Решение № 55 от 20.04.2023, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Нови пазар, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Административно наказателно дело № 20223620200433 по описа за 2022 година

Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН от страна на П. М. П. от гр. Т., обл. П., срещу Наказателно постановление №BG08052022/4000/Р8-516 от 24.10.2022 г. на Директора на Национално тол уплавление към „Агенция пътна инфраструктура“ гр. София, с което на жалбоподателя е наложена глоба от 1800 лв. за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗдВП.

Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно.

Наказващият орган приел, че 08.05.2022 г. в 21:51 часа в направление излизане от територията на България на граничен контролно-пропускателен пункт Оряхово-ферибот, пристигнало пътно превозно средство – влекач „***“ с рег. №***, с обща техническа допустима маса – над 12 тона, управлявано от жалбоподателя, за което се установило, че на 27.04.2022 г. в 07:52 часа е било управлявано по път А-2, км 361+581, като е била дължима, но не е била заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, за който път се събирала такса за изминато разстояние – тол такса, съгласно Прложение към т.1 на Решение №101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние. В случая, обаче липсвали констатации, че жалбоподателят е нарушил задължението си по чл.139, ал.7 от ЗДвП, както и не бил установен субектът на извършеното административно нарушение. Било установено, че жалбоподателят е управлявал превозното средство на 08.05.2022 г. Самото превозно средство било собственост на „***“ ЕООД и липсвали доказателства, че именно жалбоподателят го е управлявал на 27.04.2022 г. Наред с това последният изтъква, че при издаване на акта за установяване на административното нарушение, а и на наказателното постановление, били допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на 1 постановлението. Както в акта, така и в постановлението името на нарушителя не било изписано на български език и не била отразена рождената му дата, което препятствало нарушителят да бъде индивидуализиран. Също така постановлението не съдържало изискуемите се реквизити, съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН, като липсвало посочване на конкретни факти и данни, които да обосновават извод за осъществен състав на нарушение по чл.179, ал.3а от ЗдВП. Наказващият орган се позовал на доклад от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП относно обстоятелствата за превозното средство, табелата за регистрационния му номер, датата, часа и мястото му на движение по конкретен участък от пътя, но въпросният доклад не се ползвал с презумптивна доказателствена сила, а всички обстоятелства от значение за случая следвало да бъдат доказани с допустимите от закона доказателствени средства. Предвид това жалбоподателят счита, че описаното в постановлението нарушение, е недоказано. Освен това описаното в акта и постановлението деяние не било квалифицирано по надлежната административнонаказателна разпоредба, тъй като посочената норма на чл.179, ал.3а от ЗдВП била санкционна, без да е посочена нарушената материалноправна норма.

Жалбоподателят изтъква също така, че дължимата тол такса от 119 лева била заплатена в цялост в деня на съставянето на акта за административното нарушение. Изтъква и, че размерът на наложената му глоба е несъответен на извършеното нарушение. Затова, в случай че съдът не приеме за основателни изтъкнатите от жалбоподателя отменителни основания, то последният моли, съдът да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като приеме, че случаят е маловажен, с оглед липсата на вредни последици от деянието и наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства.

Предвид така изложените обстоятелства жалбоподателят моли наказателното постановление да бъда отменено, евентуално след приемане на деянието за маловажно, спрямо жалбоподателя да се отправи предупреждение.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. П., счита, че жалбата е изцяло неоснователна. Заявява, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и конкретно посочените от жалбоподателя. Счита, че посочването на имената на жалбоподателя на латиница не представлява такова нарушение, тъй като бил посочен единният му граждански номер и това правило индивидуализацията му възможна. Твърди, че нарушението е доказано безспорно въз основа на събраните доказателства и твърди, че констатациите в акта за установяване на административното нарушение се ползват със задължителна доказателствена сила до доказване на противното, а в електронната система за събиране на такси е генериран доклад за извършеното нарушение, като докладът и снимките са доказателства съгласно чл.189е, ал.13 от ЗДвП. Процесуалният представител заявява също, че именно водачът на превозното средство е следвало да изпълни изискванията на закона за установяване на размера и заплащането на дължимата тол такса. Ако превозното средство било оборудвано с бордово устройство, то само водачът имал контрол над него да укаже точният брой оси и да наблюдава по време на движение дали то е в изправен режим и 2 подава валидни тол декларации, а ако не е било оборудвано с такова устройство, то преди движението и включването му в пътната мрежа, е можело да закупи пътна карта. В случая към „Агенция пътна инфраструктура“ не били подадени тол декларации и не било установено закупуване на пътна карта.

Предвид тези съображения и считайки, че наказателното постановление е законосъобразно, представителят на въззиваемата страна моли то да бъде потвърдено, като в полза на административнонаказващия орган бъдат присъдени разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение №BG08052022/4000/Р8-516 от 08.05.2022 г., съставен против жалбоподателя, актосъставителят Е. Г. Х., на длъжност главен специалист контольор към ППТР, ТД „Митница Русе“, е констатирал, че на същата дата, в 21:51:52 часа, в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Оряхово-ферибот, пристигнало пътно превозно средство – влекач „***“ с рег. №***, с обща техническа допустима маса – над 3,5 тона /над 12 тона/, за което се установило, че попада сред превозните средства, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като на 27.04.2022 г. в 7:52:25 часа на Каспичан, път А-2, отсечка 361+581, засечено с контролно устройство с идентификатор №20411 (АПИ). За констатираното нарушение бил генериран доказателствен запис в системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с №***. В акта за установяване на административно нарушение са възпроизведени текстовете на разпоредбите на чл.10б, ал.1-3 от ЗП; на чл.10, ал.1, т.2, във вр. с чл.10б, ал.4 от ЗП относно изискванията и начина на формиране на таксите. Актосъставителят е отбелязал, че с това е извършено административно нарушение по смисъла на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Въз основа на този акт административнонаказващият орган е издал наказателно постановление против жалбоподателя №BG08052022/4000/Р8-516 от 24.10.2022 г., с което за посоченото нарушение, на основание чл.179, ал.3а от ЗдВП е наложена глоба в размер на 1800 лв. Наказващият орган е посочил в постановлението, че описаните факти и обстоятелства в акта се подкрепят изцяло от материалите по административната преписка и конкретно от справка в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, както и от справка в Националния регистър на превозните средства и техните собственици, воден от МВР, чрез средата за междурегистров обмен RegiX, относно техническата допустима максимална маса за превозното средство от 17 990 кг.

Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а и в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват правото на защита на жалбоподателя и са основания за отмяна на наказателното постановление на това основание.

3

Актът и постановлението са издадени от компетентните за това органи, видно от приложените по делото заповед №ЗВМ-332/32-66544 от 28.02.2020 г. на Директора на Агенция „Митници“, както и заповеди №РД-11-167/08.02.2021 г., №ЧР-СП-622/11.08.2022 г. и РД-11-760/19.08.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура. Също така в постановлението ясно са отразени обстоятелствата на констатираното нарушение, както и доказателствата, въз основа на които наказващият орган е направил изводите си. Действително в акта за установяване на административно нарушение имената на жалбоподателя са изписани на латиница, което представлява нарушение, но същото не може да счете за съществено в степен да обуслови отмяна на постановлението, поради препятстване правото на защита, доколкото в акта и в постановлението е посочен единен граждански номер на жалбоподателя, с което той би могъл без съмнение да бъде индивидуализиран. Предвид това съдът счита възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, за неоснователни.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: доклад от ел. система за събиране на пътни такси с №*** за периода от 27.04.2022 г. до 27.10.2022 г.; статично изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег. №*** – 2 бр.; както и от показанията на свидетеля Е. Г. Х., се установява безспорно следната фактическа обстановка: на 08.05.2022 г. жалбоподателят П. М. П. управлявал пътно превозно средство – влекач „***“ с рег. №***, с обща техническа допустима маса – над 12 тона, като с цел напускане територията на България, се явил на граничен контролнопропускателен пункт Оряхово-ферибот. При оформяне на документите на камиона, за да напусне страната, свидетелят Е. Г. Х. - главен специалист контольор към ППТР, ТД „Митница Русе“ установил, че съгласно данните в съответната ползвана от службата система има отразяване, че относно това пътно превозно средство е отчетена нередовност.

Констатирано било чрез данни от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, че същото превозно средство се е движило на 27.04.2022 г. в 7:52:25 часа в района на гр. на Каспичан, път А-2, отсечка 361+581, като за това превозно средство, което е с обща техническа допустима маса – над 3,5 тона /над 12 тона/, е дължима, но не е била заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Относно тези данни чрез системата бил генериран доклад с №*** за периода от 27.04.2022 г. до 27.10.2022 г. При така направените констатации свидетелят Х. информирал жалбоподателя, че следва да заплати компесаторна такса или максимална такса за деня от 119 лв. Жалбоподателят заплатил максималната такса за деня, след което против него бил издаден актът за установяване на административно нарушение.

Гореописаните факти по делото са установени с категоричност и те доказват, че действително на 27.04.2022 г. превозното средство – влекач „***“ с рег. №*** се е движило по път А-2, отсечка 361+581 до гр. Каспичан, без за него да е платена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, което деяние съставлява административно нарушение. Липсват по делото категорични доказателства, обаче че именно жалбоподателят е извършителят на това нарушение; че именно той е управлявал въпросното превозно средство. Без съмнение той е 4 бил водачът на камиона на 08.05.2022 г., но това не води автоматично до категоричен извод, че той е управлявал автомобила и на 27.04.2022 г. Генерираният от електронната система доклад по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства – в случая за пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по посочения участък от пътя, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство, което е част от системата.