Решение № 674 от 16.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. Велико Търново, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно гражданско дело № 20244100500988 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа подадена въззивна жалба от „РОСИЦА-99“ АД, с ЕИК 104500858 против Решение № 175/21.08.2024 г. по гр.д. № 260/2024 г. по описа на Районен съд – Павликени.

С обжалваното решение въззивникът е осъден да заплати на С. И. М. сума в размер на 4 694,24 лв., представляваща разлика между дължимо и изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва от 28.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата от присъдената сума до първоначално предявения размер от 4 700,24 лв.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид изложеното в отговора на исковата молба, а именно, че през 2000 г. са приватизирани чрез продажба дружествени дялове от Община Павликени, като едноличен собственик на капитала, на „РОСИЦА-99“ АД, 1

343 дяла, по 10 лв. всеки, представляващи 43 % от капитала на „РОСИЦА“ ЕООД. Сочи, че през 2001 г. Община Павликени прехвърля на правоимащите работници по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП 66 дяла, представляващи 9 % от капитала на дружеството, с което участието на Община Павликени в капитала на „РОСИЦА“ ООД става 48 %, но въпреки това е с най-голям дял от всички съдружници. Посочва, че съгласно дружествения договор на „РОСИЦА“ ООД, ЕИК 814195340, капиталът на дружеството е 7873 деноминирани лева, разпределени в 787,3 дяла по 10 лева всеки, като дяловете на съдружниците са както следва – Община Павликени – 378 дяла; „РОСИЦА-99“ АД – 343 дяла; правоимащи, поименно посочени – 66 дяла. Твърди, че според чл. 9, т. 4 от дружествения договор, всеки съдружник има толкова гласа в Общото събрание, колкото е неговия дял в капитала, поради което и „РОСИЦА-99“ АД със своите 343 дяла от общо 787 няма преимуществен дял в капитала на „РОСИЦА“ ООД, при условия, че Община Павликени има 378 дяла. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е възприел продажбата на 43 % от дружествените дялове на приватизираното дружество „РСОИЦА“ ООД за продажба на търговското му предприятие и „РОСИЦА-99“ АД не е станал собственик на неговото търговското предприятие, нито на част от него.

Твърди, че Тодор Петков Патриков е бил представител и на двете дружества единствено в периода 01.02.2021 г. – 11.08.2023 г., което обстоятелство не попада в нито една от хипотезите на § 1, т. 5 от ДР на ЗТМТМ, даваща дефиниция на понятието „група от предприятия“. Излага подробни съображения, свързани с предмета на дейност и задълженията, произтичащи от приватизационния договор. Посочва, че обстоятелството, че седалището и на двете дружества е на един и същи адрес не е аргумент за определянето им като група от предприятия. Счита, че първоинстанционният съд не е зачел становището от извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.

В. Търново със същия предмет, като настоящото дело, като посочва, че единственото нарушение по чл. 222, ал. 3, вр. чл. 228, ал. 3 КТ, което е констатирано в хода на тази проверка е, че обезщетението не е изпълнено в срок /до 31.10.2023 г./. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана.

Счита, че първоинстанционният съд е действал законосъобразно, като 2 постановеното решение е съобразено с материалния и процесуалния закон.

Посочва, че от твърденията на страните, представените по делото доказателства и извършената от съда справка в ТРРЮЛНЦ към АВ, безспорно е установено, че е възникнало право за ищеца на обезщетение по чл. 357, ал. 1, вр. чл. 328, ал. 1, т. 10, вр. чл. 222, ал. 3 КТ. Счита, че изложените във въззивната жалба твърдения относно приватизационната сделка не са били въведени в първоинстанционното производство и са ирелевантни за спора.

Посочва, че по делото е установено, че двете дружества, в които ищецът последователно и непрекъснато е полагал труд, попадат в определението за група от предприятия, дадено в § 1, т. 5 от ДР на ЗТМТМ. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло, като претендира направените по делото разноски.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за правилносттта на обжалвания акт, въззивният съд приема за установено следното:

Производството пред Районен съд – Павликени е образувано по искова молба, подадена от С. И. М. срещу „РОСИЦА-99“ АД, ЕИК 104500858, с която е предявен иск по чл. 222, ал. 3 КТ за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 4 700,24 лв., представляваща дължимия остатък от обезщетение по чл. 222. ал. 3 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното му 3 изплащане. Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност „зидаро-мазач“. Поддържа, че със Заповед 23/12.09.2023 г. на Изпълнителния директор на дружеството, считано от 13.09.2023 г. трудовото му правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие поради пенсиониране. Излага, че трудовата му дейност, с продължителност повече от 10 години, била първоначално при работодател „РОСИЦА“ ООД, ЕИК 814195340, а в последствие - в „РОСИЦА-99“ АД, ЕИК 104500858, които дружества към момента на депозиране исковата молба представлявали „група предприятия“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗТМТМ, поради което счита, че ответникът му дължи обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното му трудово възнаграждение за шест месеца, възлизащо на 7041,36 лв., от които е получил 2347,12 лв.

В отговора на исковата молба ответникът „РОСИЦА-99“ АД признава, че страните били обвързани от валидно трудово правоотношение през исковия период, както и придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищеца. Оспорва предявения иск по основание и размер. Посочва, че общият трудов стаж, който ищецът е имал при него към момента на прекратяване на трудовото правоотношение възлиза на 3 месеца и 27 дни, поради което и не му се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 брутни работни заплати. Позовава се и на извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, която не е констатирала нарушения във връзка с начисляване на обезщетение в размер на две брутни възнаграждения. Оспорва твърдението на ищеца, че „РОСИЦА“ ООД с ЕИК 814195340 и „РОСИЦА-99“ АД с ЕИК 104500858 са „група предприятия“. Моли за отхвърляне на исковете.

При тези твърдения на страните и въз основа събраните по делото доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации, поради което препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

Видно от представената по делото трудова книжка, ищецът е започнал работа в „РОСИЦА“ ООД на 20.06.2006 г. и с прекъсвания, е работил повече от десет години там до 15.05.2023 г., от която дата е назначен в ответното 4 дружество. От представения по делото Трудов договор № 13/15.05.2023 г. се установява, че правоотношението между страните е срочно такова по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ – до завършване на определена работа - обект „СМР по ремонта на складове на територията на Фуражен завод в гр. Павликени“ и по този договор ищецът е престирал труд от 15.05.2023 г. до 12.09.2023 г. вкл. Със Заповед № 23/12.09.2023 г. на Изпълнителния директор на „РОСИЦА-99“ АД, на основание чл. 325, т. 1 КТ е прекратен трудовия договор на ищеца на длъжност „Зидаро-мазач 7112 2008“, считано от 13.09.2023 г. – по взаимно съгласие на страните. На основание чл. 222, ал. З КТ със заповедта е наредено изплащане на обезщетение в размер на 2 брутни работни заплати поради пенсиониране. Не е спорно между страните, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 2347,12 лв., както и че размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ за шест месеца възлиза на общо 7041,36 лв.

Първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 222, ал.

3 КТ е трудовото правоотношение между страните да е прекратено след придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на ищеца, който факт не е спорен между страните, а и се подкрепя от събрани по делото доказателствен материал. Основният спорен по делото въпрос е дали ищецът е отработил при един работодател или „група от предприятия“ 10 години през последните 20 години, предхождащи прекратяването на трудовото правоотношение поради придобито от ищеца право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от изложеното в исковата молба, ищецът не навежда твърдения, че е работил при един и същи работодател 10 години през последните

20 години, предхождащи прекратяването на правоотношението, поради което е необходимо да се изследва дали е налице втората хипотеза, на която се позовава ищецът – положен трудов стаж в „група предприятия“.

Понятието „група предприятия“ е легално дефинирано, като пар. 1, т. 2а ДР на КТ препраща към дефиницията, дадена в пар. 1, т. 5 ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, съгласно която „група от предприятия“ са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от 5 половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка. В тази връзка, първоинстанционният съд е приел, че процесните дружества /„РОСИЦА“ ООД, ЕИК 814195340 и „РОСИЦА-99“ АД, ЕИК 104500858/ са свързани предприятия, доколкото акционерното дружество притежава 343 дяла или 43% от капитала на „РОСИЦА“ ООД, т.е. налице е възможност за контрол от едното предприятие по отношение на дейността на другото предприятие. Съдът изрично е посочил, че понятието „преимуществен дял от капитала“ следва да се разбира в смисъл, че този дял е преимуществен спрямо дяловете на останалите акционери или съдружници, а не че това е най-големият дял като абсолютна величина, който извод се споделя от настоящия съдебен състав. Това следва и от граматическото тълкуване на използвания в разпоредбата израз „преимуществено“, който следва да се тълкува като значително участие, а не в смисъл на мажоритарен дял от капитала. Посоченото тълкуване се потвърждава и от целта на приложимата разпоредба, а именно работникът да получи по-високо обезщетение ако е налице определена свързаност между различни работодатели, което предполага и свързаност между престирания от работника труд спрямо двама различни работодатели. За да е налице такава зависимост не е необходимо едното дружество да притежава мажоритарен дял от другото, а е достатъчно да е налице такава зависимост, която води до обмен на работници между двете дружества и определена съгласуваност на действията между двамата работодатели. В случая, съдът намира, че е налице такава зависимост, което се потвърждава и от факта, че трудовото правоотношение на ищеца с „РСОИЦА“ ООД е прекратено на 15.05.2023 г., като още на същата дата и за същата длъжност е сключен трудов договор с ответника „РОСИЦА-99“ АД. С оглед изложеното, неоснователно е възражението на въззивника, че не притежава преимуществен дял в „РОСИЦА“ ООД, тъй като е налице съдружник /Община Павликени/, който притежава повече дялове от капитала на дружеството, а именно 378 дяла.