Определение № 251 от 26.06.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 251 гр. К., 26.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно частно гражданско дело № 20255100500168 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба вх. № 5312 от 08.05.2025 г., п.кл.

05.05.2025 г., подадена от адв.Е.И. от АК-П. като пълномощник на ищца та А.

Р. Р., против определение № 517/12.04.2025г. по гр.д. № 165/2024 г. по описа на РС – К., в частта, с която районният съд е оставил без уважение искането на ищцата по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаването й от заплащане на държавна такса.

Определението се обжалва като неправилно, с оплаквания, че първоинстанционният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК, тълкувайки я ограничително, приемайки, че ищцата има средства да заплати дължимата държавна такса по делото с оглед притежавани множество банкови сметки, което счита, че не е равнозначно на наличие на парични средства по тях. Не били отчетени обстоятелствата, свързани със социалния статус на ищцата, която получавала доход в минимален размер и била лице, отглеждащо малолетно дете, няма имущество, от което да реализира доходи.

Н е били и множеството дела, по които е страна, с извод, че се препятства достъпа на ищеца до правосъдие.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е основателна.

1

С обжалваното определение № 517/12.04.2025г. по гр.д. № 165/2024 г. на РС – К., по искането на ищцата да бъде освободена от държавна такса по делото по предявените искове, е прието следното: ищцата е на 37 години, посочила е, че получава месечен доход в размер на 1090 лева от трудово възнаграждение и 55 лева детски надбавки; декларирала е, че не притежава недвижимо имущество, акции, облигации, движими вещи със значителна стойност и не разполага с влогове в банки, нито има вземания от трети лица; посочила е, че има задължения към кредитни институции в размер на 50 000 лева, с извод, че при съобразяване на тези релевантни обстоятелства определената държавна такса в размер на 50 лева не се явява непосилна за ищеца. Посочено е още, че обстоятелството, че ищцата е длъжник по множество кредити на обща стойност 50 000 лв. съобразно посоченото в декларацията по чл.83, ал.2, не може да бъде предварително аргумент нито за възможност, нито за невъзможност за заплащане на държавна такса и разноски, като по делото не са представени доказателства, от които да е видно кои задължения по кредити са изискуеми и какви са дължимите вноски по тях, за да се направи преценка каква част от доходите, които ищцата получава като трудово възнаграждение, се отнасят до погасяване на твърдените кредитни задължения. Посочено е, че съдът не може служебно да извърши справка за образувани дела срещу ищеца от фирми за бързи кредити, от която да се установи общият размер на задълженията му, защото тези обстоятелства не може да се установят посредством справка на заведените в РС-К. дела, тъй като не е възможно да бъде установено кои задължения по кредити са изискуеми и какви са дължимите вноски по тях.

Наред с това, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е изпълнила указанията на съда да посочи дата на подписване на декларацията по чл. 83, ал. 2 от ГПК, като посочването на обстоятелството, че същата е подписана от ищеца непосредствено преди депозиране на исковата молба в съда не представлява изпълнение на това нейно задължение, но дори и да се приеме за редовна, същата удостоверява неверни обстоятелства, защото от постъпила справка от БНБ се установява че ищцата има разкрити банкови сметки в няколко финансови институции, а именно в „Банка Д.“ АД, „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и „Ц.“ АД, също така и платежни сметки за извършване на платежни операции в „П.“ АД и „И.“ АД, а укриването на имущество /в представената пред съда декларация/ е самостоятелно основание, обуславящо 2 неоснователност на искането за освобождаване от държавна такса.

Определението на първоинстанционния съд е неправилно.

За да изгради своите изводи, окръжният съд прецени, че ищц ата е представила декларация по чл.83, ал.2 от ГПК, вр. чл.313 от НК, че не е семейна, има едно малолетно дете, родено на **.**.**** г., което отглежда, получава трудово възнаграждение от 1 090 лв. и това са единствените доходи на членовете на семейството й, наред с получавани детски надбавки от 55 лв., като тя и членовете на семейството й не притежават недвижимо имущество и МПС-та, както и не притежава акции, облигации, движими вещи на значителна стойност, не притежава влогове в банки и няма вземания от трети лица, но има общи задължения към банки и фирми за бързи кредити около 50 000 лв., по които не успява да заплаща месечните вноски.

От изискани от районния съд и постъпили по делото справки и информация от ТД на НАП П.-офис К., НОИ, БНБ, Агенция по вписванията, НБД „Население“, Сектор „ПП“ при ОД на МВР К. и РЗИ-К., се установява, че ищцата има едно малолетно дете, родено на **.**.**** г., не е регистрирана в ТРРЮЛНЦ, освидетелствана е от ТЕЛК с 38 % ТНР, има открити банкови сметки в търговски банки, както и платежни сметки в П. АД и И. АД, получава по действащ трудов договор възнаграждение от 1090 лв. като облагаем доход и се подпомага от ДСП-К. с месечни помощи за отглеждане на едно дете по реда на чл.7, ал.1 от ЗСПД за периода от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. включително в размер на 50 лв., няма недвижимо имущество и МПС-та. С оглед указанията на съда ищц ата е поискала съдът служебно да извърши справка за образувани дела срещу ищеца от фирми за бързи кредити, от която да се установи общият размер на задълженията й, което искане районният съд не е приел за основателно. Въз основа на тези данни относно имуществото на ищцата, включително изисканите справки, районният съд е приел, че ищецът може да заплати държавната такса по делото и е оставил без уважение отправеното искане по чл.83 от ГПК.

При правилно установени фактически обстоятелства относно имущественото състояние на ищеца, районния съд е направил неправилен правен извод, че не е налице пълна невъзможност на ищеца да заплати дължимата по делото държавна такса от 50 лв.

Съгласно практиката на ВКС, при произнасяне по молба на страна за 3 освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК /а и от разноски въобще/, съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната, е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса. Единствено след извършване на тази преценка, съдът може да направи обоснован извод за наличие на предпоставките по чл.83, ал.2 т.1-7 от ГПК и да се произнесе дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането на държавна такса.

В хода на делото ищц ата е представила декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, при условията на чл.313 от ГПК, като декларираните обстоятелства относно доходи и имуществено състояние са установени и от съдържанието на изисканите от първоинстанционния съд справки от ТД на НАП П.-офис К., БНБ, Агенция по вписванията, НБД „Население“, Сектор „ПП“ при ОД на МВР К. и РЗИ-К., като заявената невъзможност да заплати дължимата по делото държавна такса не е опровергана.

Ищцата е на 38 години, без данни за влошено здравословно състояние, не притежава недвижимо имущество, подлежащо на деклариране, не притежава МПС, получава доход в размер на минималната работна заплата, има едно малолетно дете, за което е подпомагана с месечна помощ в размер на 50 лв. Наред с това същата декларира, че освен дохода в размер на минималната работна заплата и социалните помощи за дете, тя и членовете на семейството й нямат други доходи и имущество, в т.ч. и влогове в банки. С оглед на тези установени по делото обстоятелства може да се направи обоснован извод, че ищцата няма достатъчно средства да заплати дължимата по делото държавна такса от 50 лв. Тази невъзможност следва от законоустановения обхват на несеквестируемите доходи в чл.446 и сл. от ГПК и от законоустановения размер на минималната работна заплата за страната от 1077 лв. Така, по арг. от чл.444 и чл.446 от ГПК следва, че ищецът няма секвестируеми имущество и доход. По тази причина ищцата следва да се 4 освободи от заплащане на държавна такса, поради което обжалваното определение следва да се отмени и вместо него ищцата да се освободи от дължимата по гр.д. № 165/2025г. по описа на РС-К. държавна такса, а делото се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Следва да се посочи, че представената пред първоинстанционния съд декларация по чл.83, ал.2 от ГПК има достоверна дата с оглед правилото на чл.181, ал.1, предл. посл. от ГПК и дадените от първоинстанционния съд указания за посочване на датата на подписване на декларацията са необосновани, както и необоснован е изводът му, че установеното, че ищцата има банкови и др. сметки обуславя деклариране на неверни обстоятелства, защото в представената декларация не е декларирано, че ищцата няма банкови и др. сметки, а само, че ищецът няма влогове в банки и вземания от трети лица, които обстоятелства не са опровергани по делото от изисканите от трети лица справки.

При тези мотиви и на основание чл.278, ал.2, вр. чл.83, ал.2 от ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 517/12.04.2025 г. по гр.д. № 165/2025 г. по описа на РС – К. в частта, с която е оставено без уважение искането на ищца та А. Р. Р. по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаването й от заплащане на държавна такса по делото, вместо което постановява:

ОСВОБОЖДАВА ищцата А. Р. Р., ЕГН **********, гр.К., кв.“В.-П.“ № ***, от заплащане на държавна такса по гр.д. № 165/2025 г. по описа на РС К..

ВРЪЩА делото на РС - К. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 251 гр. К., 26.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно частно гражданско дело № 20255100500168 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба вх. № 5312 от 08.05.2025 г., п.кл.

05.05.2025 г., подадена от адв.Е.И. от АК-П. като пълномощник на ищца та А.

Р. Р., против определение № 517/12.04.2025г. по гр.д. № 165/2024 г. по описа на РС – К., в частта, с която районният съд е оставил без уважение искането на ищцата по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаването й от заплащане на държавна такса.

Определението се обжалва като неправилно, с оплаквания, че първоинстанционният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК, тълкувайки я ограничително, приемайки, че ищцата има средства да заплати дължимата държавна такса по делото с оглед притежавани множество банкови сметки, което счита, че не е равнозначно на наличие на парични средства по тях. Не били отчетени обстоятелствата, свързани със социалния статус на ищцата, която получавала доход в минимален размер и била лице, отглеждащо малолетно дете, няма имущество, от което да реализира доходи.

Н е били и множеството дела, по които е страна, с извод, че се препятства достъпа на ищеца до правосъдие.