Решение № 260106 от 13.04.2022, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н И Е

№ II -260106 13.04.2022 година град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА

ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

Мл.с.КРИСТИЯН ПОПОВ

При секретаря ……………Ст.Вълкова…………………………… като разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 1603 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение №

793 от 02.03.2020г., постановено по гражданско дело № 8951/2019г. по описа на Бургаския районен съд е осъдена Областна дирекция на МВР-Бургас, при Министерство на вътрешните работи на Република България, Булстат *********, с адрес област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. Христо Ботев № 46, да заплати на З.Н.Ф., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 2305.81 лева, от която 2066.66 лева-главница, представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен 289.43 часа извънреден труд, в периода от 01.11.2016 год. до 30.09.2019 год., на изпълняваната длъжност „****” в участък О., към Районно управление-Несебър при ОД на МВР-Бургас, считано от 30.12.2013 г. до края на периода и 239.15 лева-обезщетение за забавеното плащане на главницата/мораторна лихва/, за периода от 30.01.2017 г. до 21.10.2019 г., заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на главния иск-21.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

С решението Областна дирекция на МВР-Бургас е осъдена да заплати на З.Н.Ф., направените по делото разноски, в размер на 350.00лева, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски по делото от 372.67 лева.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.

Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, чрез пълномощник Гергана Владимирова –юрисконсулт на ОДМВР Бургас .

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо правен интерес, съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е допустима.

Жалбоподателят счита решението за неправилно поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Сочи, че ищецът е държавен служител, работещ на смени, положил е нощен труд, който е отчитан ежемесечно с протокол за отчитане на работното време между 22,00 и 06,00 часа, времето на разположение и положен труд по време на официални празници, съобразно Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Приложение № 6 към чл.32, ал.1 от Наредбата и Приложение № 1 към чл.18, ал.3 и чл.23 от Наредбата.

Твърди, че положеният нощен труд е своевременно отчетен и заплатен съгласно заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед 8121з-1429/23.11.2017г., издадени от министъра на вътрешните работи, което се установява и от заключението по експертизата по делото. Предвидено е, че за всеки отработен час през нощта се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева. Необоснован е изводът на съда за наличие на разлика между отчетен и заплатен нощен труд на ищеца и положения от него, както и че този труд е извънреден и че следва да се заплати съобразно часовата ставка за извънреден труд.

Незаконосъобразно е приложена субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове и липсва препраща норма към КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Поддържа, че размерът на възнаграждението следва да се определи по ЗМВР и издадените наредби и заповеди на министъра на вътрешните работи. Законодателството предвижда редица компенсаторни механизми за постигане на равно отношение пред закона с работници и служители по трудово правоотношение - допълнително възнаграждение за прослужено време, основния платен годишен отпуск, обезщетенията при прекратяване на служебното правоотношение, условията за пенсиониране и пр. Поддържа, че работникът не е работил извънредно. Счита за неоснователна претенцията за преобразуване на нощен труд в извънреден с коефициент 1,143, както и заплащането на получения при преобразуването нощен труд в дневен с часова ставка за извънреден труд.Извънреден би бил трудът положен извън установеното работно време,а целта на коефициента за преобразуване на нощния труд в дневен е да се получи от работника възнаграждение за 8 часа труд,при положен 7 часа труд.

Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Представено е и допълнително становище във връзка с решението на СЕС по дело № С-262/2020г по отправено преюдициално запитване от РС –Луковит.

В срока по закон не е депозиран отговор от ответната страна – З.Н.Ф., ЕГН **********. В съдебно заседание процесуалният представител е оспорил жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът като съобрази доводите на страните ,въз основа на закона и събраните по делото доказателства ,намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Производството е образувано пред първоинстанционния съд по предявен от З.Н.Ф. ***, чрез адв.Димова ,съдебен адрес : гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“ № 11, ет.2 против ОД на МВР-Бургас иск за присъждане на сумата 738 лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 123часа, за периода от 01.07.2016 г до 30.09.2019г, получени при преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със мораторна лихва в размер на 90лв и законна лихва от датата на предявяване на иска-

21.10.2019 г до окончателното изплащане на сумата.Твърди се, че ищецът през исковия период е полагал труд на 12 -часови смени на длъжност младши експерт ,**** в полицейски участък, гр.О. при РУ на МВР –гр.Несебър.Той е със статут на държавен служител. За положения извънреден труд от 123часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не му е заплатено дължимото допълнително възнаграждение. В хода на производството, размерът на претенцията за възнаграждение за положен извънреден труд е увеличен на 2066,66 лв за 289,43 часа извънреден труд за периода от 01.11.2016г до 30.09.2019 г. Оттеглена е претенцията за главницата за периода от 01.07.2016г до 31.10.2016г.Размерът на претенцията за мораторна лихва е увеличен на 239,15 лв.

Предявеният иск е с правно основание чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР/преди изменението с ДВ бр.60/2020г/.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила иска.Твърди се, че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР и по отношение на него намират приложение нормите, регулиращи работното време,съдържащи се в същия нормативен акт.В действащата през исковия период Наредба №8121з-776/29.07.2016г на министъра на вътрешните работи се урежда по специален начин заплащането на нощния труд.В тази наредба липсва текст, уреждащ увеличението на положения нощен труд с коефициент, като такова е имало само в Наредба №8121з-407/19.08.2014г. Съобразно нормативната уредба в МВР е възможно полагане на нощен труд между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават 8 часа средно за всеки 24-часов период.Това означава,че съотношението между дневен и нощен труд е 1, а не както е уредено в КТ и НСОРЗ ,съгласно които 7 часа нощен труд се приравнява на 8 часа дневен труд .Предвидено е допълнително заплащане на нощния труд от 0,25лв на час,който през исковия период е отчетен и заплатен.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявеният иск, като е изложил мотиви ,че цитираната в отговора на исковата молба наредба на министъра на вътрешните работи не съдържа изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане ,за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери субсидиарно приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл.9 ,ал.2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е.1,143.Неприлагането на цитираната НСОРЗ и КТ ще доведе според съда до по-неблагоприятно положение на ищеца ,който е държавен служител спрямо другите държавни служители.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка се констатира ,че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението съдът намира следното :

Безспорно е по делото,че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, като през процесния период е заемал длъжността **** в участък –О. към РУ на МВР – Несебър . Безспорно е също така, че за периода от 01.11.2016г до

30.09.2019 г той е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22 часа до 6 часа, като нощният труд е 2048 часа /в този смисъл заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза/.Вещото лице е дало заключение, че след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1,143, той възлиза на 2340,86 часа. Разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 292,86 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд, след преизчислението, е в размер на 2087,55 лв /за периода от

01.07.2016г -30.09.2019г/. За периода от

01.11.2016г - 30.09.2019г, вещото лице е дало заключение ,че дължимата сума за преизчисления нощен труд е в размер на 2066,66лв, за 289,43 часа и лихва върху тази главница в размер на 239,15лв.

Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР/ в редакцията преди изменението с ДВ бр.60/2020г/ , които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време,за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата , времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение е, че не са налице предпоставките по чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен, а след направеното преизчисление не се кумулира извънреден труд,тъй като такъв би бил налице само, ако служителят работи извън установеното работно време.

Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г /.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –подневно ,а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени- сумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/.

Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към исковия период/. Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено ,че извънреден е трудът ,който се полага от държавния служител, извън установеното за него работно време, освен в случаите на чл.50