Решение № 18 от 16.01.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Велико Търново, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20244110201372 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от В. Р. И. с ЕГН **********, от *****, против наказателно постановление № 23-1739-000292 от 22.06.2023 год., издадено от Началника на РУ – В. Търново при ОД на МВР – В. Търново, с което за извършени от И. административни нарушения по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, чл.

100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП, чл.100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 43, т. 5 от ЗДвП, са му наложени на основание чл. 53 от ЗАНН административни наказания – глоба в размер на 3 000 (три хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, глоба в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и глоба в размер на 30 (тридесет) лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че атакуваното НП е с невярна правна квалификация и е изготвено в грубо нарушение на ЗАНН, като се моли НП да бъде отменено.

Направено е искане за допускане до разпит на двама свидетели.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А. Ч. от ВТАК – редовно упълномощен. Същия прави 1 доказателствени искани за допускане до разпит на две лица при условията на довеждане, както и за допускане и назначаване на техническа експертиза относно възможността процесния автомобил да поднесе. Съдът уважи тези искания като допусна и разпита като свидетели лицата К. А. Л. и Р. М. Л., както и назначи и изслуша техническа експертиза. По същество процесуалния представител на жалбоподателя излага доводи, че подзащитния му не е извършил деянието и ако има някакво леко поднасяне на автомобила, то не е било извършено умишлено от И.. Претендира разноски

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от Г. Б., служител с юридическо образование, редовно упълномощена. Същата счита че процесното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Излага доводи в тази насока, като счита, че извършеното нарушение по чл. 104б от ЗДвП безспорно се доказва от събраните в хода на делото доказателства.

Съдът установи следната фактическа обстановка:

На 06.06.2023 год. екип от служители на РУ – В. Търново в състав мл. инспектор Й. И. И. и полицай И. Д. П., са извършвали патрулно постова служба в гр. В. Търново. Около 00.44 часа контролните органи са се движили с патрулния автомобил по ул. „Христо Ботев“ в посока към южния пътен възел.

Приближавайки кръстовището с ул. „А. Стамболийски“ същите забелязали, че от ул. „А. Стамболийски“ в кръстовището и по ул. „Христо Ботев“ навлиза автомобил, завивайки наляво в посока южен пътен възел, като задницата на автомобила се поднася наляво и надясно и това било съпроводено с форсиране на двигателя и със свистене на гуми, като същевременно този автомобил изпреварил друг л.а., който бил спрял пред пешеходна пътека, находяща се пред книжарница „Моливчето“ и продължил надолу. Контролните органи застигнали този автомобил и след подаден звуков и светлинен сигнал го спрели. При проверката се установило, че автомобила е марка „Джип Гранд Чероки 4.7“ с рег. № *****, управляван от жалбоподателя В. Р. И. с ЕГН **********, от *****. Полицейските органи обяснили на И. за какви нарушения е спрян и че за извършеното нарушение, което са констатирали ще му бъде съставен акт на основание чл. 104б от ЗДвП и чл. 43, т. 5 от ЗДвП, като същия не оспорил и си признал грешката. При извършената проверка се установило, че И. не носи и не представя контролен талон към СУМПС и не 2 носи и не представя СРМПС на автомобила, който управлявал.

За констатираните нарушения мл. инспектор Й. И. в присъствието на св.

И. П. и в присъствието на самия В. И., съставил на последния АУАН № 678015 от 06.06.2023 год., затова, че на 06.06.2023 г. около 00:44 часа в гр. Велико Търново, на кръстовище между ул. „“А. Стамболийски“ и ул. „Христо Ботев“ в посока на движение към Южен пътен възел, водача управлява лек автомобил марка „Джип“ с рег. № *****, черен на цвят, като водачът И. движейки се по посоката си на движение форсира двигателя на МПС, приплъзва задната част на автомобила, придружено с издаване на звук от свистене на гуми. По време на извършване на гореописаните действия, изпреварва друго МПС (неустановено), непосредствено преди пешеходна пътека, обозначена с пътен знак „Д 17“ и хоризонтална пътна маркировка тип „М/.1“, намираща се на ул.

„Христо Ботев“ до книжарница „Моливчето. Водачът И. не носи СРМПС на управляваното от него МПС, както и контролен талон към СУМПС или друг заместващ документ към СУМПС.

Като нарушени в АУАН са посочени разпоредбите на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП, чл.100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 43, т. 5 от ЗДвП. АУАН е бил връчен по съответния ред на И., който го е подписал доброволно.

В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган не са били депозирани допълнителни писмени възражения от страна на И..

Въз основа на описания АУАН, Началника на РУ – В. Търново, е издал атакуваното НП № 23-1739-000292 от 22.06.2023 год., с което на В. Р. И. с ЕГН **********, за извършени административни нарушения по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 43, т. 5 от ЗДвП, са му наложени на основание чл. 53 от ЗАНН административни наказания – глоба в размер на 3 000 (три хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, глоба в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал.

1, пр. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и глоба в размер на 30 (тридесет) лева на основание чл. 183, ал.

3, т. 6 от ЗДвП.

Процесното НП е връчено лично на В. И. на 07.07.2023 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.

3

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани актосъставителя Й. И. И. и свидетеля при установяване на нарушението, съставяне и връчване на АУАН – И. Д. П.. Същите поддържат напълно описаната в АУАН фактическа обстановка, като твърдят, че лично са възприели как автомобила управляван от жалбоподателя при навлизането в кръстовището е поднесъл и това е било съпроводено със свистене и приплъзване на гуми, като поднасяки е изпреварил друг автомобил, който бил спрял пред пешеходната пътека срещу книжарница „Моливчето“. И двамата свидетели твърдят, че лично са възприели тези действия на водача, като свидетеля И. твърди, че автомобила се е поднесъл няколко пъти наляво и надясно. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя съдът разпита в качеството на свидетели лицата К. А. Л. и Р. М. Л.. В показанията си пред съда тези свидетели твърдят, че са се возили в автомобила управлява от И., като навлизайки в кръстовището от дясната им страна по ул. „Христо Ботев“ идвал друг автомобил с висока скорост и И. подал малко повече газ за да изпревари този автомобил. Свидетеля Р. Л. заявява пред съда, че в тази уличка нямало как да се направи дрифт, нито пък автомобилът можел да поднесе, тъй като е джип „Чероки“ и е с двойно предаване – 4х4, невъзможно е да поднесе. Заявява, че самият автомобил има функция, която не позволява да се подава рязко газ и да поднася. Свидетеля К. Л. също твърди, че при навлизането в кръстовището И. е подал малко повече газ с цел да изпревари друг автомобил, който се движил по ул. „Христо Ботев“, като също твърди, че И. не е дрифтил, там няма и как да дрифти, няма как да поднася, защото джипът е 4х4 и има система, която предотвратява поднасянето.

Съдът не кредитира показанията на тези свидетели, тъй като от една страна те са близки приятели на жалбоподателя, като в този смисъл се явяват явно заинтересовани, а от друга страна показанията им са противоречиви и не кореспондират с останалите доказателства по делото. Свидетелят Р. Л. категорично твърди, че процесния автомобил не може да поднесе, а свидетеля К. Л. заявява в показанията си, че може при самото тръгване, когато И. е подал повече газ, леко гумите на джипа да са превъртели. Показанията на тези свидетели не кореспондират и със заявеното от актосъставителя и свидетеля по акта, като К. и Р. Л.и твърдят, че по ул. „Христо Ботев“ с висока скорост се 4 е движил друг автомобил и И. е тръгнал по-рязко за да го изпревари, а полицейските служители изобщо не споменават за такъв автомобил, а твърдят, че И. е изпреварил друг спрял пред пешеходната пътека автомобил и то го е изпреварил поднасяйки се. Поради това съдът възприема тези твърдения на Р. Л. и на К. Л. освен като доказателствено средство и като средство за защита, още повече, че жалбоподателят и посочените свидетели са в близки приятелски отношения и целят единствено изграждането на защитна версия.

В хода на съдебното следствие по искане на процесуалния представител на жалбоподателя бе назначена и изслушана техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, което съдът приема за пълно, компетентно и вярно, при тази марка и този модел автомобил е възможен дрифт, но е в помалка степен, отколкото при автомобил само със задно предаване. Този автомобил е 4х4, с повишена проходимост. Дрифтът е по-трудно изпълним при тази марка и този модел автомобил, но не е невъзможен. Вещото лице дава заключение, че по-голяма част от автомобилите могат да изключат предно предаване, което важи и за конкретния автомобил. Техническа възможност за поднасяне е обяснена в заключението, при намаляване на радиуса на завиване е допустимо да има занасяне. При подаване на рязко газ също може да се получи такова занасяне и свирене на гуми.

След анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН, които да го правят негодна основа за издаване на НП. Съдът не констатира такива и при издаване на атакуваното НП.

Съгласно приетите по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № УРИ:366з-1153/22.03.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Велико Търново, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От събраните в хода на делото доказателства съдът намира, че жалбоподателя съвсем умишлено е поднесъл автомобила, като е превъртал задвижващите колела и е поднесъл автомобила наляво и надясно. От 5 показанията на свидетелите И. и П. се установява, че това поднасяне е станало при ясно време и суха пътна настилка, като не са налице никакви други обстоятелства които да допринесат за поднасяне на автомобила.

С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, като точно и ясно са описани извършените от него действия.

Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством приплъзване няколкократно на задната част на автомобила наляво-надясно, форсиране на двигателя, свистене на гуми, в никакъв случай не представлява използване на пътя за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно умишлено поведение и особено в централната градска част застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, имайки предвид, че в този район има особено посещаемо, денонощно заведение за обществено хранене - „Аладин“ и това характеризира деянието с висока степен на обществена опасност. Такава е била и целта на законодателя, въвеждайки нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна, като именно от това е продиктуван и големия и тежък размер на наказанията, предвидени за подобно нарушение.