Решение № 5771 от 16.12.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………/16.12.2019г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6592 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от "Р. (България)" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, „Е. 2000", *****, представлявано от А.В.А.- Изпълнителен директор и М.Т.П.- Прокурист, чрез пълномощника юрисконсулт А.С.Ц., съдебен адрес:*** срещу Т.Г.Т., ЕГН **********, адрес: ***, Г.Т.Т., ЕГН **********, адрес: *** и „Т.А.“ ООД, ЕИК ***, адрес:

*** обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване на вземания по издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК №962/09.02.2018г. по ч.гр.д. № 1827/2018г. по описа на ВРС, дължими от ответниците в условията на солидарна отговорност, в следните размери: 17

934.87 лв. /седемнадесет хиляди деветстотин тридесет и четири лева и 0.87 ст./ лева – главница по Договор за кредит № *** от 16.11.2007 год.; 2010.90 лв. /две хиляди и десет лева и 90 ст./ лева – договорна лихва за периода от

05.10.2013 год. до 14.11.2015 год.; 5192.56 лв. /пет хиляди сто деветдесет и два лева и 56 ст./ лева – наказателна лихва за периода от 07.02.2015 год. до 06.02.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.02.2018 год. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 06.11.2007г. между "Р.

(България)" ЕАД и Т.Г.Т. е сключен Договор банков кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 53 795.00 лева, при условия за неговото усвояване и погасяване, уговорени в чл.1, 2 и 3 от Договора. Задължението по договора било обезпечено със солидарната отговорност на Г.Т.Т., А.Й.М.и Н.К.М.. Сумата по кредита била отпусната с цел оборотни средства за дейността на Т.А. ООД, ЕИК: ***. В чл.11 от договора страните са постигнали съгласие, че кредитът не попада в приложното поле на Закона за потребителските кредити. Годишният лихвен процент бил определен в чл.1.3 на 13.9 %. Наказателната лихва по кредита била определена на 48%. Крайният падеж за погасяване на дължимите суми по кредита бил 20.10.2013г. Задължените лица се запознали и приели Общите условия на банката за предоставяне на микро кредити. Договорът бил изменен и допълнен с Анекс 1/16.10.2009г. и Анекс 2/04.02.2010r. С Анекс №2 страните са приели, че вземането на банката към 04.02.2010г. е в размер на 41 223.29 лв., от които главница – 40 89387 лв. и договорна лихва за периода от 05.01.2010г. до 04.02.2010г. – 329.42 лв. Уговорено било, че при погасяване на кредита, кредитополучателите ще ползват 6-месечен гратисен период, през който ще заплащат само дължимата лихва за периода. Уговорен е начинът на заплащане на дължимата главница: 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 300 лв., дължими на 05-то число за периода от 05.08.2010г. до 05.07.2011г. вкл. и 51 равни месечни вноски, всяка в размер на 717.00 лв., дължими на 05-то число от месеца за периода от 05.08.2011г. до 05.10.2015г. вкл. и една последна изравнителна вноска в размер на 726.87 лв., дължима на 05.11.2015г.. Уговорено било текущата редовна лихва да бъде платена на 05.02.2010г. Съгласно чл.3 от Анекс №2 крайният срок на погасяване на кредита е променен на 05.11.2015г. В чл.4 от Анекс 2 е определен начинът на формиране на лихвения процент по кредита относно възнаградителната лихва, а в чл.5 - относно обезщетението за забава. Определени били случаите на неизпълнение, настъпването на предсрочна изискуемост и други условия по кредитното правоотношение. На датата на подписване на Анекс №2 в дълга встъпило и дружеството Т.А. ООД с Договор за встъпване в дълг от 04.02.2010г. С посочения договор дружеството е обезпечило задълженията на кредитополучателя със солидарната си отговорност. След подписване на Анекс 2 задълженията по кредита били заплащани със закъснение, а през м. ноември 2013г. плащанията били окончателно преустановени. Съгласно чл.20 от Общите условия във вр. с чл.9 от Договора за кредит, банката обявила кредита (непогасената главница, ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателна лихва) за предсрочно изискуем и незабавно платим. На 25.04.2014г. било подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. По образуваното въз основа на заявлението ч.г.д. №5491/2014г. по описа на Районен съд - Варна, 14 с-в, били издадени Заповед за изпълнение №2928/28.04.2014г. и Изпълнителен лист от 30.04.2014г.

Срещу Разпореждането за незабавно изпълнение била депозирана частна жалба от Т.Г., Г.Т. и Т.А. ООД, като с Определение от 13.11.2014г., въззивният съд отменил същото и обезсилил издадения в полза на банката изпълнителен лист. В периода от обезсилване на заповедта до 07.02.2018г. погасяване на задълженията от страна на кредитополучателя и солидарните длъжници не били извършвани. Междувременно, на 05.11.2015г. е настъпил крайният падеж на задължението по договора и анексите към него. Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното ч.г.д.№1827/2018г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.

В срока по чл. 414 ГПК ответниците възразили срещу заповедта, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

В предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът Г.Т.Т. е депозирал отговор на исковата молба, като изразява становище по допустимостта и съществото на предявените искове. Счита исковете за неоснователни. Не оспорва наличието на валидно сключен между страните договор за банков кредит № ***/06 ноември 2007 г. Оспорва по размер заявените претенции. Оспорва действителността на сключените два анекса, първият с оглед липсата на ясна цел, а вторият поради липса на основен елемент - договорен размер за ГЛП, както и поради липса на съгласие за удължаване срока на договора с две години - чл. 3 от Анекс № 2. Оспорва действителността на отказа по чл. 11 от Договора за потребителски кредит. Оспорва действителността на приложимата наказателна лихва в размер на 48 %. Навежда доводи, че размерът й не отговоря на целта на закона, поради което е нищожна. Сочи, че чл. 4 от Анекс 2, с който е уговорен размерът на ГЛП, е нищожна клауза, доколкото липсва съгласие и предмет, т.к. ГЛП е неопределен. Чл. 5 от Анекс 2 е нищожен поради противоречие със закона, защото предвижда начисляване на наказателна лихва в размер на СБР на банката + 20 пункта. Тъй като СБР не е определен, кредитополучателят е поставен в положение на неинформираност. Оспорва твърдението, че след подписване на Анекс №

2, длъжниците са изплащали вноските със закъснение. Оспорва твърдението, че крайният падеж на договора е настъпил на 05 ноември 2015 г. Счита, че същият е настъпил на 05 ноември 2013 г.. Твърди, че вноските за главница с падежи от 05 ноември 2013 г. до 05 март 2014 г. вкл. са изцяло платени и са недължими. Релевира възражение за погасяване по давност на вноските за договорна лихва, които са начислени от 05 ноември 2013 г. до 05 февруари 2015 г. вкл.. Възразява срещу дължимостта на вноските за наказателна лихва. Счита за нищожна поради противоречието с добрите нрави клаузата за наказателната лихва в размер на 48 %. Нищожен е и Анекс 2 , доколкото не отговаря на изискването на чл. 58 ЗКИ. Не е определен размерът на възнаградителната лихва и размерът на приложимия лихвен процент. Моли за постановяване на решение, с което насочените срещу него искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответниците Т.Г.Т. и Т.А. ООД оспорват исковете по основание и размер. Заявяват, че са изправна страна по договора, като са погасили задълженията по него. Считат за погасени по давност вземанията за възнаградителни и наказателни лихви, начислени за периода 05.11.2013 г. до 09.02.2015 г.

Оспорват валидността на кредитното правоотношение. Считат, че в договора не е уговорена валидна цел за отпускане на потребителски кредит на физическо лице, поради което е нищожен на основание чл.430, ал.2 ТЗ във връзка с чл.26, ал.1, предл.1, 2 и 3 - поради противоречие и/или заобикаляне на закона и/или противоречие с добрите нрави.

Договорът е нищожен и на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, тъй като представлява привиден договор, скключен привидно под формата потребителски кредит с кредитополучател физическо лице и солидарни длъжници - три физически лица, за покриване на техни текущи семейни нужди, но реално прикрива целево финансиране на търговско дружество. Считат за нищожно кредитното правоотношение поради противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД - противоречие с добрите нрави, във връзка с чл.430, ал.1