Акт от 14.10.2020, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№637

14.10.2020г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав: .

Съдия: Цветомира Димитрова

Секретар: Йорданка

Попова ………..………………………………………………………..

Прокурор: Цвета Пазаитова…... …...………………………………………………………… като разгледа докладваното от съдия

Димитрова и. административно дело

№ 276 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производството е образувано по искова молба подадена от Р.Х.Р. от гр. Хасково, чрез упълномощен представител, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, насочена срещу Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“гр.София, с която се претендира обезщетение в размер на 500.00 лева, представляващи имуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление ДАИ-0000010/14.02.2018г. на Главният секретар на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, гр.София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 500.00 лева, се основава на разходите, които е направил за квалифицирана правна защита чрез ангажиране на адвокат, който да го защитава в хода на съдебното производство по обжалване на процесното наказателно постановление.

Моли се за присъждане и на направените по настоящото производство разноски по делото.

Ответникът - Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация“, гр.София, в писмен отговор по исковата молба, ангажира становище за неоснователност на предявеният иск в размер на 500.00 лева, алтерантивно моли за намаляването му до минималният предвиден в Наредба

№1/2004г. размер. Прави възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 от ГПК, на заплатения по настоящото производство хонорар и моли съдът да го намали до минималният такъв предвиден в Наредба № 1 /2004г. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за доказана по основание и размер.

Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от приобщените по делото писмени доказателства, че с Наказателно постановление № ДАИ-0000010 от 14.02.2018г. на Главен секретар на ИААА-София, на ищеца Р.Х.Р. от гр.Хасково за нарушение на чл. 43, ал.1, т.1,б.

“а“, предл.1-во от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС и на основание чл. 178а, ал.7, т.1, пр.1-во от Закона за движение по пътищата е наложено наказание „Глоба” в размер на 1500.00 лева .

Наказателното постановление било обжалвано от ищеца пред Районен съд, гр. Хасково, който със свое Решение

№ 277/05.07.2018г. постановено по адм.дело № 353/2018г. по описа на същия съд отменил изцяло оспорения санкционен акт. Решението не е било обжалвано и съгласно обективираното в него, е влязло в законна сила на 09.08.2018г.

В съдебното производство по а.н.д. № 353/2018г. по описа на РС- Хасково, ищецът е бил представляван от адвокат, с когото за целта сключил договор за правна защита и съдействие за сумата от 500.00 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин от съдържащите се писмени доказателства в приложеното по настоящото производство и в а.н.д.№ 353/2018г. по описа на РС-Хасково.

Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203, ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на отменено, с влязло в сила съдебно решение, Наказателно постановление № ДАИ 0000010 от 14.02.2018г. на Главен секретар на ИААА-София. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска-по силата на чл. 2, ал.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията със седалище София и с областни отдели във всички областни градове.

Ето защо ИА“АА“ е пасивно легитимирана да отговаря по така предявеният иск. С § 9 от ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е изменен ЗАНН, като в чл. 63 се създават нови ал. 3, ал. 4 и ал. 5. Съгласно текста на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Така приетата нова правна регламентация предоставя процесуалната възможност на страните да претендират присъждане на направените разноски в самите производства по оспорване на наказателните постановления и електронните фишове. В настоящият случай, този нов процесуален ред е неприложим. Цитираната разпоредба, изм. с ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. не е била влязла в законна сила, както към датата на провеждане на последното съдебно заседание по а.н.д. 353/2018г. по описа на РС-Хасково, така и към датата на постановяване на съдебното решение по делото. Ето защо следва да се приеме, че е липсвал процесуален ред районният съд да присъди разноски, а по тази причина такива не са били заявени от страните пред въззивната инстанция. Съответно - единствената правна възможност за репариране на направените в хода на административнонаказателното производство разноски в конкретния случай е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Ето защо искът е допустим.

Разгледана по същество исковата претенция е основателна.

Съображенията за това са следните :

Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 500.00 лева причинени в резултат на отменено по надлежния ред незаконосъобразно издадено наказателно постановление. Основателността на иска с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда –имуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт и настъпилата вреда.

При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.

Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издаденото по отношение на ищеца Р.Х.Р. Наказателно постановление № ДАИ - 0000010/14.02.2018г. на Главен секретар на ИА“АА“, гр.София е отменено с влязъл в сила съдебен акт.

Макар по естеството си наказателното постановление да не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, то се издава от административен орган, а дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Следователно, същото представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание, представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП №

2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС. В тази връзка съдът счита, че с отмяната на процесното наказателно постановление, в случая е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, както по иска за имуществени така и по иска за неимуществени вреди.

По отношение наличието на втората кумулативно предвидена в чл.203, ал.1 от АПК предпоставка, а именно действително настъпила вреда съдът намира, че от доказателствената съвкупност се установява безспорно, че на ищецът са причинени имуществени вред.

В договора за правна защита и съдействие, приложен в посоченото административно-наказателно дело, е посочено, че уговорената между страните сума за осъществяване правната защита е 500.00 лева, и същата е изплатена изцяло и в брой. Следователно, доколкото от събраните по делото се установява заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита по а.н.д. 353/2018г. по описа на РС-Хасково , в размер на 500.00лева, то налице е и втората предпоставка на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, касателно предявения иск за имуществени вреди, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.

Ето защо иска се явява доказан по основание и размер.

По отношение направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ответника, както стореното в тази връзка искане за намаляване на размера на исковата претенция до минимално определение:

На първо място съдът намира, че възражение за прекомерност на адвокатския хонорар представляващ исковата претенция, не е допустимо в настоящото производство, тъй като касае заплатено възнаграждение за адвокат по различно съдебно производство от настоящото. Съгласно най-актуалната практика на Върховният административен съд по тези дела–изразена в Решение № 735 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8731/2019 г., III о., която настоящият съдебен състав изцяло споделя, възражение за прекомерност на разноските е допустимо по реда на чл.

78, ал. 5 от ГПК само в производството, в което са сторени. Институтът на разноските, до изменението на ЗАНН с ДВ, бр. 94 от 2019 г., не е бил уреден в производството по реда на чл. 63 от ЗАНН. Имуществените вреди претърпени в резултат от заплатени адвокатски възнаграждения в производствата по атакуване на наказателни постановления не могат да се определят като необосновани и прекомерни, предвид определените минимални възнаграждения в Наредба № 1.2.0014 г. В този смисъл ТР № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на колегиите на ВАС.

Всъщност начинът за определяне размера на едно адвокатско възнаграждение е посочен в чл. 36 от Закона за адвокатурата - същият следва да е справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденият в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, т.е. от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Т.е. размерът може да бъде редуциран от съда само по реда на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, при съобразяване на "обоснован и справедлив" размер на извършената правна защита и съдействие.

Видно от приложеното а.н.д. № 353/2018г. на РС-Хасково налице е реално предоставяне на договорената и заплатена услуга .

Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както подсказва и наименованието й, указва какъв би следвало да е минималният размер на договаряното адвокатско възнаграждение, но при сключване на договор за правна защита и съдействие, страните не са задължени да сключат същия в минималният размер посочен в посоченият подзаконов нормативен акт.

Относимата норма определяща минималният размер на адвокатски възнаграждения, касаеща дела с административно наказателен характер е чл. 18 от същия подзаконов нормативен акт. В приложимата й редакция, към датата на сключване на договорите за правна помощ и съдействие, чл.18, ал. 2 от наредбата предвижда за дела с такъв предмет, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението да се определя по правилата на чл. 7, ал. 2, върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв, като съгласно ал. 3 на същата норма, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно-наказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. Т.е. съобразно приложимата нормативна уредба и по аргумент от чл. 2, ал.5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, адвокатското възнаграждение по делата от административно-наказателен характер се определя за всяка санкция поотделно, като се съобрази вида й – ако тя има материално изражение, възнаграждението се определя по реда на чл.18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2 от Наредбата, а ако няма такова- по реда на чл. 18, ал.3 от Наредбата.