Решение № 181 от 10.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. С., 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20231100102142 по описа за 2023 година прецени:

Предявен е иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ.

Ищцата Д. К. П. излага, че на 18.09.2022 г. около 4:40 ч. пострадала като пътник в л.а. „БМВ 530Д“ с рег. № ****, при ПТП по АМ „Хемус“ в посока от гр. С. към гр. Ботевград в района на 10 км. Ищцата твърди, че виновен за настъпването на ПТП бил водачът на лекия автомобил, който изгубил управлението поради несъобразена скорост, вследствие на което автомобилът се отклонил вдясно и самокатастрофирал в оградна мрежа и дърво.

Вследствие произшествието ищцата получила фрактури на прешлени на гръбначния стълб, на трето ребро вдясно, фрактура на носни кости, фрактура на лява ключица, оток и кръвонасядане на клепачите, охлузна рана на долен клепач до мигления ръб, сюбконюнктивна хеморагия, счупване на зъби.

Състоянието и наложило провеждане на две тежки операции и било съпроводено със силни болки, затруднения при движенията и дишането, обезобразяване и затруднения при хранене. За автомобила, с който е настъпило ПТП, била сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество.

На основание изложените обстоятелства, ищцата прави искане до съда да осъди ответника „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД гр. С. да заплати на ищцата Д. К. П. сумата от 100 000 лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие ПТП на 18.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на произшествието 18.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД гр. С. в отговора прави следните възражения срещу основателността на иска:

1

- възражение, с оспорване механизма на ПТП и вината на водача;

- възражение за настъпване на ПТП поради неправилно поддържане и обезопасяване на пътния участък и твърдение за „съществен принос“ за ПТП от страна на третото лице помагач АПИ;

- оспорване на причинната връзка между ПТП и настъпилите увреждания;

- оспорване характера и размера на вредите;

- възражение за съпричиняване;

- възражение за прекомерност на претенцията;

- оспорване на вземането за лихва.

По делото е конституирана Агенция "Пътна инфраструктура" гр. С. като трето лице помагач на страната на ответника „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД.

Становището на третото лице помагач е, че не са допуснати нарушения на задълженията на АПИ за поддръжката на пътя и крайпътните съоръжения, които да са в причинна връзка с ПТП.

Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване наличието на сключена застраховка гражданска отговорност за управлявания от И. Н. Д. л.а. „БМВ 530Д“ с рег. № **** със застраховател ответникът „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД гр. С., валидна към датата на произшествието. Не се спори и за факта на настъпилото ПТП на 18.09.2022 г. на АМ „Хемус“ на 10 км в платното за движение към гр. Варна с участието на л.а. „БМВ 530Д“ с рег. № ****, управляван от И. Н. Д., в който пътник е била ищцата Д. К. П..

Механизмът на ПТП се установява от материалите от досъдебното производство, приложени по настоящото дело, от гласните доказателства и комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.

Произшествието е настъпило на 18.09.2022 г. около 4:40 сутринта, при силен валеж (показания на св. Д.), като при управление на л.а. „БМВ 530Д“ с рег. № **** по АМ Хемус" на 10-ти километър в платното за гр. Варна, на ляв завой водачът И. Н. Д. изгубил контрол върху МПС, вследствие на което излязъл по праволинейна траектория извън пътното платно от дясната му страна, пресякъл аварийната лента и се ударил с предната си част в крайпътно дърво и странична в оградната мрежа отдясно на платното. По делото не се установява причинна връзка между ПТП и състоянието на пътната настилка, поведението на друг участник в движението или техническа повреда на автомобила. В показанията си свидетелят И. Н. Д. - водач на автомобила твърди, че по платното се считала вода, която се изливала в страничната канавка, както и че имало неравности по настилката. По делото не се установява, че загубата на контрол върху автомобила се е дължала на съприкосновение с вода или на неравности по настилката. Свидетелят Д. не релевира подобно твърдение, а показанията му са, че излизането на автомобила от пътя е било неочаквано и за него: "Все едно, както се казва, 2

Господ я взе и я хвърли в канавката" (протокол от с.з. 10.10.2023 г. стр. 1 л.

185). Такава причинна връзка се опровергава от заключението на комплексната експертиза в автотехническата част в отговор на задача 11, според който на участъка от пътя с ляв завой, при излизането от пътното платно траекторията на автомобила е праволинейна, без отклонения. Това заключение опровергава и показанията на свидетеля Д. в частта им, в която твърди, че автомобилът е "поднесъл" първо на лявата, а след това на дясната страна. Същевременно, заключението в тази му част и изявлението на вещото лице инж. П. в съдебно заседание на 07.12.2023 г. за "заспиване" като възможна причина за ПТП, и на вещото лице д-р Г. за възможно наличие на "преходно разстройство на мозъчното кръвообращение" (л. 306) са косвени доказателства за състоянието на водача Д. непосредствено преди и по време на ПТП. Косвено доказателство за това е и установената продължителност на управлението на автомобила от свидетеля Д.: според неговите показания и съдържанието на протоколите за разпит в досъдебното производство, Д. е започнал да управлява автомобила още на път от гр. Плевен за гр. С. при Златна Панега и е бил водач на автомобила през цялото време при пребиваването на връх "Копитото", в гр. С. и на връщане към гр. Плевен, до произшествието в 4:40 ч. сутринта на 18.09.2022 г. Тези доказателства, преценени в съвкупност, обуславят фактическия извод на съда, че причината за произшествието е загуба на контрол върху управлението на автомобила вследствие силна преумора на водача Д., довела до моментна загуба на ориентация и координация на действията по управление.

Травматичните увреждания, претърпени от ищцата, се установяват от медицинската документация, приложена към делото, и от комплексната експертиза в медицинската и част. Вследствие ПТП ищцата получила съчетана травма - лицево-челюстна, гръдна, гръбначна и на опорнодвигателния апарат, включваща следните травматични увреждания:

- травма в областта на дясно око с оток на клепачите, охлузна рана на десен долен клепач по миглен ръб и кръвоизлив под конюнктивата на дясна очна ябълка;

- открита фрактура на носните кости с дислокация на носната пирамида и затруднено носно дишане с двете ноздри;

- контузия на гръдния кош;

- фрактура на 3-то дясно ребро;

- контузия на белия дроб двустранно върхово;

- фрактура на 12-ти гръден и първи поясен прешлен;

- фрактура на процесус трансверзи (странични израстъци) вдясно на прешлени С7 (седми шиен), Тh2, Тh3, Тh4 и Тh6 (втори, трети, четвърти и шести гръдни) прешлени;

- фрактура на средна трета на лява ключица.

След произшествието ищцата била приета за лечение в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" за периода от 18.09.2022 г. до 03.10.2022 г. След проведени изследвания и предоперативна подготовка, на 3

26.09.2022 г. ищцата била оперирана. Била направена транспедикуларна шествинтова стабилизация

Тh12-Л1-Л2

(Armada) и извършена инструментална дистракция и реклинация. За периода от 03.10.2022 г. до 06.10.2022 г. лечението на ищцата продължило в Отделение по лицевочелюстна хирургия, където била извършена оперативна интервенция мануална репозиция на носните кости и двустранна тампонада. Според вещите лица в отговори на задачи 3 и 4, и двете оперативни интервенции били необходими за лечението и възстановяването на ищцата. Според заключението на експертизата в медицинската част, възстановителният период е продължил до 30 дни за лицевата травма, до два месеца за гръдната травма и травмата на гръбначния стълб и 1,5-2 месеца за счупването на лява ключица. В отговора на задача 8 (стр. 8 л. 292) се уточнява, че възстановителният период при гръбначни травми продължавал поне 12 месеца, като пълна консолидация на увредения гръбначен сегмент настъпвала след 18-24 месеца. Възстановителният период за различните увреждания е бил съпроводен с болки и страдания, които са били интензивни до 30 дни и умерени до два месеца. Травмата на 12 гръден и първи поясен прешлен довела до интензивни болки и страдания за срок до 2 месеца, значителни до 6 месеца и умерени до момента (КСМАТЕ стр. 7 л. 291). Ищцата провела курс физиотерапия и бил назначен повторен курс. От отговорите на задачи 5 и 8 от експертизата е видно, че пълно възстановяване на ищцата от уврежданията към момента на изготвяне на експертизата не е настъпило.

По делото е разпитана като свидетел Б.Е.И. за последиците от уврежданията за ищцата и нейното състояние. Според показанията на свидетелката, при престоя си в болницата ищцата изпитвала силни болки, не е могла да движи тялото и лявата си ръка и изпитвала затруднение в дишането заради счупения нос. Силните болки наложили приемане от ищцата на обезболяващи, а невъзможността да се движи наложила помощта на свидетелката И. за обслужването и. След изписването от болницата, по време на домашното и лечение ищцата била изцяло обслужвана в ежедневните си нужди от свидетелката И..

Произшествието, причинените травматични увреждания и съпровождащите ги силни болки и затрудненията в движението на тялото, физическият дискомфорт и необходимостта от чужда помощ за хигиеннобитови нужди довели до отрицателни емоционално-психични преживявания при ищцата, видно от показанията на разпитаната свидетелка. От изготвената по делото съдебно-психологична експертиза (л. 168-179) се установява, че произшествието е отключило смесена тревожно-депресивнна реакция, което е достигнала клиничните изяви на смесено тревожно-депресивно разстройство F 41.2. При освидетелстването вещото лице е констатирало тревожнодепресивно състояние при ищцата и разстройство в адаптацията, за възстановяването от което били необходими период на голяма давност, регулярни прегледи и терапевтични намеси при специалисти психиатър и психотерапевт.

Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на първоинстанционния съд:

4

Липсата на доказателства за независещи от водача обстоятелства, които да са причинили отклонението на движението на автомобила извън пътното платно, обуславя извод, че причината е била липсата на постоянен контрол от страна на водача върху управляваното от него МПС. С това водачът И. Д. е нарушил чл. 20 ал. 1 ЗДвП, според който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Вследствие нарушението е настъпило ПТП с удар на автомобила в крайпътно дърво и оградата вдясно от магистралния път. Безспорно е установена причинната връзка между ПТП и травматичните увреждания на ищцата. По делото не се установиха обстоятелства, изключващи вината на водача на автомобила, поради което не е оборена презумпцията на чл. 45 ал. 2 ЗЗД.

Виновно причиненото ПТП и настъпилите вследствие това травматични увреждания на ищцата П. имат характер на застрахователно събитие по смисъла на чл. 394 във вр. с § 1 т. 4 от ДР на КЗ и са основание за възникване на задължение на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилите вреди. Исковете са за обезщетение за неимуществени вреди. При определяне на справедливия размер обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва да вземе предвид характера и тежестта на травматичните увреждания, продължителността на възстановителния период и съпровождащите го силни болки, дискомфорт и затруднения и физическото и емоционално-психичното състояние на ищцата, установени по делото. Безспорно е установено, че ищцата е претърпяла комбинирана лицево-челюстна, гръдна и гръбначна травма и травма на опорно-двигателния апарат, която наложила две операции и продължителен възстановителен период. Травматичните увреждания причинили силни болки, които продължили през целия възстановителен период и част от тях не са отшумели и до момента. По време на лечението и възстановителния период ищцата е изпитвала затруднения при придвижването си, а непосредствено след инцидента е била в невъзможност да се движи, което наложило постоянна чужда грижа и помощ за хигиенно-битовите нужди. До освидетелстването от вещите лица не е настъпило пълно възстановяване на ищцата, която продължава да изпитва болки и затруднение в ежедневните битови дейности. Произшествието довело и до емоционално-психични промени при ищцата. Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 70000 лева.