Решение № 682 от 08.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. П., 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.Ю.К. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от И.Ю.К. Гражданско дело № 20261720100530 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от А. Р. А., ЕГН **********, адрес: *** - А.а, ЕГН **********, адрес: *** срещу П. П. С., ЕГН **********, адрес: ***.

Ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно урегулирано място с площ съгласно документ за собственост от 717 кв.м и съгласно скица от 707 кв.м., находящо се в *** и означено по скица като *** в кв. 12 по плана за регулация и застрояване на ***, общ.

П., заедно с построената в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 49 кв.м. и РЗП 147 кв.м., състояща се от етаж и полуетаж върху мазета, при граници на УПИ: от югозапад- улица Т., от север - ***; от югоизток - ***; от юг - ***, заедно с всички подобрения и приращения в имота.

Твърди се, че ответникът - П. П. С. оспорва правото им на собственост като твърди, че е придобил идеални части от имота по силата на правна сделка - дарение на недвижим имот - 1/3 идеална част от поземления имот и ¼ от сградата, обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 195, том IV, рег. № 9821, дело № 752 от 2020 г.

Твърди се, че ответникът е предявил срещи ищците иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползването на имота, евентуално за неоснователно обогатяване, които искове са предмет на разглеждане по гр.д. № № 7719/2025 г. по описа на СРС, 120 с-в – производство, от което настоящият иск е отделен като местноподсъден на Районен съд П..

Ищците обосновават материалната си легитимация като твърдят алтернативни придобивни способи – покупко – продажба, дарение и давностно владение. Конкретно сочат, че ищецът А. Р. А. придобил 1/3 идеална част от поземления имот по силата на Договор за покупко- продажба на недвижим имот - частна общинска собственост от 21.02.2005 г. Сделката е преди сключване на брака и в тази част правата са негова индивидуална собственост. По отношение на останалите 2/3 от поземления имот 1

Ищците А. Р. А. и Г. С. Г. - А.а са придобили в режим на СИО по силата на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен О.С. А.а и по силата на давностно владение, осъществявано в периода от м. Февруари 2005 г. до момента. Давностното владение е упражнявано спрямо брата на ищеца - Г. Р.ич А. до неговата смърт на 17.11.2018 г., поради което праводателите на ответника - М.С. А.а, А. Г.а Р. и Г. Г. А.

(наследници на брат му) не са наследили процесния имот, с който са се разпоредили.

По отношение на сградата се твърди, че тя е изградена в имота по силата на Разрешение за строеж № 58 от 06.04.1979 г. на община П.. Сградата е изградена от родителите на ищеца до етап груб строеж. След смъртта на Р. Г. А. - баща на ищеца, той е придобил 1/4 идеална част по силата на наследствено правоприемство от него към датата на смъртта му -*** г., а останалите ¾ идеални части от масивната жилищна сграда ищците са придобили в режим на СИО по силата на Договор за покупкопродажба на недвижим имот, сключен О.С. А.а (нотариален акт № 58 от 27.02.2020 г., дело 385/2020 г. на Служба по вписванията гр. П.) и по силата на давностно владение, описано по - горе.

В условията на евентуалност се твърди, че А. Р. е придобил 1/6 идеална част от сградата по наследствено правоприемство от починалия му баща Р. Г. А., а останалите 5/6 идеални части ищците са придобили в режим на СИО по давностното владение, упражнявано спрямо брата Г. А. ми и спрямо майката О. А.а.

Ищците твърдят, че след смъртта на бащата - Р. Г. А., ищецът и брат му са имали уговорка и разбиране, че къщата в *** ще остане за А. и неговото семейство.

Братът участвал в покупката на земята от община П. формално, като наследник на бащата Р. Г. А., за да може фактически да се осъществи покупката, но без да има намерение да ползва имота като свой. Веднага след покупката ищецът и съпругата му са се нанесли в имота и започнали ремонт, за да може да заживеят в имота като семейство. Братът никога не се е противопоставял на това - нито на ползването на имота като собствен на А. А. и съпругата му, нито на извършваните в същия ремонти и подобрения.

Твърди се, че Г. А. никога не е имал ключ за имота, никога не го е ползвал, никога не е изявявал желание да ползва имота. С брат си в продължение на 16 години са работили заедно в една адвокатска кантора в една и съща стая, като през цялото това време никога и по никакъв начин не е изразявал намерения за каквото и да е ползване на имота от него и семейството му.

Всички разходи за имота винаги са били понасяни само от А. А. и съпругата му, включително за данъци, такси, разноски, ремонти и пр.

С оглед на изложеното молят съда да постанови решение, с което да бъдат признати за собственици спрямо ответника на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно урегулирано място с площ съгласно докумен за собственост от 717 кв.м и съгласно скица от 707 кв.м., находящо се в *** и означено по скица като *** в кв. 12 по плана за регулация и застрояване на ***, общ. П., заедно с построената в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 49 кв.м. и РЗП 147 кв.м., състояща се от етаж и полуетаж върху мазета, при граници на УПИ: от югозапад- улица Т., от север - ***; от югоизток - ***; от юг - ***, заедно с всички подобрения и приращения в имота.

В съдебно заседание страните се представляват. Ищецът поддържа изложените твърдения. Ответникът се представлява като оспорва предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Районен съд П. е сезиран с евентуално, активно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на право на собственост в полза на ищците върху УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно урегулирано място с площ съгласно докумен за собственост от 717 кв.м и съгласно скица от 707 кв.м., находящо се в *** и означено по скица като *** в кв. 12 по плана за регулация и застрояване на ***, общ. П., заедно с построената в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 49 кв.м. и РЗП 147 кв.м., състояща се от етаж и полуетаж върху мазета, при граници на УПИ: от югозапад- улица Т., от север ***; от югоизток - ***; от юг - *** и с всички подобрения и приращения в имота.

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Тази норма урежда по общ начин предявяването на установителен иск, като въвежда правния интерес от него като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Правният интерес се преценява винаги конкретно във всеки отделен случай, като такъв е винаги налице, когато се претендира едно оспорвано от ответника право, съответно – отрича се едно претендирано от ответника право и решението по установителния иск ще съхрани или увеличи правната сфера на ищеца. В конкретния случай с установяването на посоченото право ищецът ще увеличи своя актив, ако искът бъде уважен със сила на пресъдено нещо, поради което за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, поради което същият е процесуално допустим. В същата насока са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т.

2 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК и т. 3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК.

В рамките на съдебното производство, ищците обосновават активната си материална легитимация и носител на спорното материално право като се позовават на паралелни способи – деривативен – наследство и покупко – продажба и оригинерен– придобиване на имота по давност като е заявено начало на периода от 2005 г.

От своя страна ответникът се легитимират като носители на материалното право по силата на нотариален акт за дарение № 195, том 4, рег. № 9821/2020 г. от 21.10.2020 г. на Нотариус Р.М., съгласно който ответникът е придобил от М. А.а, А. Р. и Г. А. 1/3 идеална част от процесното УПИ и ¼ идеална част от построената в него сграда.

При тези твърдения, в тежест на ищеца е в условията пълно и главно доказване да установи, че е собственик на Имота, въз основа на придобивния способ/основание, от който черпи активната си материална легитимация, както и че е упражнявал фактическа власт върху Имота в период по – дълъг от десет години след 2005 г. до настоящия момент, намерението си да държи Имота като собствен, както и че е извършил действия, с които е обективирал спрямо праводателя на ответника тези действия.

Ответника следва да проведат обратно доказване на презумпцията по чл. 69 ЗС, както и че неговите праводатели са били собственици на идеалните части, които са му дарили.

По делото не се спори, а същото се установява от приетите доказателства, че собственици на сградата са били съпрузите Р. Г. А. и О.С. А.а по силата на учреденото им право на строеж и издаденото разрешение за това – родители на ищеца А. А. и Г.

А.. Не се спори, а същото се установява от представеното удостоверение за наследници, че Р. Г. А. е починал на *** г., като на основание чл. чл. 13, ал. 1 СК 1968 г. (отм.) и чл. 9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 ЗН О.С. А.а, ищеца А. А. и Г. А. се легитимират като 3 собственици на сградата. Налице е специална разпоредба – чл. 14, ал. 7 СК 1968 г.

(отм.), в сила към откриване на наследството на Р. Г. А. и прекратяване на СИО - *** г., съгласно която, когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество, поради квотите в собствеността върху сградата са 2/4 за О.С. А.а – делът от прекратената СИО и по ¼ за А. А. и Г. А..

Не се спори и се установява, че с договор от 21.02.2005 г. О.С. А.а, А. А. и Г. А. за закупили процесното УПИ като при липса на конкретика в договора и по правилото на чл. 30, ал. 2 ЗС техните части са равни.

Не се спори, че с нотариален акт за покупко продажба от № 49, том 1, рег. № 378/2020 г. от 27.02.2020 г. на Нотариус Н.З. ищецът е закупил от О.С. А.а собствените 1/3 идеална част от УПИ и 2/4 идеални части от сградата, което е станало по време на сключения с другия ищец – Ф. Г. – А.а граждански брак.

Спори се относно останалата 1/3 идеална част от УПИ, придобито от Г. А. с договор от 21.02.2005 г. и ¼ от сградата, придобита по наследство *** г., с които М.

А.а, А. Р. и Г. А. са се разпоредили чрез дарение в полза на ответника в качеството им на наследници на Г. А..

В тази връзка по делото са допуснати и разпитани двама свидетели – по един за всяка страна.

Свидетелят В.Л., съсед на ищците в *** в показанията си твърди, че те са се нанесли в имота около 2006 г. след което са започнали масивно и поетапно подобряване на същата, изразяващо се цялостен ремонт – покрив, дограма, топлоизолация, отоплителна система, хидрофор. Ремонтирани са също така мазе и гаража, дворът е облагороден – засадени са дръвчета, направени са навес и алей. В поакзанията си е категоричен, че всички изброени СМР са извършвани единствено от ищците – по техен почин и за тяхна сметка. Заявява също, че Г. е посещавал къщата само по семейни поводи като от разговори с него знае, че той е оставил ищецът да се „оправя и организира ползването на къщата“, като пред него е заявявал „оставил съм брат ми да се занимава с къщата“. Той и всички останали съседи са с впечатлението, че ищците са единствени собственици, тъй като никой друг не е живял в тази къща през последните 20 години и тя е известна като „къщата на Сашо адвоката“. Описва подробно архитектурното разпределение в сградата, като заявява, че единствен той има ключ от къщата.