Решение № 260628 от 12.12.2024, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София,

12.12.2024 г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 2724 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 27.07.2020 г., постановено по гр.дело № 69575/2017 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 123 състав, е осъдено Сдружение „Български футболен съюз“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „ Витоша“, ул.“*******и със съдебен адресат: адвокат С.Н. *** и Б.Б.М., с ЕГН **********, със съдебен адресат адвокат С.Н. ***, солидарно да заплатят на Е.П.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** и със съдебен адресат: адвокат В.М.-***, сумата от 9500 лв. - парично обезщетение за незаконно недопускане до работа в периода от 01.10.2015 г. до 07.08.2017 г., включително, на основание чл.225, ал.3 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.10.2017 г. до окончателното й плащане; сумата от 1930,13 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху 9500 лв. за периода от 02.10.2015 г. до 01.10.2017 г., включително, на основание чл.86, ал.1, изречение 1 от ЗЗД, както и сумата от 162,09 лв. - направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат, съразмерно с уважената част от исковете с правно основание чл.225, ал.3 КТ и чл.86, ал.1, изречение 1 от ЗЗД. С решението на съда е осъдено Сдружение „Български футболен съюз“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ул.“*******и със съдебен адресат: адвокат С.Н. ***, да заплати на Е.П.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** и със съдебен адресат: адвокат В.М.-***, сумата от 1703 лв. - парично обезщетение за оставане без работа за срок от един месец, поради законосъобразно извършеното със Заповед № 58/11.08.2017 г. на Изпълнителния директор на Сдружение „Български футболен съюз“ уволнение, на основание съкращаване в щата, считано от 28.08.2017 г., на основание чл. 222, ал. 1 КТ, както и сумата от 602,86 лв. - направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат, по уважения иск с правно основание чл.222, ал.1 КТ, на основание чл.78, ал.1 ГПК и по отхвърления поради плащане в хода на процеса по делото иск с правно основание чл.220, ал.1 КТ, по аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК. С решението на съда са отхвърлени предявените от Е.П.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** и със съдебен адресат: адвокат В.М.-***, срещу Сдружение „Български футболен съюз“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ул.“*******и със съдебен адресат: адвокат С.Н. *** и срещу Б.Б.М., с ЕГН **********, със съдебен адресат адвокат С.Н. ***, солидарно иск с правно основание чл.225, ал.3 КТ за разликата над 9500 лв. до пълния предявен размер от 38203,96 лв. и за периода от 08.08.2017 г. до 13.08.2017 г., както и иск с правно основание чл.86, ал.1, изречение 1 от ЗЗД за разликата над 1930,13 лв. до пълния предявен размер от 4308,14 лв. и за 01.10.2015 г., като неоснователни и недоказани. С решението на съда са отхвърлени изцяло предявените от Е.П.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** и със съдебен адресат: адвокат В.М.-***, срещу Сдружение „Български футболен съюз“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ул.“*******и със съдебен адресат: адвокат С.Н. ***, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 58/11.08.2017 г. на Изпълнителния директор на Сдружение „Български футболен съюз“, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради съкращаване на щата, и за неговата отмяна; иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на Е.П.Д., с ЕГН **********, на заеманата от него преди уволнението длъжност „Генерален секретар” на „Български футболен съюз“ и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата от 10218 лв. - парично обезщетение за оставане без работа в периода от 14.08.2017 г. до 14.02.2018 г., поради незаконното уволнение, извършено със Заповед № от 11.08.2017 г. на Изпълнителния директор на Сдружение „Български футболен съюз“, както и евентуално заявеното искане на същото основание за сумата от 2760 лв. - парично обезщетение за оставане без работа в периода от 14.08.2017 г. до 14.02.2018 г., поради незаконното уволнение, извършено със Заповед № 58 от 11.08.2017 г. на Изпълнителния директор на Сдружение „Български футболен съюз“, изчислено на база минималната работна заплата за страната в този период, като недоказани по основание; както и иск с правно основание чл.220, ал.1 КТ за сумата от 1703 лв. - парично обезщетение за неспазен срок на предизвестие, като погасен чрез плащане, извършено след датата на завеждане на исковата молба - след 02.10.2017 г. С решението на съда е осъден Е.П.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** и със съдебен адресат: адвокат В.М.-***, да заплати на Сдружение „Български футболен съюз“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ул.“*******и със съдебен адресат: адвокат С.Н. ***, сумата от 4094,75 лв. - направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат с ДДС, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.78, ал.5 ГПК, вр. чл.7, ал.1, вр. ал.2, т.2 и т.4, вр. чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /отм./, в редакцията към момента на сключване на договор за правна помощ и съдействие с процесуално представителство от 18.01.2018 г. С решението на съда са осъдени Сдружение „Български футболен съюз“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ул.“*******и със съдебен адресат: адвокат С.Н. *** и Б.Б.М., с ЕГН **********, със съдебен адресат адвокат С.Н. ***, солидарно да заплатят по сметка на Софийски районен съд сумата от 457,20 лв. - дължима държавна такса по исковете с правно основание чл.225, ал.3 КТ и чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД, съразмерно с уважената част от тези искове, на основание чл.78, ал.6 ГПК във връзка с чл.71, ал.1 ГПК; чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и чл.77 ГПК. С решението на съда е осъдено Сдружение „Български футболен съюз“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ул.“*******и със съдебен адресат: адвокат С.Н. ***, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 136,24 лв. - дължима държавна такса по исковете с правно основание чл.222, ал.1 КТ и чл.220, ал.1 КТ, арг. от чл.78, ал.2 ГПК и на основание чл.78, ал.6 ГПК във връзка с чл.71, ал.1 ГПК; чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и чл.77 ГПК.

Срещу решението на СРС, 123 с-в е постъпила въззивна жалба от Е.П.Д., подадена чрез пълномощника адв.В.М., с искане същото да бъде отменено, в частта с която са отхвърлени предявените обективно съединени искове и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник Сдружение“Български футболен съюз“, гр.София, чрез пълномощника си адв.С.Н. и чрез процесуалния си представител юрк.Я.Д.оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК.

Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - потвърдено в обжалваната от ищеца част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник Б.Б.М., чрез пълномощника си адв.С.Н. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - потвърдено в обжалваната от ищеца част, като правилно и законосъобразно. Не претендира присъждане на разноски по делото.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай със заповед № 58/11.08.2017 г., издадена от Изпълнителен директор на Български футболен съюз, на основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда/КТ/, във връзка с чл.326, ал.2 от КТ, отправено предизвестие на 11.08.2017 г., Устав на Сдружение „Български футболен съюз“, приет на Третия извънреден конгрес на БФС, проведен на 20.12.1996 г. и вписан с решение от 12.06.1997 г. по фирмено дело № 6746/1992 г. на Софийски градски съд, Фирмено отделение, е прекратен трудов договор № ЛС-112/31.08.1993 г., сключен с Е.П.Д., ЕГН **********, за длъжността“ генерален секретар“ в Сдружение „БЪЛГАРСКИ ФУТБОЛЕН СЪЮЗ“, гр.София, считано от 14.08.2017 г. В мотивите на заповедта, като причини за прекратяване на трудовия договор е посочено: съкращаване в щата на длъжността „ генерален секретар“. Посочено е също така следното: „Устава приет на Втория извънреден конгрес на Български футболен съюз, проведен на 29.06.1993 г. е създадена длъжността „ генерален секретар“ и са определени функциите му- чл.76, чл.77 и чл.78 от Устава, като е посочено, че с генералния секретар се сключва трудов договор. Длъжността била единствена. Служителят Е.П.Д. е заел длъжността „генерален секратер“ от 01.08.1993 г. по силата на трудов договор № ЛС-112/31.08.1993 г. след приемането на Устава от 29.06.1993 г. и вписването му във Фирмено отделение на СГС. С приемането на нов Устав на Сдружение Български футболен съюз на Третия извънреден конгрес на БФС, проведен на 20.12.1996 г. и вписан с решение от 12.06.1997 г. по фирмено дело № 6746/1992 г. на Софийски градски съд, Фирмено отделение, длъжността на генералния секретар е премахната, без да са запазени функциите и задълженията за длъжността. В чл.42 от този Устав е определена и организационната структура на БФС, в която длъжност „генерален секретар“ не съществува.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба, по предявените от ищеца Е.П.Д. срещу ответника Сдружение „Български футболен съюз“, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, съдът приема следното:

Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от първоинстанционният съд относно законосъобразност на заповед № 58/11.08.2017 г., издадена от