧСИ Г.Н.С.. Искането в същата е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 331,75лв., представляваща несеквестируеми доходи на ищеца преведени от банковата му сметка в „Банка ДСК“ ЕАД на съдебния изпълнител след получаване на запорно съобщение по изпълнително дело, без съдебния изпълнител да е уведомил банката за размера на секвестируемия доход. С исковата молба са претендирани разноски в размер на 51лв.

Видно от Разпореждане №13505/25.10.2018г., съдията- докладчик по делото е оставил исковата молба без движение, с указания да се отстранят нередовности в исковата молба, като посочи, на какво правно основание се претендира връщането на процесната сума- дали като обезщетение за причинените му имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение от страна на частния съдебен изпълнител или на друго правно основание, като посочи, какво е то.

От Молба с вх.№23685/26.10.2018г. е визирано от страна на А.Г.Г., че искът му е с правно основание чл.124, ал.1, във р. с чл.446, ал.1, т.1 от ГПК, като същия се основана на осъществено от ЧСИ принудително изпълнение върху несеквестируеми права, което е недопустимо и е резултат от виновно неизпълнение на процесуално негово задължение по чл.446а, ал.5 от ГПК.

От Определение

№2823/26.10.2018г. се установява, че е указано да се изпрати на ответника ЧСИ Георги Самарджиев препис от исковата молба и приложенията към нея, както и препис от молба с вх.№23685/25.10.2018г.

В срок е постъпил писмен отговор рог Георги Самарджиев- ЧСИ с вх.№26726/29.11.2018г., чрез пълномощника му адв.Д., с който е оспорен изцяло предявения иск, като е счетен, че същия е неоснователен.

Моли се за отхвърляне на предявената искова молба, като са претендирани сторените разноски.

Видно от Разпореждане

№15461/29.11.2018г. е указано от ищеца да заяви, дали е получил от ответника процесната сума поради прекратяване на изпълнителното дело №20188850400478 и да обоснове правния си интерес от иска, в случай, че го поддържа.

От Отговор на цитираното по-горе разпореждане с вх.№28114/17.12.2018г. е заявено от А.Г.Г., че се отказва от иска, като се моли да бъде прекратено делото с присъждане на направените от него разноски.

Видно от Определение №3442/19.12.2018г. е прекратено производството по гр.д.№4224/2018г. по описа на РС- П. поради отказ от иска, като е оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски.

Видно от Молба, с вх.

№905/15.01.2019г., подадена от пълномощника на ответника адвокат Д. е направено искане за допълване в частта за разноските на постановеното по делото Определение №3442 от 19.12.2018г., с което производството по делото е прекратено поради отказ от иска.

От Молба, с вх.№1973/28.01.2019г., подадена от ищеца с установява, че същия е направил искане за изменение на това определение, в частта на разноските.

В срок е постъпил отговор на искането за изменение на постановеното определение в частта за разноските по чл.248, ал.2 ГПК от А.Г.. Визирано е в него, че молбата следва да се приеме за неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Видно от Определение

№479/11.02.2019г., районният съд в производство по реда на чл.248 от ГПК е оставил без разглеждане молбата с вх.№1973/28.01.2019г., подадена от ищеца А.Г.Г., съдържаща искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Определение №3442 от 19.12.2018г., постановено по гр.д. №4224/2018г. на РС- П..

Със същото това определение е оставено без уважение искането на ответника ЧСИ- Г.Н.С., обективирано в молба с вх.№905/15.01.2019г., за допълване в частта за разноските на Определение №3442 от 19.12.2018г., постановено по гр.д. №4224/2018г. на РС- П..

При тези данни от правна страна, настоящата инстанция приема за установено следното:

По отношение на подадената жалба от А.Г.Г..

В случая, определението на районния съд, постановено по реда на чл.248 от ГПК с което е оставено без разглеждане молбата с вх.№1973/28.01.2019г., подадена от ищеца А.Г.Г., съдържаща искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Определение №3442 от 19.12.2018г., постановено по гр.д. №4224/2018г. на РС- П. е правилно и законосъобразно.

В конкретният казус следва да се посочи, че първоначално в тази жалба е посочено, че с нея се обжалва Определение №479 от 11.02.2019г. на РС- П. в частта, с която е отказано допълване на разноските в Определение №3442 от 19.12.2018г. Впоследствие в обстоятелствената част на жалбата са развити доводи в насока неправилност на отхвърлянето на искане за изменение на определението в частта за разноски. Като крайно искане е поискано отмяна на обжалваното решение, съответно изменяване на определение №3442/19.12.2018г. в частта за разноските с искане за присъждане на 51лв.

Тези данни дават основание на въззивния съд, че на практика се обжалва определението на съда с което е оставена без разглеждане молбата за изменение на определението с което е оставено без уважение молбата му за разноски. Не следва да се приема, че се обжалва определението на съда, с което е отказано на ответникът по делото за допълване на постановения от него акт в частта за разноските, тъй като на практика Г. няма правен интерес от това.

Настоящата инстанция няма основание да не сподели извода на районния съд, че подадената молба от А.Г. за изменение на Определение №3442/19.12.2018г. в частта за разноските е процесуално недопустима, тъй като е направено след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок.

Категорична е разпоредбата на разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, че искането за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските може да се направи до изтичане на срока за обжалване, а когато актът е необжалваем- в едномесечен срок от постановяването му.

От страна на А.Г. е поискано изменение в частта за разноските на определение за прекратяване на производството по делото, което съгласно чл.275, ал.1 от ГПК подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването. В тази насока няма спор, че на същия е изпратено съобщение за постановеното определение за прекратяване, което му е връчено на 13.01.2019 г.

Срокът за обжалването му, респ. за подаване на искане за изменението му в частта за разноските на практика е изтекъл на 21.01.2019г., като молбата за изменение от страна на Г. е подадена реално на 28.01.2019г., т.е. след изтичане на законоустановения срок.

Тези данни категорично установяват недопустимостта на процесната молба, а оттам и следва извод за неоснователност на подадената жалба на Г. против определението от 11.02.2019г. под №479.

Ето защо обжалваното определение в тази му част, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а жалбата на А.Г., като неоснователна да се остави без уважение.

По отношение на подадената жалба от ЧСИ Георги Семерджиев, чрез неговия пълномощника адв.Д..

Жалбата в случая се явява основателна.

За да остави без уважение подадената молба за допълване на определение в частта за разноските, първоинстанционният съд е приел, че при прекратяване на производството по делото поради направен отказ от иска, ответникът има право на присъждане на разноските, които е направил в процеса съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК. Когато обаче отказът от иска е породен от факти, настъпили след предявяване на иска, като ищецът веднага след това се е отказал от иска си, отговорността за разноски ще следва да се понесе от ответника, т. е. на ответника не се дължат разноски от ищеца, ако с поведението си ответникът е станал причина за предявяването на иска. В тези случаи съдът следва да изследва дали с поведението си ответникът е станал причина за предявяването на иска и по аналогия с разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК да направи извода за основателността на претенцията на ответника за присъждане на разноски при прекратяването на производството поради отказ на ищеца от иска. Противното разбиране би довело до неоснователно обогатяване от страна на ответника по делото, станал причина за предявяване на иска- Определение №843 от 17.11.2014г. на ВКС по ч.гр.д. № 6176/2014г., IV г.о.

Приел е, че в случая от ангажираните от ответника писмени доказателства не може да се направи обоснован извод, че с извънпроцесуалното си поведение ответникът не е дал повод за завеждане на иска. Представената в тази връзка молба от 30.07.2018г., подадена от ищеца по изпълнително дело № 20188850400478, в която ищецът посочва свое вземане, към което да се насочи принудително изпълнение, не води до отпадане на несеквестируемостта на дохода предвид императивната разпоредба на чл.447 от