Определение № 743 от 28.11.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 743 гр. Монтана, 27.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно частно гражданско дело № 20241600500540 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Производство е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 577 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 4812/4810 от 13.11.2024 г., с входящ номер 1227-4/31.10.2024 г. на Служба по вписванията гр. Б., Агенция по вписванията, подадена от ОБЩИНА Б., БУЛСТАТ ***, гр. Б., пл. Й. № 2, представлявана от Кмета на Общината Р.Н. срещу Определение № 11 от 23.10.2024 г. за отказ на съдията по вписванията към Районен съд Б. за вписване на Договор за покупко-продажба на недвижим имот вх. № 488 от 18.10.2024 год., по Заявление за вписване с вх. № 1227/23.10.2024 г.

Жалбоподателят счита постановеното определение за неправилно и незаконосъобразно и като такова моли съда за неговата отмяна.

Твърди, че в заявлението за вписване изрично е посочил, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, тъй като отразените в приложената Справка за задължения на прехвърлителя Община Б. към 23.10.2024 год., 09,14,24 часа задължения към ДФЗ в общ размер на 1 609 235,23 лв. се обжалват, поради което не са безспорно установени по основание и размер и се са изискуеми публични вземания, тъй като се обжалват по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), като по едното решение е образувано адм.д. № 407/2024 год. на Адм.С Монтана. В жалбата се сочи, че по друго от решенията е образувано адм.д. № 453/2024 год. на същия съд.

Аналогични съображения се развиват и в жалбата. Доразвива се, че по горецитиараните административни съдебни производства е поискано спиране на принудителното изпълнение, по които искания няма произнасяне, тъй като са оставени без движение. Твърди, че към датата на подаване на заявлението, Община Б. няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, поради което отказът на съдията по вписванията е 1 незаконосъобразен и моли да бъде отменен.

Съдията по вписванията, постановила обжалвания отказ – Ю.П. не изразява становище по жалбата.

Прилага справка от електронния регистър на НАП към 08.11.2024 год., видно от която публичните задължения на Община Б. са в размер на 1 619 446,68 лв.

Окръжен съд Монтана, като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото и при установената фактическа обстановка, намира, че подадената частна жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните.

Съобразно установената съдебна практика (т. 6. от ТР № 7/2012 на ОСГТК на ВКС, Определение № 523/03.11.2017 г. по ч. гр. д. № 3584/2017 г. на ІV ГО на ВКС) съдията по вписванията може да откаже исканото вписване:

1) ако актът не подлежи на вписване, 2) ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията – официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите, 3) ако актът няма необходимото съдържание индивидуализация на страните и на имота (ако се отнася до конкретен имот), 4) ако не е представена скица-копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, 5) ако не е внесена необходимата такса за вписването (когато такава се дължи) и 6) ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл.

264 ДОПК (освен при вписването и отбелязването на съдебно решение).

За да постанови обжалвания отказ, съдията по вписванията е приел, че за вписването на Договор за покупко-продажба на недвижим имот вх. № 488 от 18.10.2024 год., е необходимо да се удостовери, че липсват непогасени публични задължения за имота.

Преди изменението на разпоредбата на чл. 264 от ДОПК – прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти, се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.

След измененията на разпоредбата на чл. 264 от ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

2

Следователно, промените относно извършваната проверка преди прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, не влияе върху значението й за извършваното прехвърляне, а касае единствено начинът на извършване на самата проверка. Видно от граматичното тълкуване на разпоредбата и в двете й редакции, прехвърлянето "се допуска след", т. е. резултатът от извършената проверка е от значение за допустимостта на извършването й и настъпване на вещно-прехвърлителния ефект. Доколкото изменението на разпоредбата не засяга последиците от извършваната проверка, законодателят е запазил положението, че наличието на непогасени публични задължения възпрепятства извършването на сделката.

Според задължителните разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ВКС по т. д. № 7/2012 г., ОСГТК, проверката, която съдията по вписванията извършва, съобразно чл. 32а ал. 1 от ПВ, относно обстоятелството дали представения за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта.

С оглед императивния характер на цитираната разпоредба на чл. 264, ал. 1 от ДОПК, същата попада в обхвата на проверката, която е задължен да извършва съдията по вписванията, която проверка до изменението на разпоредбата се е изразявала в това служебно да следи за представяне на декларацията по образец, а след изменението в това да установи, че непогасени задължения не са налице.

Съдържанието на декларацията изисква изявление на прехвърлителя за липса на задължения към годината, в която се осъществява разпореждането – в случая към 2024 г.

В случая, съдебният изпълнител е упражнил правомощията си, като е установил наличие на непогасени публични задължения и е отказал вписването.

Тълкуването на нормата на чл. 264, ал. 1 ДОПК извършено от жалбоподателя е неправилно. Този извод се извежда от разпоредбата на чл.

209 ДОПК, която гласи:

- ал. 1. Принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането.

- ал. 2. Принудително изпълнение се предприема въз основа на:

1. ревизионен акт, независимо дали е обжалван;

2. декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски;

3. актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани;

4. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г.) решение, издадено от митническите органи, независимо дали е обжалвано;

5. влязло в сила наказателно постановление;

6. (доп. - ДВ, бр. 86 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г.) влезли в сила решения, 3 присъди и определения на съдилищата, както и решения на Европейската комисия, на Съвета на Европейския съюз, на Съда на Европейските общности и на Европейската централна банка;

7. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) разпореждане за събиране на суми, издадено от органите на Националния осигурителен институт, независимо дали е обжалвано;

8. разпореждане по чл. 211, ал. 3, независимо дали е обжалвано.

Видно от горното, твърдяното обжалване на задълженията не се отразява на това дали те подлежат или не на принудително изпълнение.

Следователно, съдебният изпълнител е действал напълно в съответствие със закона и действията му са законосъобразни.

При така даденият отговор на въпроса, частната жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 4812/4810 от 13.11.2024 г., с входящ номер 1227-4/31.10.2024 г. на Служба по вписванията гр. Б., Агенция по вписванията, подадена от ОБЩИНА Б., БУЛСТАТ ***, гр.

Б., пл. Й. № 2, представлявана от Кмета на Общината Р.Н..

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11 от 23.10.2024 г. за отказ на съдията по вписванията към Районен съд Б. за вписване на Договор за покупко-продажба на недвижим имот вх. № 488 от 18.10.2024 год., по Заявление за вписване с вх. № 1227/23.10.2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4