Решение № 774 от 22.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. Пловдив, 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330110117 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт С. П., е предявил против М. А. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж. к.

******, бл. ***, вх. ***, ет, ***, ап. *** и втори адрес: гр. П., ул. „*****“ № ***. ет. ***, ап.

***, иск за за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 20135/ 2024 г. на ПРС, XXIV гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10426/ 06.12.2024 г., суми за начислена топлинна енергия, както следва: главница в размер на 381, 22 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2022 г.- 21.11.2024 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 58, 81 лева за периода 02.12.2022 г.- 21.11.2024 г., законната лихва, считано от 22.11.2024 г.- датата на подаване на заявлението, и разноските по заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за 1 производство и пренос на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители се осъществявала при публично известни общи условия, които влизали в сила и без изричното им приемане от потребителя.

Ответникът като собственик на имот в град П., ж. к. *****, бл. ***, вх. ***, ет, ***, ап. ***, бил с клиент и имал качеството на потребител на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като при неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ответникът изпълнил задължението си, като доставил до сградата ТЕ, а търговецът, извършващ дяловото разпределение- „Техем сървисис“ ЕООД разпределил за имота на ответника ТЕ на обща стойност 440, 03 лева, включваща главница от 381, 22 лева за периода 01.10.2022 г.30.04.2024 г. и лихва в размер на 58, 81 лева за периода 02.12.2022 г.- 21.11.2024 г.

Начислената на ответника ТЕ била доставена и разпределена в пълно съответствие с нормативните изисквания, съгласно справка за компонентите, количеството, единичната цена и стойността на ТЕ. За събиране на задълженията си ищецът подал заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, като по случая се образувало частно гр. дело № 20135/ 2024 г. на ПРС, XXIV-ти гр. с-в, като срещу издадената заповед постъпило възражение от длъжника, поради което след дадени му указания в едномесечния срок по чл.

422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск. Претендират се и разноските в процеса.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. Исковата молба му е редовно връчена лично, на адреса на работодателя от справката.

Същият не се явява в първото по делото заседание, редовно призован отново лично на адреса на работодателя, сам е получил книжата, и е редовно уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК още с разпореждането по чл. 131 от ГПК.

В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на ответника лично.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на 26.01.2026 г., на което е даден ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, ответникът не се е явил, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът, чрез пълномощника юрк. С. П. е поискал с изрична писмена молба на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото 2 заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства и от документите по приложеното ч. гр. дело № 20135/2024 г. по описа на ПРС, XXIV-ти гр. състав може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за заплащане на които е издадена заповедта.

С оглед изхода на спора, ищцовата страна има право на разноските и в двете производства – заповедното и исковото такова.

Касателно направените в заповедното производство разноски, същите са били присъдени със заповедта в претендираните размери – 25 лева (двадесет и пет лева) държавна такса и 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение. Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Същите следва да се присъдят на ищеца изцяло, тъй като ответникът е станал повод за завеждане на делото.

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева) - довнесена държавна такса, както и 100 лева (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение, изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Разноските следва да се присъдят в евро, доколкото решението се постановява след 01.01.2026г.

Така мотивиран и на осн. чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЕВН България

Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Ж. С. и Д. Я., чрез пълномощника юрисконсулт С. П., от една страна, и М. А. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „******“ № ***, ет. ***, ап. *** и адрес по месторабота: с. З. *****, местност „******“, ********* - работодател – от друга, че М. А. К. с ЕГН ********** дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602 следните суми: сумата от 381, 22 лева (триста 3 осемдесет и един лева и двадесет и две стотинки) – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2022г. до 30.04.2024г. за обект на длъжника , находящ се на адрес град П., ж. к. ******, бл. ****, вх. ***, ет, ***, ап. ***, с ИТН ******, сумата от 58, 81 лева (петдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забавеното плащане на главницата за периода от 02.12.2022г. до 21.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.11.2024 г., до окончателното плащане на вземането, които суми е разпоредено М. А. К. с ЕГН **********да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602 със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10426/06.12.2024 г., постановена по ч. гр. дело № 20135/2024г. по описа на ПРС, XXIV-ти гр. състав.

ОСЪЖДА М. А. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „*****“ № ***, ет. ***, ап. *** и адрес по месторабота: с. З. ****, местност „*****“, ********* – работодател, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Ж. С. и Д. Я., чрез пълномощника юрисконсулт С. П. сумата от 25 лева, или 12, 78 евро (дванадесет евро и седемдесет и осем евроцента) - държавна такса в заповедното производство, сумата от 50 лева, или 25, 56 евро (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента) – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, сумата от 75 лева, или 38, 35 евро (тридесет и осем евро и тридесет и пет евроцента) – довнесена държавна такса в исковото производство, и сумата от 100 лева, или 51, 13 евро (петдесет и едно евро и тринадесет евроцента) - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Решението е постановено по реда на чл. 238 и 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.

Заверен препис от решението, ведно с частно гр. дело № 20135/2024г. по описа на ПРС, XXIV-ти гр. състав да се изпрати на ПРС, XXIV-ти гр. с-в.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, като на ответника да се връчи отново на адреса по месторабота.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4