Решение № 16866 от 29.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16866 гр. София, 29.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Г.а като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110113383 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са установителни искове от „Т.С.“ ЕАД срещу Р. Д. Д., ЕГН **********, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1570.22 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019г. до 30.04.2021г, за топлоснабден имот – апартамент № 39, находящ се в ********, както и 32,31 лева за осъществено дялово разпределение за периода 01.10.2019г. до 30.04.2021г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 17.11.2022г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 248,37 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. до 28.10.2022г.,и 6,75 лева върху главницата за дялово разпределение периода от 01.12.2019г. до 28.10.2022г.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес **********, инсталация 4000379738/аб. № ********, е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45дневен срок. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „ПМУ И.“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.

Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника. Претендира се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва исковите претенции по основание размер. Твърди, че ответникът няма качеството „потребител“ на топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

1

Особеният представител на Р. Д. оспорва автентичността и съдържанието на приложените към исковата молба документи и моли да бъде задължено ищцовото дружество да представи оригиналите на всички представени документи. Не се противопоставя на останалите доказателствени искания на ищеца.

Конституираното на страната на ищеца трето лице-помагач „ПМУ И.“ ООД, ЕИК *********, не изразява становище по делото.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Протокол от проведено на 07.11.2007 г. Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „ПМУ И.“ ООД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на 18.11.2007г., като същият обвързва собствениците на обекти в етажната собственост. От тази гледна точка, неоснователно е възражението на ответника, че договорът е недействителен, поради нарушаване на правилата за сквикване на общото събрание, което е предмет на друг иск и не може инцидентно такова възражение да се разглежда в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34/ 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Т.С.” ЕАД и ПМУ И.“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на публично оповестените Общи условия на „Т.С.“ ЕАД, регламентиращи съдържанието на това правоотношение. В този смисъл, възражението на ответната страна, че липсата на писмен договор с „Т.С.“ ЕАД е равнозначно на липса на облигационни правоотношения, е неоснователно.

По делото е приложен нотариален акт № 150, том IX, дело № 1819/14.11.1992г. при СРС, видно от който собствениk на процесния имот e Р. Д. Д..

Именно в качеството си на собственик на процесния имот ответникът се явява страна по облигационното правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Не са представени доказателства за сключено между страните индивидуално споразумение, което да урежда правоотношението в отклонение от предвиденото в Общите условия на „Т.С.“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

2

Спори се също относно реалното количество доставена за имота топлоенергия и нейната цена.

Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Отчетено е обстоятелството, че в процесното жилище се отчита доставена топлинна енергия за отоплително тяло – щранг- лира, което е без възможност за монтиране на уред за дялово разпределение, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.

Прието е заключението на съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице по която е съобразило начислените количества топлоенергия за отоплителния сезон, изготвената изравнителна сметка, че неплатени до този момент са следните суми: 1570,22 лева – доставена топлоенергия за периода 01.05.2019г. до 30.04.2021г, и 248,37 лева – лихва за забава за периода 15.09.2020г. до 28.10.2022г, както и задължение за дялово разпределение е 32,31лева, за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021г. Съдът намери заключението за обективно и обосновано, поради което изгражда на него решаващите си изводи. По отношение и на двете експертни заключения съдът намира, че същите могат да се основават на документи, които вещото лице е проверило и отчело именно в това си качество, макар същите да не се намират в кориците на делото, тъй като това е смисълът от назначаването на вещо лице съ специални познания – да издири относимите към задачата документи и данни и на тях да основе заключението си, за да бъде вярно.

С оглед, наведено от особения представител възражение за изтекла погасителна давност, на вещото лице е била поставена задача да установи за каква част от тези вземания изискуемостта е настъпила преди повече от три години преди депозиране заявлението по чл.

410 от ГПК, че вземанията на ищеца, като периодични платежи, се погасяват с изтичането на тригодишен срок от настъпване на изискуемостта им. Видно от заключението погасени по давност са следните суми: 170,79 лева– главница топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.09.2019г. и

Не са налице приложени доказателства за извършено плащане на сумите – предмет на претенцията. Не се и твърди наличието на такъв правопогасяващ факт.

Дължими следователно са само следните суми: 1399.43 лева – главница за доставена топлинна енергия и 32,31лева – главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 17.11.2022г., до окончателното плащане, както и 211.60 лева – мораторна лихва върху главницата топлоенергия и 6,75лева – мораторна лихва върху незаплатените суми за дялово разпределение.

По разноските

При този изход на спора по делото, отговорността за разноски се разпределя по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.

Сторените от ищеца разходи по водене на делото са в общ размер от 1711,4 лева, от които 37.15 лева по ч.гр.д.№ 62675/2022г.,. на СРС, 162 състав, и 1674,25 лева – разноски по настоящото производство: 138.51 лева държавна такса, 950 лева депозити за вещи лица и 485.77 депозит за особен представител, 100 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, в тежест на ответника се възлага сумата от 1 528,45 лева, съобразно уважената част от исковата претенция.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Д. Д., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, по предявените, искове както следва: по иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) сумата 715,52 евро (равностойност на 1399.43 лева)– главница за доставена топлинна енергия, за периода 01.10.2019г. – 30.04.2021г и 16,52 евро (равностойнсот на 32,31лева) – главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.10.2019г. до 30.04.2021г., за топлоснабден имот – апартамент № 39, находящ се в ********, ведно със законната лихва от 17.11.2022г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата за потребена топлоенергия над присъдената сума до претендирани размер от 802,84 евро (равностойност на 1570,22 лева), като погасен по давност. по иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) , сумата 108,19 евро (равностойност на 211.60 лева) - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 01.10.2019г. до 28.10.2022г.,и 3,45евро (равностойнсост на 6,75 лева) върху главницата за дялово разпределение периода от 01.12.2019г. до 28.10.2022г., к а т о ОТХВЪРЛЯ иска за горницата за лихва за забава над присъдената сума до претендирани размер от 126,99 евро (равностойност на 248,37 лева), като погасен по давност.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата 1 270,19 евро (равностойност на 528,45 лева) разноски, от които 18,99 евро ( равностойност на 37.15 лева) по ч.гр.д.№ 62675/2022г. на СРС, 162 състав и 762,51 евро (равностойност на1491,33 лева) - в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „„ПМУ И.“ ООД, ЕИК *********, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4