Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 324 от 17.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 382/2025
Вид
Определение № 324
Подписан
17.09.2025
В сила
17.09.2025
Състав
Христо Иванов Крачолов, Веселин Ганчев Ганев, Иван Христов Ранчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 282 · Наказателен кодекс
  • чл.282 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.243 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243 ал.10 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.24 ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 46, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 74 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 74, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 324 гр. Пловдив, 17.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20255000600382 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 2 43 ал. 8 НПК.

С определение № 727/ 28. 07. 2025 г. по ЧНД 1670/2025 г. Пловдивският окръжен съд е прекратил съдебното производство и е оставил без разглеждане жалбата на М. С. С. против постановление на Окръжна прокуратура-Пловдив от 25.06.2024г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 210/2024 г. по описа на ОСлО при ОП-Пловдив, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.282 ал.1 от НК.

Недоволна от така постановеното определение е останала М. С. С., която го е обжалвал с искане определението, с което е прекратено производството да бъде отменено.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Правилно и законосъобразно Пловдивският окръжен съд е преценил, че 1 жалбоподателката М. С. не притежава качеството на надлежна страна в производството по чл.243 НПК. Разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК изчерпателно очертава кръга на лицата, които имат активна процесуална легитимация да атакуват постановлението на прокурора, с което се прекратява наказателното производство, а именно - обвиняемият, пострадалият или неговите наследници или ощетеното юридическо лице.

В разпоредбата на чл. 74, ал. 1 НПК е дефинирано понятието "пострадал" – това е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.

Липсата на активна процесуална легитимация на жалбоподателката С. се явява пречка същата да инициира производство по чл. 243 НПК. Това не й позволява да иска от съда да осъществи съдебен контрол върху прекратителното постановление на прокурора.

Досъдебно производство № 210/2024 г. по описа на ОСО при ОП гр.

Пловдив е било образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 282 от НК.

С постановление от 25.06.2024 г. на Окръжна прокуратура на основание чл.243, ал.1 т.1, във вр.с чл.24 ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство, водено за престъпление по чл.282 ал.1 от НК, като е посочено, че същото подлежи на съдебен контрол пред Окръжен съдПловдив.

Въззивната инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд по нейната допустимост. В случая жалбата е подадена в законоустановения срок, но от лице, което не е легитимирано да атакува постановлението на ОП – Пловдив за прекратяване на наказателното производство.

Прочитът на материалите по делото в ъв връзка с наведените доводи в жалбата, формира в настоящия съдебен състав извод, идентичен с направения в атакуваното определение, а иммено, че жалбоподателката не е легитимирана да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Производството по чл. 243 и сл. от НПК има за цел гарантиране интересите на конкретно и изчерпателно изброени лица, които, според 2 процесуалния закон имат право да атакуват постановлението за прекратяване на наказателното производство. Това право имат само и единствено лицата, лимитативно изброени в закона, а именно - обвиняемия, по отношение на когото е прекратено производството и пострадалите от престъплението, тъй като именно те са лишени от възможността да защитят правата си в следващата, съдебна фаза на процеса.

Ето защо производството по реда на чл. 243 от НПК обезпечава само интересите на обвиняемия и на пострадалите, които при предпоставките на чл.

74 от НПК биха могли да се конституират в наказателният процес като граждански ищец или частен обвинител, като в компетентността на съда влиза единствено проверка на правилността на Постановлението за прекратяване по отношение на правата на тези лица. / ТР № 2 от 2002г на ВКС, Решение № 301 от 20.05.2003 г. по н. д. № 87/2003 г. ВКС/.

Както вече беше посочено, чл. 74, ал. 1 от НПК дава легална дефиниция на термина пострадал – лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.

Съдържанието на т о в а понятие кореспондира и с използваното в Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления понятие за "жертва" на престъпление физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление. Тоест качеството на пострадал винаги е обвързано с действително претърпени вреди, а не с вероятността или възможността такива да настъпят.

Престъплението по чл. 282, ал. 1 от НК е насочено против правилното и законосъобразно функциониране на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции и настъпването на вреди не е елемент от обективната страна на престъпния състав, който предвижда единствено възможност такива /и то немаловажни/ да настъпят.

Освен, че съставът на престъплението по чл. 282, ал. 1 от НК не предвижда настъпването на преки вредни последици от инкриминираната дейност, такива преки не се твърдят да са настъпили от самата жалбоподателка.

Въпреки, че в последните години практиката търпи развитие по 3 отношение на участие в наказателния процес и допускане на лица – пострадали от формални престъпления, то следва да се има предвид, че и за тях се изисква да са претърпели вреди, пряка последица от престъплението, какъвто не е настоящият случай.

Настоящето производство се развива единствено във връзка с решаване на въпроса легитимирано лице ли е М. С. С. по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НК, поради което не на място и не във връзка с предмета на делото се явяват подробно изложените доводи по съществото на постановлението за прекратяване.

Въпросът дали да бъде повдигнато обвинение срещу конкретн и лица и за какво престъпление е единствена и изключителна компетентност на прокурора, съобразно нормата на чл. 127, ал. 1 от Конституцията на РБ и чл.

46, ал. 1 от НПК. Съдът, в съответствие с правомощията си по чл. 243 от НПК следи само и единствено за процесуалната и материално-правната законосъобразност на атакувания акт и неговата обоснованост.

В атакуваното постановление неточно е посочено, че същото подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционнен съд. Както е прието в обжалваното определение на първоинстанционния съд, пред жалбоподателя като заинтересовано лице, което няма легитимация за съдебно обжалване по чл.243 ал.4 НПК обаче, остава възможността по реда на чл.243 ал.10 НПК за сезирането на прокурор от по-горестоящата прокуратура за служебна отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Впрочем с основание в жалбата до първостепенният съд, още в първия абзац, е посочено, че „с оглед описания в постановлението начин на обжалване на същото подавам жалбата до Окръжен съд Пловдив, съгласно 213 НПК, като в случай че прецените, че тя подлежи на контрол от горестоящата прокуратура моля, да я насочите по компетентност към нея“. В този смисъл е и становището на Пловдивския, които се споделят и от настоящата инстанция.

Ето защо съдът и

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 727/ 28. 07. 2025 г. по ЧНД 1670/2025 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба, 4 депозирана от М. С. С. против постановление на Окръжна прокуратура Пловдив от 25.06.2024г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 210/2024 г. по описа на ОСлО при ОП-Пловдив, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.282 ал.1 от НК, която следва да бъде изпратена за разглеждане по реда на чл. 243 ал.10 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5