Решение № 1023 от 27.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1023 гр. Варна, 27.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г.а като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20253110201438 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от К. Д. Г. от гр.Варна, срещу Наказателно постановление № 24-0442-001691/14.01.2025г. на началник сектор в ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ, с което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят изразява становище за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление. Счита, че не е осъществил вмененото му нарушение, тъй като не е знаел, че автомобилът му е бил служебно дерегистриран. Изтъква, че е разполагал с всички необходими документи за автомобила, който е бил и с поставени регистрационни табели, поради което не е имал основания да предполага, че регистрацията му е прекратена. Заявява, че това обстоятелство не му е било известно, във връзка с което поддържа, че нарушението не е осъществено от субективна страна.

Позовава се на липсата на доказателства да е узнал за служебната дерегистрация на автомобила, във връзка с което намира, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Поддържа и че е накърнено правото му на защита, тъй като в НП не е посочено предложението на чл.140, ал.1 от ЗДвП, което се приема, че е нарушено. Привежда доводи за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски за 1 адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. Й. А., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното: На 22.08.2024г. бил сключен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство, по силата на който „ИТКРЛАБ“ ЕООД закупило лек автомобил марка и модел „Фиат Мултипла“ с регистрационен номер Е 2207 НМ. Дружеството било представлявано и управлявано от жалбоподателя Г., който в двумесечен срок след закупуването на автомобила не предприел необходимите действия за неговото пререгистриране. Поради това на 24.10.2024г. регистрацията на превозното средство била служебно прекратена, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

На 26.10.2024г. в 22,29 ч. жалбоподателят управлявал закупения автомобил по ул.“Прибой Първа“, местност „Прибой“ в гр.Варна, в посока местност „Ракитника“. Същевременно на посочената улица св.А. С. К.младши автоконтрольор в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, осъществявал контрол по спазване на ЗДвП. Същият спрял жалбоподателя за проверка, в хода на която установил, че автомобилът е служебно дерегистриран и уведомил за това водача. Във връзка с констатациите при проверката на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на Г. за това, че управлява лек автомобил, който е с прекратена регистрация от 24.10.2024г. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Впоследствие преписката била изпратена на ВРП, тъй като било счетено, че се касае за престъпление от общ характер. Във връзка със случая била образувана Преписка с №83/25г. по описа на ВРП, с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. В хода на проверката по преписката било снето сведение от жалбоподателя, в което той отразил, че е бил извън страната и е пропуснал да представи своевременно автомобила за пререгистрация след закупуването му. С постановление на ВРП от 07.01.2025г. било отказано образуването на досъдебно производство, тъй като било счетено, че деянието 2 не е извършено умишлено. Делото било изпратено на наказващия орган за преценка за евентуално ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето. На 14.01.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на К. Г. била наложена глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на св. А. С. К., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на неговите показания.

С особено съществено значение за изясняването на фактическата обстановка от приобщените писмени доказателства са: Справка за регистрацията на превозно средство (от която се установяват датата на регистриране на договора, а също и датата и основанието за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила), Сведение, подписано от жалбоподателя и Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 07.01.2025г., ценено в качеството му на писмено доказателство. Показанията на разпитания свидетел и коментираните писмени доказателства позволяват изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от страна на жалбоподателя, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление съдържа законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същото е издадено в предвидените за това срокове, като при 3 връчването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи ). Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.

В приложения АУАН, след разпечатването му, е добавена ръчно датата на дерегистрация на автомобила. Допълнението е удостоверено с подписа на актосъставителя, при което и с оглед липсата на съответни възражения от страна на жалбоподателя, съдът приема, че корекцията е направена преди предявяването на акта, а не след връчването му на лицето. Следователно корекцията не води до незаконосъобразност на съставения акт.

Правото на защита на санкционираното лице не е накърнено и с непосочването на конкретното предложение на чл.140, ал.1 от ЗДвП при квалификацията на деянието, каквито доводи са наведени с жалбата. За посочването на приложимия закон е необходимо и достатъчно конкретизирането на нарушената норма по начина, избран от законодателя. В практиката си ВКС изтъква, че съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се състои членове, членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката от букви. Не са предвидени други, по-малки структурни единици на правните норми, от рода на предложения или хипотези. Наложилата се практика да се извършва допълнително уточняване на приложения закон чрез позоваването на предложения или изречения не оказва влияние върху точно дефиниране на правната квалификация на престъплението, стига тя да е конкретизирана с останалите легални атрибути. (Решение № 200 от 21.05.2014 г. на ВКС по н. д.

№ 574/2014 г., II н. о., НК). Не трябва да се забравя и че наказателното постановление е единство от обстоятелствена част и диспозитив, като конкретно осъществена хипотеза от нарушената норма се установява в напълно достатъчна степен от изложената от наказващия орган фактическа обстановка.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

По силата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според дефиницията на §2, т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни 4 превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи регистрацията представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

Същевременно разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „водач“ като лице, което управлява пътно превозно средство.

Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на процесната дата същият е управлявал процесния лек автомобил, при което е имал качеството „водач“ на моторното превозно средство. Не е спорно и обстоятелството, че автомобилът се е движел по път, отворен за обществено ползване. В качеството си на водач на лек автомобил, управляван по път, отворен за за обществено ползване, жалбоподателят е бил задължен да управлява само моторно превозно средство, което е надлежно регистрирано. Като е управлявал автомобил, чиято регистрация е била прекратена служебно, тъй като не е бил пререгистриран в двумесечен срок от придобиването му, жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Съдът счита обаче за основателни възраженията, изложени в жалбата, че деянието не е осъществено виновно. За наличието на умисъл за извършване на нарушението е необходимо лицето да е съзнавало всички признаци на неговия състав, като знанието следва да бъде безспорно установено. В случая по делото липсват доказателства Г. да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Напротив, от изисканата справка от Четвърто РУ (л.21 от делото) е видно, че собственикът не е бил уведомен за дерегистрацията, а от показанията на св.К. се установява, че водачът няма техническа възможност сам да извърши съответна проверка.

Същевременно наказващият орган не е ангажирал доказателства, че жалбоподателят по някакъв начин е узнал за дерегистрацията на превозното средство. Автомобилът също така е бил с поставени регистрационни табели, при което водачът не е имал причина да предположи, че превозното средство е нерегистрирано. При това положение съдът приема за недоказано осъществяването на нарушението от субективна страна. По делото няма данни санкционираното лице да е узнало по какъвто и да е начин за служебното прекратяване регистрацията на превозното средство. В тази връзка следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя, че не е собственик на автомобила, 5 са без значение за административнонаказателната му отговорност. Собственик на превозното средство е търговско дружество, представлявано и управлявано от самия жалбоподател, който е бил задължен да извърши съответните действия за пререгистрация. Поради това той не може да обосновава незнанието си с обстоятелството, че превозното средство не е негова собственост. Това обаче не променя факта, че няма данни Г. да е знаел за прекратяването на регистрацията на автомобила.