Решение № 260085 от 04.03.2021, Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е № 260085/4.3.2021 г. гр.Ямбол,

04.03.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският

Районен Съд, VII-ми наказателен състав в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Невена Несторова при секретаря Ж.Ч., като разгледа докладваното от съдията АНД № 516 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.Т.К., ЕГН: **********, адрес: *** против Наказателно постановление № 46/12.05.2020 г., издадено от кмета на община „Тунджа“, с което на жалбоподателят на основание чл.40, ал.1 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.27 и чл.53 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗСПЗЗ. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, без да се посочват конкретни доводи и се иска отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с редовно упълномощен защитник – адв. Й. ***. Чрез защитника си поддържа депозираната жалба и моли съда да бъде отменено изцяло наказателното постановление поради съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушаване на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и в неправилно налагане на жалбоподателят на наказание имуществена санкция, а не на наказание глоба. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител – адв.

К. от АК-гр.Ямбол оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Иска се присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 28.04.2020 г. на жалбоподателят К. бил съставен акт № *** затова, че при извършена проверка на 22.04.2020 г. в 11.30 ч. се констатира, че 60 бр. животни /крави и телета/ пашуват неправомерно в ПИ с идинтификатор № ***, стар номер *** в пасище, мера в землището на с.Тунджа, общ.Тунджа, като е нарушил разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗСПЗЗ и му е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Наказателното постановление е съставено при особено съществени нарушения на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и съответно този акт не може да се ползва с доказателствена сила. Видно от съставения АУАН е, че е съставен от свид. М. П. И. в присъствието на свидетелите Н.М.Г. и Я.П.М., като същият е подписан от актосъставителя и нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, актът се подписка от съставителя и поне един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише. В процесния случай, актът е подписан само от съставителя и нарушителя, но не е подписан от нито един от свидетелите. Горното представлява съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на императивното изискване на чл.43, ал.1 от ЗАНН.

Освен това съдът констатира, че неправилно административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателят К. имуществена санкция, предвид това, че разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗСПЗЗ предвижда налагането само на наказание глоба, т.е. основанието на което е наложено административно наказание на К. по чл.40, ал.1 от ЗСПЗЗ следва да е глоба, т.к. жалбоподателят не е нито юридическо лице, нито едноличен търговец.

При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на представителя на дружеството-жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв. се явява частично основателно. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа, издал отменения акт. За това, съдът като съобрази и разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09. 07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждащ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението да е 300 лв., прие че същата следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 46/12.05.2020 г., издадено от кмет на община „Тунджа“, с което на С.Т.К., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.40, ал.1 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.27 и чл.53 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗСПЗЗ.

ОСЪЖДА Община Тунджа да заплати на С.Т.К., ЕГН: **********, адрес: *** направените по делото разноски в размер на 300 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: