Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1891 от 20.04.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 522/2026
Вид
Определение № 1891
Подписан
20.04.2026
В сила
20.04.2026
Състав
Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1891 гр. Варна, 20.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Т.ова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500522 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №5419/22.01.2026г. по описа на ВРС на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, седалище град София, подадена чрез юрисконсулт Владислава Тончева, срещу определение №79/06.01.2026г. на Районен съд - Варна, постановено по гр.д. №1803/2025г. по описа на ВРС, с което съдът е оставил без уважение искането му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Според жалбоподателя, произво

Определението се оспорва като неправилно като се твърди, че присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение са в прекомерен размер спрямо ниската правна и фактическа сложност на делото.

Наред с това, според жалбоподателя, не следва да се присъжда самостоятелен адвокатки хонорар за предявения иск за нищожност на договора за потребителски кредит, доколкото договорът е бил погасен към датата на предявяването на исковата молба и съдът е можел да се произнесе в мотивите относно твърдяната нищожност дори и без да е сезиран със самостоятелен иск. Това е относимо и към нищожността на договора за предоставяне на поръчителство, доколкото той не би могъл да съществува самостоятелно в правния мир, поради което и ищецът е могъл да получи същия обем защита от съда дори и без да предявява отрицателните установителни искове за нищожност. Поради това присъждането на отделни адвокатски възнаграждения по всеки иск би надхвърлило значително материалния интерес по делото, както и принципите на разумност и пропорционалност при определянето на разноските. Според жалбоподателя, при съобразяване цената на предявените искове, свързания им предмет, липсата на фактическа и правна 1 сложност на делото, срочното му разглеждане пред първоинстанционния съд без участие на процесуален представител на ищеца, адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди в полза на процесуалния представител на ищеца, следва да бъде намалено до размера от 332,03 лева.

Моли за отмяна на обжалваното определение и по същество намаляване на присъдените в полза на ищеца разноски до този размер.

В депозирания в рамките на дадения срок отговор от ищеца Г. А. К., подаден чрез адвокат С. К., се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Твърди се, че броят на предявените искове, характера на търсената защита и реално сторения от ищеца разход за процесуално представителство не обосновава извод за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е съобразено със законовия минимум и броя на исковете, а и с вложения от процесуалния представител труд за защита по делото. Отделно от това, съдът е уважил възражението на ответниците за прекомерност на заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения и ги е намалил, като при повторното им намаляване до сочения от ответника общ размер би се стигнало до необосновано натоварване на икономически послабата страна, каквато именно се явява ищецът – потребител. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена от надлежната страна срещу акт, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона - чл.248, ал.3 от ГПК, спазен е и срока по чл.275 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д №1803/2025г. по описа на Районен съд- Варна е образувано по предявени от Г. А. К., ЕГН **********, искове както следва: срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, установителен иск за прогласяване за нищожен сключеният между страните договор за потребителски кредит № 2880088 от 05.12.2023г. поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, а в условията на евентуалност – прогласяване нищожността на клаузата на чл.4, ал.1 от договора като противоречаща на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр.

3 ЗЗД; срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, установителен иск за прогласяване за нищожен сключеният между страните договор за предоставяне на поръчителство от 05.12.2023г. поради противоречие със закона - чл.11, ал.1, т.10, чл.16, чл.19, ал.4, чл.21, ал.1 ЗПК, вр. чл.143 и 146 ЗЗП, а в условията на евентуалност – като противоречащ на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД; осъдителни искове срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на сумата 1 585,26 лева като платена без основание по нищожния договор за потребителски кредит № 2880088 от 05.12.2023г., с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва за забава, 2 считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 12.02.2025г. до окончателното плащане, а в условията на евентуалност – за връщане на сумата 476,33 лева, представляваща заплатена сума по договор за поръчителство, с която ответникът „Кредисимо“ ЕАД се е обогатил неоснователно по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 12.02.2025г. до окончателното плащане.

С постановеното по делото решение №3481/08.10.2025г. съдът е уважил главните установителни искове и частично главния осъдителен иск (до сумата от 1096,57 лв., отхвърляйки го за горницата до претендираните 1585,26 лв.), в съответствие което в тежест на ответниците са възложени и сторените разноски по делото. Уважавайки възражението на ответниците по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения, първоинстанционният съд е приел, че дължимите възнаграждения на адвоката на ищеца за защитата по главните искове срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД следва да се определят в размери от по 480 лева за всеки един от исковете, съответно за защитата по установителния иск срещу Ай тръст ЕООД в размер на 300 лева. По съразмерност с уважения главен осъдителен иск срещу „Кредисимо“ ЕАД е присъдено адвокатско възнаграждение размер на 332,03 лева.

Обосновано е позоваването от страна на първоинстанционния съд на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С- 438/2022 г., в което е прието, че националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери, предвидени в приетата от ВАдвС Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, респективно от ограничението по чл.

38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, което препраща към тази наредба. В този смисъл е и установената национална съдебна практика (напр. определение № 4497/09.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2886/2024 г. на ВКС, IV г. о., определение № 741 от 25.03.2024 г. по т. д. № 537/2023 г. ВКС, II т. о., и др.). Посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, като съдът следва да съобрази вида и количеството на свършената работа, фактическата и правна сложност на делото и възмездния характер на адвокатския труд, изискващ справедливо възнаграждение.

Макар в случая да се касае за еднотипни искове на потребител - ФЛ за недействителност на договори за кредит и поръчителство с финансови институции, по които е формирана константна съдебна практика, включително и на СЕС и ВКС, не би могло да се приеме, че делото е с пониска правна и фактическа сложност, както настоява жалбоподателят „Кредисимо“ ЕАД. Следва да се съобрази в тази връзка предприетата от ответниците активна защита с твърдения за неоснователност на исковете, което изисква и съответна по-висока от обичайната защита на възложения интерес от страна на пълномощника на ищцата. Предявяването на исковете не е формално, а изисква съответната подготовка, надлежна аргументация на 3 твърденията и селекция на относимата съдебна практика, защита по възраженията на ответната страна, като спрямо необходимите процесуални действия стойността на договора няма конкретно значение. Съобразявайки предмета на спора, фактът, че същият е разгледан в едно открито съдебно заседание, без участие на ответниците (представени са аргументирани писмени становища), респ. без същински доказателствен процес и същински устни прения по делото, съдът намира, че определянето на адвокатските възнаграждения за защита по всеки един от исковете към минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е оправдано и съответно на предоставената адвокатска услуга. Редуцирането им по реда на чл.78, ал.5 ГПК след своевременно въведени възражения от ответниците до тези минимални размери е съответно на обема положен труд и се явява обосновано.

Искането на жалбоподателят „Кредисимо“ ЕАД да се игнорира защитата по предявения установителен иск за нищожност на кредитния договор и съответно сторения от ищеца разход за това да се изключи при произнасянето по чл.78, ал.1 ГПК като се зачете единствено като сторен разход по делото заплатеното адвокатско възнаграждение за защита по осъдителния иск за връщане на недължимо платени по нищожния договор суми не намира нито правно, нито житейско основание. Право на ищеца е да прецени интереса и нуждата си от защита на накърнените му права и съответно на тази преценка да предприеме съответните процесуални действия. Единствената възможност за контрол от страна на съда на избора на ищеца да предяви съответните искове е преценката за тяхната допустимост.

От значение за тази преценка е наличието на правен интерес като положителна процесуална предпоставка особено при установителните искове Такъв в случая не може да се отрече. Правният интерес не е изключен само поради обстоятелството, че нищожността на договора би могло да бъде установено преюдициално в мотивите на решението по осъдителния иск за реституция на недължимо даденото по този договор. Интересът за длъжника е обусловен от различни фактори, включително желанието спорът относно валидността на договора да бъде разрешен с влязло в сила решение.

За защитата по всеки един от съединените искове се дължи отделно адвокатско възнаграждение (аргумент от чл.2, ал.5 от Наредба №1/9.07.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа, чл.26а от Наредбата за заплащането на правната помощ), поради което и присъждането в случая на адвокатско възнаграждение за защита и по този самостоятелен установителен иск е обосновано и правилно.

По тези съображения въззивният съд приема подадената частна жалба за неоснователна. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №79/06.01.2026г. на Районен съд Варна, постановено по гр.д. №1803/2025г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на ответника „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, седалище град София, по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5