Определение № 4 от 14.01.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Варна, 13.01.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20213000600391 по описа за 2021 година Предмет на въззивното производство е определение № 495 от 08.11.2021 г. по ЧНД № 1077/2021 г. на Окръжен съд гр. Варна, с което съдът се произнесъл по жалба на адв. Тодор Ночев, в качеството на процесуален представител на Г.К-Х, и отменил постановление на Окръжна прокуратура гр.

Варна за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1052/2020г. по описа на РУ гр. Провадия.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Варна. Счита се, че в изпълнение на правомощията си по чл. 243 ал. 6 т. 3 от НПК съдът е следвало да прецени събраните по делото доказателства като сочещи извършването на конкретно престъпление от конкретно лице, поради което да отмени постановеното прекратяване в нарушение на материалния закон. От друга страна са изложени аргументи, че не е налице неправилно прилагане на закона, тъй като е налице причинно следствена връзка между настъпването на смъртта на единствения участник в произшествието с получените в процеса на осъществяването му травми.

Прокурорът сочи, че И. е имал възможност да възприеме насипа на пътното платно и да предотврати настъпването на произшествие, разполагал е с техническата възможност да спре, да се върне или да го заобиколи.

Съществувала е забрана за навлизане в двете посоки по пътя, като за И. не е важало изключението по чл. 50 ал. 2 от ППЗДвП. В протеста се счита, че събирането на указаните от съда доказателства и търсенето на административно нарушение, извършено от натоварените с ремонта, не би допринесло към изясняване фактите по делото, тъй като поставянето на предупредителна табела за указване на опасността на пътя, не би направила по-видима самата опасност или би мотивирала водача да предприеме друг избор за своите действия. Иска се отмяна на определението на ВОС.

1

За да се произнесе по жалбата съставът на апелативния съд прецени следното:

В постановлението си от 12.08.2021г. прокурор от ВОП, след като се е запознал с материалите по ДП № 1052/2020г. по описа на РУ гр. Провадия, преценил, че от доказателствата по делото се установява, че причина за възникналото ПТП е виновното поведение на починалия водач И.Х.И.

Изложени са съображения, че водачът управлявал л.а. в нарушение на забраната на знак В 2, имал възможност да възприеме насипа на пътното платно и да предотврати настъпването на произшествието, но не го е сторил и в резултат на получените при осъществяването му травми е последвала смърт, и на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 4 от НПК наказателното производство е било прекратено.

В разглеждания съдебен акт ВОС намерил, че решаващият извод на прокурора, относно наличието на законови предпоставки за прекратяване на досъдебното производство е неправилен и необоснован, като същият е направен при неизяснена в пълнота фактическа обстановка и не са изчерпани всички процесуални способи за разкрИ.е на обективната истина, като не са изследвани всеобхватно всички релевантни по делото въпроси. Съдът констатирал, че не са изложени мотиви защо според прокурора за И. не е действало изключението по чл. 50 ал. 2 от ППЗДвП. От друга страна, съдът преценил, че не са реализирани всички възможности за събиране на писмени и гласни доказателства, изискуеми за правилното изясняване на делото в необходимия обем и пълнота и по съответния процесуален ред. Посочени са, в съответствие с исканията по жалбата на процесуалния представител на Г. КХ, една от дъщерите на починалия, адв. Ночев, кои нови доказателства следва да бъдат събрани. Според съда са относими към окончателния извод и необходими за установяване на обективната истина следните фактически данни: дали път III-2901 е част от републиканската пътна мрежа, от кога и с какъв административен акт е бил затворен, кога е поставен знак „Б2“ на кръстовището на ул. „207“ и път III-2901 в село Ветрино и кога и по чие нареждане е поставен изкуствения насип, преграждащ път III-2901; за документите, с които е одобрен проекта за организация на движението по процесния път, за условията и редът за създаване на временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътища и улици, с който са определени видът и начинът на поставяне на пътна маркировка, пътни знаци, пътни светофари и други средства за сигнализация на въпросния пътен участък, действащ към датата на инцидента; за заповедта на длъжностно лице, с която е утвърден и влязъл в законна сила този проект и отговорните за съставянето му длъжностни лица; кога, къде и какви пътни знаци и сигнализация са били поставяни за обозначаване на участъкът от пътя на който е възникнало ПТП-то;

2 за длъжностна характеристика на лицето, отговорно съгласно устройствения правилник на АПИ да издаде административния акт, с който е утвърден и влязъл в сила проекта за временна организация и безопасност на движението на този пътен участък за процесния период; за конкретното длъжностно лице, което е следвало да приведе в изпълнение проекта за временна организация и безопасност на движението и да извърши контрол, дали са поставени съответните пътни знаци и сигнализация.

В заключение съдът намерил, че постановлението на прокурора е в отсъствие на мотиви според стандартите на чл. 199 ал. 2 от НПК, което възпрепятства възможността да се провери правилността на изводите му, и на основание чл. 243 ал. 6 т. 3 от НПК отменил постановлението за прекратяване.

Настоящата инстанция извърши задълбочена проверка на материалите по делото и възраженията по протеста, като прие следното:

1.В диспозитива на разглежданото определение не са формулирани задължителни указания по прилагането на закона, изискуеми по чл. 243 ал. 6 т. 3 от НПК. Действително, в обстоятелствената част са изложени съображения за необходимостта от събиране на конкретни доказателства, очертаващо неизпълнение на задължение по чл. 226 ал. 2 и чл. 13 ал. 1 от НПК, но постановлението за прекратяване е отменено на процесуално основание, поради липса на мотиви. С оглед на изложеното, основателно е възражението по протеста за проява на противоречие в изводите на съда и взетото решение.

За отсъствие на мотиви, към постановлението на прокурора, единственият конкретен упрек касае липсата на аргументиране от прокурора, защо спрямо И. не е действало изключението на чл. 50 ал. 2 от ППЗДвП. Обобщавайки показанията на свидетелите и документите по делото, в постановлението си прокурорът е приел, че И. не е живеел в с. Ветрино, а в гр. Девня. В частта на правните изводи, също е прецизирано съображение защо за И. не е приложимо изключението на наложената от знак В2 забрана, което според настоящата инстанция напълно изяснява позицията на прокурора и не предполага допълнителни мотиви.

2.От фактическа страна, ВОС е отразил приетото от прокурора и с оглед събраните по делото доказателства, вкл. че на 05.09.2020г., сутринта, управлявайки своя л.а., И. тръгнал в посока гр. Суворово по път III 2901, като пренебрегнал забраната на знак В2, забраняващ движението в двете посоки по път III2901, който бил затворен от месец юни 2020г. след наводнения и опасност от падане на мост между с. Ветрино и гр. Суворово, както и че на около 1км след знака на път III 2901 имало поставен изкуствен насип за ограничаване на движението с височина 1 метър и ширина 1,5-2 метра, който се забелязвал отдалече, но той решил да мине през насипа. Управляван със скорост 70,65 км/ч, автомобилът загубил устойчивост след преминаване през 3 напречното препятствие със значителна денивелация, 5м. се движил във въздуха, паднал първоначално на левите си колела и се спрял в храстите на нивата като от силния трясък при падането лявата врата се отворила, от нея изпаднала вътрешната облицовка, а водачът И. изпаднал от седалката на настилката, получавайки травми довели до смъртта му на 18.09.2020г. в болница.

Прецизният поглед спрямо доказателствената основа установява две неточности, посочени от прокурора и съда:

Насипаният напречно на пътя, по цялата му ширина, натрошен асфалт се е намирал не на първия, а на втория км от с. Ветрино. В този смисъл е констативният протокол за ПТП от 05.09.2020г. – единственият официален документ, съставен от компетентен орган веднага след случилото се и отразяващ разположението на значимите ориентири и факти по схемата на ПТП 76 (л. 49 от ДП на гърба). Същото разстояние е отразено и в докладната записка за посетено ПТП от мл. инспектор М.

А..

Смъртта на водача И. е настъпила на 17.09.2020г. (л. 11 и л. 22 от ДП), а не на 18.09.2020г.

Тук е мястото да се уточни и, че знак В2 е бил поставен на кръстовището на два пътя - III - 207(Републикански път IIІ-207 е третокласен път, част от републиканската пътна мрежа на България, преминаващ по територията на области Варна, Шумен, Добрич и Силистра.

Дължината му е 80,8 км) и III - 2901 (Републикански път IIІ-2901 е третокласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България, преминаващ изцяло по територията на Варненска област. Дължината му е 32,6 km), а не път III 2901 с ул. „207“, както е посочено в определението при коментиране на необходимите доказателства, които занапред да се събират.

3.В определението, ВОС, от една страна, е приел, че описаното от прокурора е в съответствие с доказателствата, но по-късно се отклонил, като счел, че: „В конкретния случай, безспорно е налице настъпило ПТП, в резултат на което пострадалият е починал. Установена е скоростта на движение на л.а. „Фолксваген Шаран“, с рег.№В0036НР, мястото на местопроизшествието, точния механизъм по който автомобила е напуснал пътната лента, както и конкретната причина за смъртта на И.Х.И. Тези обстоятелства се доказват от назначените в хода на досъдебното производство СМЕ и АТЕ.“.

Предвид споделянето на изводите на процесуалния представител на пострадалата К-Х, респ. отразяването на необходими нови доказателства, които органите на ДП да съберат, очевидно ВОС възприел тезата, че насипът е следвало да бъде сигнализиран от стопанина на пътя, и/или лицата извършващи ремонта му. Не са изложени съображения дали според ВОС И. е навлязъл от кръстовището с път IIІ-207, на което е бил поставен знак В2, или от изходите на с. Ветрино след това кръстовище по протежението на път IIІ4 2901. В определението не се съдържат указания по приложение на материалния закон, не се коментират данни за друго престъпление, различно от предмета на разследване по чл. 343 ал. 1 б. в от НК, обвързано с доказателствата, които според съда, биха подпомогнали разкрИ.ето на обективната истина.

4.Действително, с оглед характеристиките на случилото се на 05.09.2020г., по делото са били съставени книжа, свързани със започналото административнонаказателно производство. Едва на 18.09.2020г. е било образувано наказателното, поради което и не е съществувала възможност местопроизшествието да бъде предмет на процесуално-следствено действие, което изключително влияе върху обема и стойността на доказателствата по делото. Данните от протокола за ПТП № 1242/05.09.2020г., с фотоснимките към него, свидетелските показания на лицето, оказало помощ на И., полицейските служители и на дъщерите на починалия, формират основата, интерпретирана чрез изготвените по делото експертни заключения – по АТЕ и СМЕ. Много въпроси нямат и не биха намерили отговор при допълнително разследване – къде е бил И. преди произшествието, ако е бил в с. Ветрино – на какъв адрес и по кой маршрут се е включил в път IIІ-2901, минал ли е покрай стойката със знак В2 и отместената бариера, защо не е намалил скоростта и не се е отклонил вдясно, за да заобиколи насипа, щял ли е да види или не пътен знак, поставен вдясно в неговата посока и др. От друга страна, в наказателното производство е недопустимо да бъдат формулирани изводи на основата на предположения. С оглед на това, вниманието на решаващия орган следва да се съсредоточи върху фактите и обстоятелствата, включени в обхвата на предмета на доказване по делото, като се прецени обективно дали могат да бъдат взети безспорни изводи.