Определение № 15845 от 22.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15845 гр. София, 22.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Александър Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20251100508138 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ срещу определение от 31.03.2025 г. по гр. д. № 49908/2023 г. по описа на СРС, 24 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят посочва, че по делото са предявени два иска – установителен и осъдителен, като за всеки един от исковете се дължи адвокатско възнаграждение съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Счита и че фактическата и правна сложност на спора предполагат да се присъдят най-малко минималните размери на възнаграждението съгласно Наредбата, поради което иска да му бъде присъден пълният размер на поисканото от него възнаграждение от 480 лв. (с включен ДДС).

Ответникът по частната жалба „Стик – кредит“ АД не изразява становище по нея.

След като обсъди доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, съдът намира следното:

Първоинстанционното производството е образувано по искова молба на Д. Г. срещу „Стик – кредит“ АД, с която са предявени отрицателен установителен иск за нищожност на клаузата на чл. 27 от договор за потребителски кредит от 29.04.2022 г., сключен между страните, съединен с осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати сума в размер на 50 лв. (предявен като частичен иск от общия размер на сумата от 152,86 лв.), представляваща платена при липса на основание сума във връзка с нищожната клауза. Ищецът се представлява по делото от адвокат, на когото не е заплатил възнаграждение съгласно чл. 38 ЗА, видно от представения договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и жалбоподателя Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“. С постановеното съдебно решение първоинстанционният съд е уважил предявените 1 искове. С решението, в което впоследствие е допусната поправка на очевидна фактическа грешка по отношение на това на кое лице се присъждат разноските за адвокатско възнаграждение (а именно – на жалбоподателя), съдът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл.

38, ал. 2 ЗА е осъдил ответното дружество да заплати на жалбоподателя разноски по делото в общ размер от 100 лв., дължими за осъществената безплатна адвокатска защита. Срещу разноските, определени с постановеното съдебно решение, жалбоподателят е подал молба по чл. 248 ГПК, която е оставена без уважение с обжалваното определение.

Както се посочи, по делото са предявени два съединени иска – отрицателен установителен по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 50 лв. Изходът на производството по втория иск е обусловен и в голяма степен предопределен от изхода на производството по първия. В този смисъл макар и предявените искове да са два, предметът на търсената защита по делото по същество е един. Освен това делото е с ниска фактическа и правна сложност и с нисък материален интерес. При това положение следва да се има предвид на първо място, че разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата не следва да се прилага при определяне размера на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА при обективно съединени обуславящи и обусловени искове при дела с ниска фактическа и правна сложност. Поради това в случая размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск поотделно (така определение № 60345/11.10.2021 г. по ч. гр. д.

№ 3103/2021 г. на ВКС, III г.о.).

На следващо място следва да се съобрази и това, че Наредбата, издадена от Висшия адвокатски съвет, с която се фиксират минимални цени на адвокатските услуги, като наред с това се задължава съдът да не присъжда по-ниски от посочените в нея размери (включително съгласно нормите на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА и чл. 78, ал. 5 ГПК), представлява забранено решение на сдружение на предприятия по смисъла на чл. 101, параграф 1, б. „а“ ДФЕС. Това е така, тъй като с нея се ограничава конкуренцията, като същевременно не може да бъде приложено някое от изключенията, предвидени в чл. 101, параграф 3 ДФЕС.

Следователно това решение (т.е. Наредбата) е нищожно съгласно чл. 101, параграф 2 ДФЕС, която норма има директен ефект, и съответно съдът не трябва да прилага минималните размери на възнагражденията, определени в Наредбата (така Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22). В случая, като се съобрази посочената ниска фактическа и правна сложност на производството и съответно действията, които е извършил жалбоподателя като процесуален представител на ищеца, съдът намира, че справедливият размер на разноските за адвокатско възнаграждение на адвоката на ищеца, които биха могли да подлежат на възстановяване по делото от ответника, възлиза на 100 лв. (с включен ДДС), каквато сума е определил и първоинстанционният съд. Поради това частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“ срещу определение от 31.03.2025 г. по гр. д. № 49908/2023 г. по описа на СРС, 24 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението по делото в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3