Определение № 179 от 17.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 179 гр. София, 17.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Ц.

Мария Х.а като разгледа докладваното от Боян Ц. Касационно гражданско дело № 20248002102067 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Н. А. Н., приподисана от назначения му от съда процесуален представител адв. Г. В., срещу решение № 17/02.02.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 281/2023 г. на Търговищкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение № 67/22.06.2023 г. по гр. дело № 70/2023 г. на Тервелския районен съд, върната е исковата молба на касатора-ищец и е прекратено производството по делото.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на решението, поради нарушения на процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В жалбата и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, също приподписано от адв. Г. В., като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) подлежи ли на връщане въззивно гражданско дело на първоинстанционния съд, ако нередностите са: „допълване на обстоятелствената част, като посочи спрямо кого и в какви ситуации, сходни на неговата – лице с намалени материални възможности и доходи, той е бил третиран по-неблагоприятно в производството по освобождаване от държавна такса по образуване на дело от наказателен частен характер.

Изобщо твърди ли такова нещо“; 2) при назначен служебен защитник по реда на ЗПП, въззивният съд при даване на указания длъжен ли е да изпрати указанията и на служебния защитник, който да си има срок; 3) въззивният съд, при производство по чл. 258 от ГПК при обжалване на решение, ако открие нередности, длъжен ли е да изпрати разпореждането за 1 отстраняване на нередности на служебния защитник; 4) може ли да се прекрати дело без да се спази напълно чл. 99 от ГПК за съобщаване на неблагоприятните последици, без разпореждането за отстраняване на нередности да е било съобщавано на адвоката; 5) може ли съдът да изпраща указания за адвокат, като ги връчва на въззивника; 6) може ли служебен защитник в открито съдебно заседание да постанови предварителен отказ, че не може да отстрани нередности и съдът да не му даде официален срок за отстраняването и да издаде решение за прекратяване; 7) допустим ли е предварителен отказ от отстраняване на нередности от служебен защитник, изразен в открито съдебно заседание пред въззивния съд, при положение, че дори не е спазен чл. 99 от ГПК и не са съобщени неблагоприятните последици; 8) може ли съдът да освободи служебно служебен защитник и да назначи друг, ако възникват основания за противоречия в линията на защита, и ако – да, в настоящия случай не е ли било налице основание за замяна на защитника; и 9) извършил ли е процесуално нарушение съдът, след като не е уважил искане на адв. Цонев за освобождаване, при положение, че лицето е на операция и е дало ориентировъчна дата 12.12.2023 г. за излизане от болница. По отношение на втория, третия и седмия въпрос жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд разрешил тези въпроси в противоречие с тълкувателно решение (ТР) № 5/2015 от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 2/2018 от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 355/24.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2430/2020 г. на III-то гр. отд. на ВКС, определение № 60219/04.06.2021 г. по ч. търг. д. № 519/2021 г. на I-во търг. отд. на ВКС и решение № 434/13.05.2010 г. по гр. д. № 700/2009 г. на I-во гр. отд. на ВКС. По отношение на останалите шест въпроса касаторът сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, без да излага съображения тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ищецът сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, като в тази връзка излага оплакванията си за нарушения на процесуалния закон по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Насрещната страна по делото – ответникът Варненският районен съд (ВРС), в отговора на касационната жалба излага доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а при условията на евентуалност – и съображения за неоснователност на жалбата.

За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд е посочил, че е дал указания на ищеца да допълни обстоятелствената част на исковата си молба, като посочи спрямо кого и в каква ситуация, сходна на неговата – лице с намалени материални възможности и доходи, той е бил третиран по-неблагоприятно в производството по освобождаване от държавна такса за образуване на дело от наказателен частен характер; изобщо твърди ли подобно нещо. Въззивният съд е установил, че срокът, който е бил даден за изпълнение на тези указания и е бил удължен с две седмици, е изтекъл на 03.01.2024 г., но въпреки това не е постъпило нужното уточнение. Съдът е посочил и че в откритото съдебно заседание на 29.01.2024 г. защитникът на ищеца – назначеният му по реда на ЗПП процесуален представител адв. Д. Цонев е заявил, че не може да направи уточненията, които съдът е 2 поискал, тъй като няма връзка с ищеца и той също не му се е обаждал, поради което предоставя на съда да вземе становище. Въззивният съд е приел, че с оглед така посочените обстоятелства, нередовната искова молба не е поправена. В тази връзка е изложил съображения, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея липсва обяснителна част, в която ясно и точно да е посочено кой е бил третиран от ищеца по-благоприятно в същата ситуация, в която е той, и изобщо има ли такива лица. Съдът е изтъкнал, че без подобно уточнение той няма как да провери верността и да определи относимите за случая доказателства, тъй като липсва каквато и да било обосновка, същинска обстоятелствена част по отношение на това, защо ищецът счита, че е дискриминиран от ответния ВРС, като се има предвид разпоредбата на чл. 4 от ЗЗДискр. и понятията за пряка и непряка дискриминация. В заключение – с оглед на това, че исковата молба не е поправена в съответния срок, въззивният съд е достигнал и до крайния си извод, че постановеното по тази искова молба първоинстанционно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

В тази връзка окръжният съд изрично е посочил, че не се налага делото да се връща на районния съд, а исковата молба следва да бъде върната като нередовна и производството по делото следва да се прекрати.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на така мотивираното въззивно решение, по следните съображения:

Първият поставен от касатора правен въпрос, макар и неточно формулиран, осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като е обуславящ правните изводи на въззивния съд и е от значения за изхода на делото, като следва да бъде уточнен (съгласно т.

1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), както следва: подлежи ли на връщане гражданско дело от въззивния съд на първоинстанционния съд, ако нередовностите на исковата молба са относно основанието на иска. По отношение на този въпрос обаче не е налице сочената от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като (както вече беше посочено) той не е изложил никакви съображения въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Макар това да е достатъчно, за да не бъде допуснато касационното обжалване по този въпрос (същото се отнася и за останалите пет въпроса, по отношение на които е посочено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК), следва да се отбележи и че същият е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 4 от ТР № 1/2001 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно дадените там задължителни указания и разяснения, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания към ищеца да ги отстрани, като при неотстраняването им, обжалваното първоинстанционно решение следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото да се прекрати, без да е необходимо делото да се връща на първата инстанция. По този начин въззивният съд процедира и при нередовност на исковата молба относно основанието на иска. Това разрешение на въпроса е актуално и при действието на ГПК от 2007 г., съгласно т. 5, изреч. 3 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, като в случая въззивният съд изцяло се е съобразил с него.

3

Посоченият от касатора девети въпрос не осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като съставлява формулирано във въпросителна форма касационно оплакване по чл. 281, т. 3 от ГПК за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, а не е основание за допускане на касационното обжалване – в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Няма основание касационното обжалване да се допуска и по останалите седем правни въпроса, тъй като въззивният съд не е обсъждал такива правни въпроси в мотивите към решението си, респ. – не е давал разрешение на същите, поради което те не са обуславящи правните му изводи по делото и не осъществяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК (също т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Освен това, както стана ясно от изложеното по-горе, по отношение на въпроси №№ 4, 5, 6 и 8, не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По отношение на въпроси №№ 2, 3 и 7 не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като посочената от касатора практика на ВКС е напълно неотносима както към формулираните от него правни въпроси, така и към приетото от въззивния съд в мотивите към обжалваното решение и обстоятелствата по делото. ТР № 5/2015 от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС е постановено по въпроса: кои са определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК и кои от тях подлежат на отмяна по реда на гл. 24 от ГПК, а ТР № 2/2018 от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС – по въпроса: подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция. С решение № 434/13.05.2010 г. по гр. д. № 700/2009 г. на I-во гр. отд. на ВКС и определение № 60219/04.06.2021 г. по ч. търг. д. № 519/2021 г. на I-во търг. отд. на ВКС е дадено разрешение на процесуалноправни въпроси относно последиците за ищеца/въззивника при неизпълнение на неправилни или неясни указания на съда за отстраняване на нередовности на исковата молба/въззивната жалба. Такива процесуалноправни въпроси касаторът не е поставил по делото, нито пък са разрешавани от въззивния съд с обжалваното решение. Последното посочено от жалбоподателя определение № 355/24.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2430/2020 г. на III-то гр. отд. на ВКС е постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК и с него не е допуснато касационно обжалване, поради което то изобщо не формира практика на ВКС, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Освен това, в пълно съответствие с трайно установената практика на ВКС, в случая въззивният съд е връчил както на касатора-ищец, така и на назначения му процесуален представител, преписи от разпореждането си, с което е дал указанията си за отстраняването на нередовностите на исковата молба, в което е посочен и срокът за изпълнение на тези указания, както и неблагоприятните последици при неизпълнението им. От това също следва извод, че по отношение на въпроси №№ 2, 3 и 4 не са налице допълнителните предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, а въпрос № 5 не е от значение за изхода на делото и не осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като не кореспондира с обстоятелствата по делото. Последното се отнася и за въпроси №№ 6 и 7, тъй като в случая не е налице соченият в тези въпроси „предварителен отказ“ от страна на 4 назначения процесуален представител на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, а обстоятелствата по делото са различни – след изтичането на срока за изпълнението на указанията на въззивния съд – в откритото съдебно заседание, назначеният процесуален представител на ищеца изрично е заявил, че не може да изпълни тези указания, тъй като няма връзка с ищеца, което изявление не съставлява „предварителен отказ“, а и е без никакво значение за изхода на делото, при положение, че е направено след изтичането на преклузивния срок по чл. 129, ал. 2 от ГПК, включително и след продължаването му по реда на чл. 63 от ГПК. Не са налице и сочените в осмия правен въпрос „противоречия в линията на защита“ между ищеца и назначения му процесуален представител, поради което и този правен въпрос не кореспондира с обстоятелствата по делото и не е от значение за постановения с въззивното решение краен резултат.