Определение № 865 от 25.03.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 865 гр. София, 21.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20241100601374 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, във вр. с ал. 6 от НПК.

Образувано е по постъпила в СГС частна жалба от адв. С.Й. – служебен защитник на обв. О.

В., срещу Определение № 1892 от 08.06.2023г. по ЧНД № 7538/2023г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав. С първоинстанционния съдебен акт е било отменено като неправилно и незаконосъобразно Постановление от 26.04.2023г. на наблюдаващия ДП прокурор при СРП, с което наказателното производство, водено за престъпление по чл. 149, ал.1 от НК, е било прекратено на правно основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.

В жалбата си защитата на обвиняемия изразява не само недоволството, но дори и възмущението си от поредното определение на съда, което според нея налага определено поведение на прокурор. Посочва, че обвиняемият трета година търпи унизителни и несправедливи обвинения от родствениците си. Защитата е несъгласна и дори не приема указанията на съда, дадени към Прокурора, както в настоящото производство, така и в предишни определения, за извършване на дейност по анализ, преценка, сравняване и преразпит на св. И.Б.. Насочва се вниманието на Съда към повторния разпит на св. К.Г. и претърпения от нея инсулт, като поставя въпроса за годността й да дава обективни свидетелски показания, което според защита също е аргумент в полза на прекратяването на производството. Определени са като „клишета“ изводите на съда относно съставомерността на деянието и наличните доказателствени материали, както и дадените указания.

Наблегнато е на дадени показания от детето по време на разпит в „синя стая“, от който според защитата то е „било активно в тази игра, а той /чичото/ не е искал да я разочарова“.

1

Защитата посочва и изразена надежда от детето с думите: „може би чичо ще дойде за празниците“ и „ще се радвам да дойде“. На базата на горецитираното жалбоподателя намира за неуместно детето да бъде определяно като „пострадала“. В заключение се моли определението да бъде отменено като неоснователно.

От приложените по делото материали по отношение на връчването на първоинстанционния съдебен акт, е видно, че същият е получен от О. В. на 27.09.2023г., а от адв. С.Й. на 18.09.2023г., в качеството й на служебния му защитник. Жалбата е депозирана на 25.09.2023г. в СРС, тоест в рамките на законоустановения седемдневен срок, уреден в чл.

243, ал. 7 от НПК. В допълнение, Съдът е сезиран от лице, притежаващо необходимата процесуална легитимация, тъй като според данните от делото О. В. е бил привлечен в качеството на обвиняем по делото на 24.12.2020г., а адв. Й. е назначена като негов служебен защитник. С оглед изложеното, Съдът намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

След запознаване с материалите по делото, Съдът намери за установена следната фактическа обстановка, която за настоящата инстанция е безспорна:

Досъдебно производство № 226 ЗМК-2294/2020г. по описа на 02 РПУ – СДВР, пр. пр. № 42012/2020г. по описа на СРП е образувано на 17.12.2020г. по реда на чл. 212, ал.1 от НПК за това, че на 15.09.2020г. в гр. София, ж.к. „Свобода“ е извършил действия /опипвал влагалището й/ с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст – В.К.В. ЕГН ********** – престъпление по чл. 149, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК.

По делото в процесуалното качество на обвиняем с постановление от 24.12.2020г. е бил привлечен О. Л. В. с ЕГН **********. В проведения му разпит в качеството на обвиняемо лице, той заявява, че не е съгласен с обвинението и към онзи момент не е дал обяснения.

В рамките на разследването в качеството на свидетели са били разпитани родителите и бабата на детето /К. В., И.Б., К.Г./, както и самото дете – В.В.. Изготвени са били две СППЕ – една на В.В. и една на О. В.. Приложена е и справка за съдимост на обвиняемия.

Досъдебното производство е било два пъти прекратявано и връщано от съответните съдебни състави. С постановление от 08.02.2021г. е било прекратено на правно основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 като е посочено, че липсва съставомерност на деянието. В определение от 29.03.2021г. така постановеното постановление е било отменено от състав на СРС, като са били дадени задължителни указания за доразследване. След подаден протест въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционното определение.

След извършен повторен разпит на св. Б. от 15.11.2021г., с постановление от 07.12.2021г. досъдебното производство отново е било прекратено. Прокурорът се е позовал на липсва на съставомерни признаци на деянието. Постановлението е било обжалвано пред СРС, като с определение от 25.11.2022г. съдът отново е отменил постановлението. Като основание за отмяната е посочил липса на мотиви, липса на анализ и оценка на доказателствения материал и, че не са изчерпани всички способи за събиране на доказателства.

2

След повторното връщане са били извършени допълнителен разпит на св. К.Г. и св. С.Б..

Обвиняемият В. е бил разпит в качеството на свидетел, в който разпит той заявява, че не желае да участва в изготвянето на сексологична експертиза. След извършването на тези действия по разследването, в писмено мнение по чл. 235 от НПК разследващият полицай предлага досъдебното производство да бъде изпратено на СРП с мнение за предаване на съд на обвиняемия О. В..

Въпреки изложеното писмено мнение от разследващия, с постановление от 26.04.2023г. прокурор при СРП отново е прекратил досъдебното производство, като отново за основание е посочил липсата на съставомерни признаци на деянието.

В рамките на законоустановения срок И.Б. в качеството й на законен представител на пострадалото малолетно лице е обжалвала прокурорския акт.

С определение от 08.06.2023г. състав на СРС е отменил прекратителното постановление.

Първоинстанционният съд и е изложил подробни мотиви, подкрепящи извода за отмяна на постановлението, върнал е делото за продължаване на разследването и изпълнение на дадените в мотивната част на определението указания.

Предмет на въззивната проверка е правилността и законосъобразността на първоинстанцинния съдебен акт. Настоящата съдебна инстанция намира, че изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд са правилни, изключително подробно и коректно изведени и изцяло почиват на събрания доказателствен материал.

На първо място настоящата инстанция напълно се солидализира със становището на първоинстанционния съд, че прокурорът не е изпълнил изискванията на чл. 199, ал. 2 от НПК за мотивираност и обоснованост на акта. В постановлението се сочи наличието на противоречиви доказателства, но липса какъвто и да е коментар на обстоятелството кои от тях прокурорът кредитира и защо. Липсва конкретна оценка на доказателствания материал и на това на коя част от него стъпва извода, посочен като основание за прекратяването на досъдебното производство – несъставомерност на деянието.

На второ място е налице съществено противоречие между бланкетната доказателствена оценка, а именно, че доказателствата са противоречиви и крайния извод относно прекратителното основание. Недопустимо е при посочване на наличие на противоречиви доказателства да не бъде направен подробен, прецизен и цялостен доказателствен анализ, а в същото време да се сочи липса на съставомерност на деянието. Тук е моментът да се отбележи, че както и редица инстанции вече са посочили, за да се приеме, че деянието по чл.

149, ал от НК е съставомерно, не е необходимо деецът да е постигнал целта си, а е достатъчно наличието на такива действия, които да водят до достигането й.

На следващо място коректен и напълно подкрепен от въззивната инстанция е и извода, че по така воденото досъдебно производство не е проведено пълно, всестранно и обективно разследване. Категорично, и към настоящия момент, не са изчерпани всички способи за доказване, предвидени в НПК, които могат да доведат до разкриване на обективната истина по делото. Също така не са били коректно изпълнени указанията по хода на разследването, 3 дадени от предходни съдебни инстанции. Както първоинстанционният съд вече е посочил, не е била проверена защитната версия на обв. В. и изложеното от него, че не е имал такива намерения. Не е било и изпълнено указанието, дадено от други съдебни състави за извършването на КСППЕ и сексологична еспертиза на обвиняемия, по които да бъдат поставени конкретни въпроси, имащи пряко отношение към настоящото досъдебно производство.

Следва да се посочи, че както в настоящия етап, така и в изначалния момент на разследването не е било изследвано съдържанието на телефона на обвиняемия, въпреки че по делото има данни, че той е държал телефона си по време на инкриминираните действия.

С това бездействие разследващите органи не са изчерпали в пълна степен възможността за разкриване на наличието на евентуален друг състав на престъпление по НК. Въпреки това, настоящия съд намира, че с оглед изминалия продължителен период от време от момента на инкриминираните действия до настоящия момент, такова експертно изследване на мобилния телефон би било безпредметно и утежняващо хода на разследването.

В многократно разглеждане на въпроса по чл. 243 от НПК са били дадени и указания за разпит на св. К.Г. и пострадалата В.В. с поставянето на ясни, точни и конкретни въпроси, които също не са били изпълнени. Относно искането, направено от законния представител на пострадалата за провеждане на разпит на полицейския служител, пред който обв. В. е дал първоначално взетите сведения, Съдът намира, че макар да няма обективна пречка такъв да бъде извършен, но трябва да се има предвид константната практика на ВКС относно тежестта на свидетелските показания на полицейски служители.

В допълнение към изложеното от първата и всички предходни инстанции, настоящият въззивен съдебен състав намира за необходимо да посочи, че предвид изложеното в разпитите на св. К.Г. и св. С.Б. обстоятелство за падане на св. Г. в следствие, на което е получила удар по главата и е последвала хоспитализацията й, следва да бъде назначена КППЕ. Експертизата трябва да има за цел, на базата на приложената по делото документация от лечебното заведение, да даде отговор на въпроса има ли е възможност св.

Г. да даде годни свидетелски показания относно инкриминираните действия, случили се преди момента на падането й.

В заключение и обобщение на всичко гореспоменато, настоящата инстанция намира, че прокурорът следва стриктно да изпълни указанията, дадени от предходната инстанция, а именно: за подробен, ясен и качествен преразпит на изброените свидетели и пострадалата, да назначи провеждането както на КСППЕ, така и сексологична експертиза на обв. В..

Независимо от декларираното от него несъгласие, следва да се посочи, че той притежава качеството на обвиняемо лице и не бива да се допуска със свои действия да възпрепятства хода на разследването, както и няма процесуално право да отказва освидетелстване от експерти за нуждите на воденото производство. Освен вече посочените действия, прокурорът следва да изпълни и указанията, дадени от настоящата инстанция относно назначаването КППЕ относно годността на свидетелските показания на св. К.Г.. На последно място следва и да се съобрази с указанията на предходни инстанции, които не са 4 били коректно изпълнени или са били напълно неглижирани. Едва след като бъдат изчерпани всички посочени способи за доказване и такива, които биха могли да възникват в хода на прецизно водено разследване, следва да се прецени развитието на наказателното производство.

На базата на всичко гореизложено, Съдът достигна до извода, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Обжалваното определение е правилно, мотивирано и законосъобразно.

Така мотивиран и на правно основание член 243, ал. 7, във вр. с ал. 6 от НПК, Съдът :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, Определение № 1892 от 08.06.2023г. по ЧНД № 7538/2023г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав с което е било отмененокато неправилно и незаконосъобразно Постановление от 26.04.2023г. на наблюдаващия ДП прокурор при СРП, с което наказателното производство, водено за престъпление по чл. 149, ал.1 от НК, е било прекратено на правно основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.