Присъда № 163 от 03.07.2024, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 163, постановена на 03.07.2024 г. по НЧХД № 2780 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна

Производството по НЧХД № 2780 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, XLIV състав, е образувано по частна тъжба на Б.Г.Д., с ЕГН:

**********, с адрес: ***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. В.В. от АК – Варна срещу подс. Е.И.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** с твърдения за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

С протоколно определение от 09.08.2023 г., постановено по НЧХД № 2780 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, съдът прие за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от частния тъжител Б.Г.Д. срещу подс. Е.И.А. за заплащане на парична сума в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.

В хода на съдебните прения, по време на проведеното на 03.07.2024 г. открито съдебно заседание по НЧХД № 2780 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, повереникът на частния тъжител Д. – адв. В.В. от АК – Варна изцяло поддържа възведеното обвинение спрямо подсъдимия, намирайки, че са налице категорични доказателства, че подсъдимият е нанесъл лека телесна повреда на неговия подзащитен на датата 17.06.2023 г.

Специален акцент в своята пледоария адв. В. поставя върху издаденото медицинско удостоверение и изготвената в хода на съдебното следствие съдебно – медицинска експертиза, които установяват, според него, причинените телесни увреждания на частния тъжител. Поради гореизложените съображения, адв. В. пледира за постановяване на осъдителна присъда, като моли също така да бъде уважен в цялост предявения граждански иск, намирайки го за доказан по основание и размер, както и моли за присъждане на сторените от неговия подзащитен разноски по делото.

В хода на съдебните прения, по време на проведеното на 03.07.2024 г. открито съдебно заседание по НЧХД № 2780 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, упълномощеният защитник на подс. А. – адв. Р.Ж. от АК – Варна моли съда да постанови оправдателна спрямо неговия подзащитен присъда, мотивирайки се, че липсват каквито и да е било доказателства, които да установяват обективна и субективна съставомерност на деянието, за което е 1 повдигнато обвинение на подсъдимия. Адв. Ж. прави изключително подробен и детайлен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, като обобщава извод, че липсват доказателства, които да уличават подсъдимия да е нанасял какъвто и да е било удар на частния тъжител, вкл. коментира показанията на св. Л.И. Д. – съпруга на частния тъжител, която според него, също не е пряк очевидец на конфликта между подсъдимия и съпруга й. Поради тази причина адв. Ж. предлага на съда да постанови оправдателна присъда, респ. да отхвърли в цялост предявения срещу неговия подзащитен граждански иск.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

Св. Л.И. Д. притежавала по наследство собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ***, състоящ се от сграда и прилежащ двор към нея.

Същевременно в съседната къща, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Георги Атанасов“ № 14а, живеел подс. Е.И.А., към която къща също имало прилежащ двор.

Дворовете на двата имота били съседни и били разделени помежду си с ниска ограда.

В следобедните часове на 17.06.2023 г. частният тъжител Б.Г.Д. и неговата съпруга св. Л.И. Д. се намирали в двора на къщата на св. Д., като се грижели за посевите си в градината, които били насели по – рано.

Частният тъжител Д. изрязал част от храстите, които били надвиснали в неговия двор и чиито корени се намирали в двора на подс. А..

След като видял какво се е случило с храстовата растителност в двора му, още същият следобед подс. А. силно се ядосал, като на висок тон потърсил сметка от частния тъжител Д. за неговите действия.

След това подсъдимият преодолял поставената ограда между двата двора и навлязъл в двора на св. Д., като отскубнал няколко корена от засетите от семейство Д. домати в двора.

Започнало словесно пререкание между частния тъжител Д. и подс. А., като в един момент тъжителят вдигнал двете си ръце във въздуха, а подс. А. ги хванал със своите ръце.

Същевременно св. Д. силно уплашена от поведението на подс. А.

2 сигнализирала на тел. 112 за случващото се пререкание в двора й, като след няколко минути на мястото пристигнали служители на ОД на МВР гр. Варна, но междувременно пререканието било приключило и подс. А. се бил прибрал в своята къща.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Съдът с категоричност намира, че липсват каквито и да е било доказателства, в частност гласни доказателства, които да установяват, че подс.

А. е нанасял удари на частния тъжител Д. по време на пререканието между тях в следобедните часове на 17.06.2023 г.

В тази връзка съдът изцяло кредитира и дава вяра на показанията на св.

А.В.Г. – пряк очевидец на цялото съприкосновение между тъжителя Д. и подс.

А., който категорично заяви, че не е имало нанасяне на удари от никой – нито подсъдимия е нанасял удари или по – какъвто и да е начин е упражнил някаква форма на физическа сила спрямо частния тъжител, нито частният тъжител е удрял подсъдимия.

Съдът няма причина да не кредитира и показанията на съпругата на частния тъжител – св. Л.И. Д., която обаче не е пряк очевидец на свадата, случила се между нейния съпруг и подсъдимия. В своите показания, които иначе са доста подробни, св. Д. описва, че е чула на висок глас подсъдимия да ругае и да търси сметка от нейния съпруг за изрязаните храсти – факт, чиято достоверност на практика не се оспорва от подсъдимия. Самият подс. А. признава, че се е бил силно ядосал от обстоятелството, че тъжителят Д. е изрязал върховете на храстовата растителност в двора му и признава, че на висок глас е потърсил сметка за действията на своя съсед, но в случая св. Д. по никакъв начин не говори и не описва някакво физическо насилие, упражнено срещу нейния съпруг. Самата тя призна, че много се е уплашила от виковете на висок глас на подсъдимия и е повикала органите на реда, но в случая, тя удари не е видяла.

При това положение остава недоказано твърдението в частната тъжба, че подс. А. е нанесъл телесно увреждане на частния тъжител на датата 17.06.2023 г., поради което и именно заради това съдът постанови оправдателна присъда.

За по – голяма прецизност, разбира се, съдът следва да обърне внимание 3 и на приобщените към доказателствата по делото медицински документи, а именно издаденото от МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД медицинско удостоверение № 661/ 2023 г. и изготвената в хода на съдебното следствие от д-р. В.С. съдебно – медицинска експертиза. Принципно съдът няма причина да не кредитира изготвената съдебно – медицинска експертиза, от която се установява, че тъжителят Б.Г.Д. е получил ожулвания и травматичен оток по задната повърхност на левия лакът, ожулване по задната повърхност на задната мишница, които според вещото лице са в резултат на удари и тангенциално действие с или твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин съобщени от тъжителя – от нанесени удари с колчета за домати.

Следва да се подчертае обаче, че липсват каквито и да е било гласни доказателства, които да установяват, че подс. А. е нанасял удари на тъжителя Д., вкл. и удари с колчета за домати.

Ето защо дори и на 17.06.2023 г. частния тъжител Д. да е получил телесни увреждания, липсват доказателства, същите да са причинени от подс.

А., поради което и съдът оневини подсъдимия за това, че на 17.06.2023 г. в гр.

Варна е причинил на Б.Г.Д., с ЕГН: ********** разстройство на здравето – телесни повреди, изразяващи се в контузия на шийната мускулатура, дълбоки червеникави ожулвания по задната повърхност на левия лакът с диаметър 5 – 6 см, в областта на които е налице забелване на епидермиса с умерено изразен оток, ожулване по задната повърхност на дясната мишница с диаметър 1 см, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по възведеното обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Съобразявайки се с произнасянето си в наказателно – осъдителната част, съдът отхвърли предявения от частния тъжител Д. граждански иск срещу подс. А. за заплащане на парична сума в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

4

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 163 гр. Варна, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. М.а като разгледа докладваното от В. Пушевски Наказателно дело частен характер № 20233110202780 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Е. И. А. – роден на ***, живущ в ***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, не работи, неосъждан, ЕГН:

**********

ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ: на 17.06.2023 г. в гр. Варна е причинил на Б. Г. Д., с ЕГН: ********** разстройство на здравето – телесни повреди, изразяващи се в контузия на шийната мускулатура, дълбоки червеникави ожулвания по задната повърхност на левия лакът с диаметър 5 – 6 см, в областта на които е налице забелване на епидермиса с умерено изразен оток, ожулване по задната повърхност на дясната мишница с диаметър 1 см, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по възведеното обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

ОТХВЪРЛЯ приетия за съвместно разглеждане в производството по НЧХД № 2780/2023 г. по описа на Районен съд Варна, 44 състав, граждански иск, предявен от Б.

Г. Д. против подс. Е. И. А. за заплащане на парична сума в размер на 2000 лева (две хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.

1

ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване в 15 – дневен срок от днес пред Окръжен съд Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2