Решение № 116 от 22.12.2021, Районен съд - Левски

МОТИВИ към Решение №116/22.12.2021 г., постановено по ч.н.д.

№345/2021г. по описа на Районен съд – Левски

Производството е по реда на чл.155 и сл. от Закона за здравето.

В РС – Левски е постъпило искане от РП – Плевен за задължително настаняване и лечение на ПЛ. Д. Т. от гр. ***, по повод постъпила справка от служител в РУ – Белене, относно докладна записка, описваща сигнал от И.К., който заявил, че четирите гуми на личния му автомобил са отрязани.

Сочи се в искането, че на 08.11.2021г. сутринта К. тръгнал да пътува и установил, че и четирите гуми на автомобила са спукани отново с по три дупки на всяка гума, но не е подавал сигнал. На 18.11.2021г. К. погледнал през терасата и видял познатия му П.Т. и включил предварително монтирана видеокамера на запис. Възприел, че се приближил до личния му автомобил и отрязал първо задна дясна гума, след това задна лява гума, след това срязал предна лява гума и накрая и предна дясна гума, като след това тръгнал в посока към изхода на паркинга на блока в посока ул. *** Впоследствие К. уведомил РУ – Белене. От писменото сведение на П.Т. се установявало, че преди много години И.К. заедно със синовете му нанесли побой, но впоследствие не можал да ги осъди. На 18.11.2021г. бил афектиран и отишъл да среже гумите на И.К. и с цел да не го разпознаят си сложил маска на лицето. По негови данни, бил решил ако го види да го заколи, но не го видял, поради което срязал и четирите гуми. След като на 18.11.2021г. срязал гумите, изхвърлил ножа, с който срязал гумите в р. Дунав, гребната база. Твърди се в искането, че на 22.11.2021г., при беседата с П.Т. последният заявил, че ако сега бъде пуснат да си ходи, ще намери И.К. и щял да го убие с двете си ръце. Т. сменял рязко настроението си и обяснявал, че от много време не приема никакви медикаменти, удряйки по масата.

Предвид изложеното и на основание чл. 157, чл. 155, във вр. с чл. 156 от Закона за здравето РП – Левски прави искане за откриване на съдебно производство за настаняване на задължително лечение в психиатрично заведение по смисъла на Закона за здравето по отношение на П.Т..

Представителят на РП гр.Левски, след приключване на съдебното следствие, пледира съдът да постанови решение, с което да настани на задължително лечение лицето П.Т. в ДПБ - Ловеч, за срок от три месеца.

Служебния защитник, назначен в съдебно заседание на лицето, чието настаняване се иска, пледира, че е налице психично заболяване у П.Т., както и има данни за агресивно поведение спрямо околните и паради липса на критичност към себе си е опасен за себе си и околните. Счита, че има и доказателства, че при него след провеждане на лечението има положителни наченки в оздравителния процес и неговото психично състояние, но изказва резерви към настаняването в ДПБ – Ловеч.

Лицето, чието настаняване се иска П.Т., в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие заявява, че желае да бъде лекуван в Белене, или в Левски, но и нито в Левски, нито в Ловеч, нито в Плевен ще го 1 излекуват, защото не бил болен.

В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели К. ИВ. Р. и ЛЮДМ. АНГ. П..

В показанията си сочат, че са извършили проверка по повод сигнал за нарязани гуми на лек автомобил, собственост на И.К.. Установява се, че осв. излязъл с цел да заколи И.К., и понеже не го открил, срязал гумите на автомобила му.

П.Т. заявява категорично, че няма никакво психично заболяване.

Според психиатъра, П.Т. боледува от шизоафективно разстройство, в момента маниен тип. Провел е два пъти лечение в клиниката. Извън епизодите не следва лечение, като същият няма съзнание за болест.

На основание така изразеното и прието в съдебно заседание становище от психиатъра съдът е назначил съдебно-психиатрична експертиза, с участието на един психиатър.

От изготвеното заключение се установява, че ПЛ. Д. Т. боледува от шизоафективно разстройство – маниен тип.

Установява се от експертизата, че от клиничното наблюдение е установено, че осв. е аутопсихично и алопсихично ориентиран. Той е говорно улеснен, сам налага тема на разговор, нарушава правила и граници при клиничното наблюдение. Мисловния му процес е със скъсено реактивно време, ускорен по темп, в съдържанието се разкривали налудни идеи от параноидния кръг. Враждебно бил фиксиран към трети по налудни мотиви.

Налице са разстройства в емоционално- волевата сфера. Той е приповдигнат, с нисък фрустрационен праг, гневно зареден, импулсивен, стенично отстоява права и тези. Няма преки и/или косвени данни за разстройства на възприятно - представната дейност. Паметта и интелекта му са болестно ангажирани.

Установява се от заключението, че в МКБ 10 Шизоафективно разстройство е описано като психично разстройство, при което ясно се отграничават шизоафективни епизоди - наличие на афективни (промяна в настроението и общото равнище на активност) и шизофрении симптоми (налудни идеи за отношение, злонамереност и преследване).

При настоящото освидетелстване се наблюдавал пореден епизод, започнал през есента на т.г. Клинично били установени болестно повишение на настроението несъразмерно на обстоятелствата и вариращо от раздразнителност до гняв, повишена действена активност, беззадръжност в социалните взаимоотношения с проява на агресия при липсваща провокация, импулсивно поведение и речев напор. Налице били несистематизирани, бързопреходни, конгруентни на настроението налудности за повишени възможности и отношение.

Според експертизата при осв. били налице и параноидни налудности.

Повишеното настроение, несъразмерно на обстоятелствата, което при наблюдението му в клиниката варирало от раздразнителност до гняв на фона на свръхактивност, речев напор, намалени потребности от сън, завишена самооценка, експанзивни налудности и несвързани с афекта налудни идеи за 2 отношение.

Шизоафективно разстройство - маниен тип било специфично разстройство, при което в един и същ епизод били налице както изразени афективни, така и изразени шизофрении симптоми, които възниквали едновременно или се проявявали през няколко дни.

При осв. била установена повишена енергия, хиперактивност, нарушена концентрация и загуба на социалните задръжки, което водело до тежък конфликт с околните и социална дисфункция, което било основното изискване на съвременната психиатрия, за да се интерпретира едно преживяване или поведение като болестно.

Вещото лице сочи, че при П.Т. липсва самосъзнание за болест и няма мотивация да провежда лечение. Разяснява, че понастоящем имало известно подобрение, но продължавал да е оптимистично недооценъчен по отношение на несъобразени с реални обстоятелства планове и проявява раздразнителност и мнителност. Раздразнителността му и улеснената гневна възпламенимост го предразполагали към конфликтно-агресивно поведение и представлявал опасност за околните с поведението си. Отсъствието на самосъзнание за болест и отказа му от лечение криели риск предвид симптоматиката на болестния му епизод с действията си да увреди своите интереси както и да извърши ООД.

Експертът е категоричен, че състоянието на П.Т. налага принудително лечение, поради което предлага последният да бъде настанен в ДПБ – Ловеч за срок от три месеца.

Вещото лице поддържа заключението в съдебно заседание.

Заключението на вещото лице по изготвената съдебно-психиатрична експертиза не е оспорено от страните и е прието от съда, като вярно, точно и компетентно изготвено.

При така събраните доказателства, съдът приема, че ПЛ. Д. Т. боледува от шизоафективно разстройство – маниен тип, и със своето поведение същият представлява опасност както за себе си, така и за околните.

Предвид събраните по делото доказателства съдът намира искането на РП – Левски за основателно и доказано. Налице са двете кумулативно дадени предпоставки в разпоредбата на чл. 155 от Закона за здравето, които регламентират условията за настаняване на лицето на задължително лечение.

ПЛ. Д. Т. страда от психично заболяване. С поведението си застрашава собствения си живот и и същевременно би могъл да прояви агресия и към околните и представлява опасност и за тях.

Настаняването на освидетелствания на лечение в съответното заведение би било в негов и обществен интерес.

Имайки предвид естеството на заболяването, както и поведението му, е необходимо ПЛ. Д. Т. да бъде настанен на задължително лечение при стационарен режим за срок от три месеца в ДПБ – Ловеч, в какъвто смисъл е предложението на вещото лице.

С оглед на събраните по делото данни съдът приема, че макар да е 3 налице подобрение у П.Т., същото не е достатъчно, за да бъде проведено амбулаторно лечение, още повече, че Т. след проведените хоспитализации прекратява лечението в домашни условия. Предвид горното следва П.Т. да бъде настанен на задължително лечение в ДПБ Ловеч за срок от три месеца при стационарна форма.

Следва на основание чл. 162, ал.3 от ЗЗ да бъде назначен представител на Общинска служба по здравеопазване към Община – Ловеч, което да изразява информирано съгласие за лечението на ПЛ. Д. Т..

Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. ЛЕВСКИ, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова в присъствието на прокурора Чавдар Любенов Мънев (РП-Плевен) като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Частно наказателно дело № 20214410200345 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

РЕШИ:

НАСТАНЯВА на основание чл.155 от Закона за здравето ПЛ. Д. Т. , ЕГН********** от гр. **** на задължително лечение в ДПБ – Ловеч, ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА, при стационарна форма на лечение.

НАЗНАЧАВА на основание чл. 162, ал.3 от Закона за здравето представител на Общинска служба по здравеопазване към Община – Ловеч, което да изразява информирано съгласие за лечението на ПЛ. Д. Т..

РЕШЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред ПлОС в 7-дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 1