Решение № 1334 от 28.07.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1334 гр. Пловдив, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

***:

Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20235330202866 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, против наказателно постановление № 7 от 06.04.2023г. на ***я на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл.60а от ЗЕВИ, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000.00 лева, за извършено нарушение по чл.26 ал.3 от ЗЕВИ. Счита, издаденото наказателно постановление за неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че правилно не е издадено становище, тъй като изграденото в имота не било сграда и не бил зпазен срокът по чл.34 ал.2 от ЗАНН за издаване на АУАН. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна не взема писмено становище.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява юрисконсулт, който поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт, който оспорва подадената жалба. Представя писмени бележки.

Моли съда да потвърди наказателното постановление. Претендира разноски.

1

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка„Електроразпределение Юг” ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, с издадена лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, представлявано от С. З. В., З. О. Б. и Й. Г., в качеството им на *** на дружеството, изразяващо се в следното:

„Електроразпределение Юг“ ЕАД не е издало в срок до 16.09.2021 г. становище, с което да определи условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ), предвидена за изграждане в ПИ е идентификатор ***, кв. „Речица“, гр. Сливен.

Съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането.

В съответствие с чл. 87 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6) В.

С. Г.-Т., упълномощен представител на П. В. Т. – *** на „МХ ТОП“ ЕООД е подала на 17.08.2021 г. Заявление за проучване на условията и начина на присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа.

На 03.11.2021 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е изпратило писмо с изх. № 50290 от 03.11.2021 г. за прекратяване на процедурата по 2 присъединяване с мотив, че в имота няма сграда на основно застрояване, а постройка зa допълващо застрояване. Така предявените към заявителя изисквания са извън задължителните такива по чл. 88 от Наредба № 6.

Съгласно чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ изискването по отношение на имота, в който е предвидено да се изражда ФЕЦ, е в него да има присъединена към електроразпределителната мрежа сграда и да се намира в урбанизирана територия.

Като не е издало в срок до 16.09.2021 г. на адрес: гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов“ № 37 становище, с което да определи условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ, предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор ***, кв. „Речица“, гр. Сливен, на 17.09.2021 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е нарушило чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, с което е осъществило състава на чл. 60а от ЗЕВИ.

Извършеното административно нарушение се потвърждавало от следните доказателства: Констативен протокол № Е-10 от 12.12.2022 г., Заявление от 17.08.2021 г. и Писмо с изх. № 50290/03.11.2021 г.

За извършеното административно нарушение е съставен Акт № Е-КРС7 от 23.01.2023 г. за установяване на административно нарушение (АУАН № Е-КРС-7 от 23.01.2023 г.), с който е образувано административнонаказателното производство. АУАН № Е-КРС-7 от 23.01.2023 г. с съставен, предявен и връчен на „Електроразпределение Юг” ЕАД с ЕИК 130277958, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, чрез В. С. А. – пълномощник.

„Електроразпределение Юг“ ЕАД не възразило срещу АУАН № Е-КРС7 от 23.01.2023 г. при съставянето му, нито в законоустановения седемдневен срок от подписването му.

От показанията на свид. Г. П. се установява, времето, мястото и начинът на извършеното нарушението. Установява се, че проверката е извършена в резултат именно на подадената от „МХ ТОП“ ЕООД жалба, за което е съставен АУАН, която проверка е извършена единствено по документи и единствено във връзка с жалбата, която е депозирана и до КЕВР.

Жалбата е постъпила при актосъставителя. Същият лично е съставил АУАН, в присъствието на нарушителя, предявил е АУАН за запознаване със съдържанието му и за подпис. Предявил лично АУАН на нарушителя и го 3 запознал със съдържанието му. Изрично сочи, че поддържа констатациите в АУАН. Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител. Това е така, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

Компетентността на административно наказващия орган се извлича от разпоредбата на чл.10 ал.1 т.6 от Правилника за дейността на КЕВР.

Обстоятелствата, посочени в АУАН и издаденото наказателно постановление изцяло кореспондират с другите събрани по делото писмени доказателствени средства- констативен протокол за извършена проверка в обект от 12.12.2022г., заявление за проучване, писмо изх.№ 50290/ 03.11.2021г. С правна преценка за достоверност, настоящият състав изцяло 4 кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя на АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка. Констатациите посочени в АУАН и НП се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателствени средства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.26 ал.3 от ЗЕВИ за обектите по чл. 24, т. 1 условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането, а в случаите по чл. 27, ал. 5 - в срок до 15 дни от постъпване на искането.

Съгласно чл.60а от ЗЕВИ на енергийно предприятие, което наруши разпоредбите на чл. 26, ал. 3 или чл. 31, ал. 10, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително по времето, на мястото и по начинът отразен в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Правилно нарушението в квалифицирано под нормата на чл.26 ал.3 от 5

ЗЕВИ, тъй като жалбоподателят е имал задължението да издаде становище, съответно да откаже писмено, респ. или поне да се произнесе, по депозираното заявление за проучване на условията и начина на присъеднияване от 17.08.2021г., в срок до 16.09.2021г., и като не е сторил това в този срок, е изпълнил и осъществил състава на административното нарушение. Нарушението е на просто, формално извършване и не е необходимо настъпването на общественоопасни последици и вредоносен резултат за да бъде съставомерно и се изразява в бездействие по непроизнасяне в срок до 16.09.2021г. по подадено заявление за присъединяване. Тук е мястото, на което следва да бъде отбелязано, че дали поставената в имота постройка има характера на сграда или на постройка за допълващо застрояване е без значение за настоящото производство и е извън предмета на доказване, поради това е оставено без уважение искането за допускане и назначаване на съдебно- техническа експертиза. Предмет в спора е, дали е издадено в срок до 16.09.2021г. становище от жалбоподателя, което се установи, че не е сторено.

Въпреки това обаче, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че в ЗЕВИ липсва легална дефиниция на понянятието сграда.

Съгласно чл. 1, ал.2 от ЗЕВИ „ За неуредените в този закон въпроси се прилага Законът за енергетиката“. Същевременно в Закона за енергетиката също липсва легална дефиниция на понятието сграда. Нещо повече, при преглед на разпоредбите на този нормативен акт се установява, че: когато урежда присъединяването към електропреносната мрежа на производители (какъвто е процесния случай) и клиенти (чл. 116 и следващи от ЗЕ) законът борави с по-общия термин „обект“; понятието сграда се среща за първи път при уреждането на обществените отношения свързани с присъединяване към топлопреносната мрежа (чл. 133 и следващи от ЗЕ) и то като сградаетажна собственост. При това положение с базисно значение се явява Решение № 1780 от 11.02.2021 г. по адм. д. № 6301/2020 на Върховния административен съд , в което изрично е прието, че: - Закона за енергията от възобновяеми източници се явява специален закон, който урежда специфичен кръг обществени отношения; -дефинициите на сграда, дадени в Закона за енергийната ефективност и в ЗСПЗЗ не могат да бъдат автоматично привнесени и използвани в процесния случай, доколкото ЗЕЕ и ЗСПЗЗ отново ся явяват специални закони и дадените в тях дефиниции отразяват 6 спецификите на урежданите специфични обществени отношения. Особено видно е това от дадената в т.19 от ДР на ЗЕЕ легална дефиниция на сграда, която изисква използване на енергия за регулиране на вътрешната температура, което изискване е изцяло неприложимо към регулираните от ЗЕВИ обществени отношения по производство на енергия от възобновяеми източници. В посоченото Решение на ВАС, обаче изрично е посочено, че при липса на легална дефиниция на сграда в ЗЕВИ, следва да се съобразява уредбата дадена в общия закон, уреждащ материята на строителството и устройството на територията, а именно ЗУТ. Това становище се възприема и от настоящия състав, доколкото в чл. 147 и чл. 151 ЗУТ е налице изрична уредба на строежите по ЗЕВИ.