Решение № 30 от 07.08.2024, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Луковит, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.Г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20224320200359 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Х. Г., ЕГН ********** с адрес: **** № *** против наказателно постановление № 22-0297-000387/21.11.2022 год. на Началник РУ в ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление поради издаването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила и е изведено искане за неговата отмяна.

Жалбоподателят Г. Х. Г., редовно призован, не се явява Представлява се от процесуален представител - адв. Р. М. от ЛАК, който поддържа жалбата на посочените основания. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като излага доводи за маловажност на случая, съответно за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален представител. В придружителното писмо, с което е администрирана жалбата, е изразено становище за нейната неоснователност и молба за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, съобразявайки посочените в жалбата основания, изразените становища на страните и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, приема следното от ФАКТИЧЕСКА страна:

Обжалваното НП № 22-0297-000387/21.11.2022 год. на Началник РУ в ОДМВР Ловеч, РУ Луковит е издадено на основание постановление на РП – Ловеч, ТО – Луковит от 03.11.2022 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. преписка № 4778/2022 г. за това, че на 29.09.2022 г. в 12,45 часа в гр. Луковит, ул. *** срещу **** с посока на движение от ул. *** към ул*** жалбоподателят Г. Х. Г. управлява мотоциклет марка Хонда, модел ЦРФ, червен цвят, без регистрационни табели с рама номер ****** с неустановена собственост, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му 1 е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца; и на основание Наредба № Із-2539 на МВР от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 10 точки.

От писмените и гласни доказателства се установява, че в горепосоченото време и място на Г. Х. Г. е бил съставен АУАН бл. № 664492 от 29.09.2022 г. за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, в който е вписано, че мотоциклетът е бил без регистрационни табели.

По случая била образувана прокурорска преписка № 4778/22 г. по описа на РП – Ловеч – ТО - Луковит, по която с Постановление от 03.11.2022 г. е постановен отказ да се образува досъдебно производство. Прокурорът е приел, че не са налице данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК и изпратил преписката на АНО за преценка ангажиране административнонаказателната отговорност на лицето.

Въз основа на постановлението на прокурора АНО преценил, че следва да ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и издал обжалваното наказателно постановление.

От показанията на актосъставителя Б. В. Ц. и свидетеля по акта П. Г. Ц., както и от съставената докладна записка /л. 9/ се установява, че на посочената дата и място са били изпратени от ОДЧ при РУ – Луковит по сигнал за възникнало ПТП между управлявания от жалбоподателя мотоциклет и лек автомобил, като ПТП било настъпило по вина на водача на лекия автомобил. Мотоциклетът бил без поставени регистрационни табели и водачът му – жалбоподателят обяснил, че му е правил ремонт и го е изкарал на улицата, за да го пробва.

Св. П. Ц. сочи, че жалбоподателят живее на същата улица около 200 метра от ПТП.

Пояснява, че мотоциклетът е кросов, оборудван е бил с такива гуми, които не стават за асфалт, а само за пресечени местности /за гора/.

По искане на жалбоподателя е разпитан и св. Г. Й. И., който сочи, че със жалбоподателя имат хоби – карат кросови мотори, предназначени за мотописти и черни пътища в пресечени местности. Същите нямат фар, мигачи, не са предназначени за движение по пътищата за обществено ползване и не подлежат на регистрация. По принцип до пистите ги придвижват с платформи. Конкретно на посочената дата двамата с жалбоподателя са ремонтирали мотоциклета – сменили верига и я смазали, след което жалбоподателят го е изкарал на улицата /на която и двамата живеят/, за да го изпробва.

Придвижил се е около 200 метра и връщайки се е бил блъснат от лек автомобил, който навлязал в неговото платно на движение.

Изложената фактическа обстановка не е спорна и се установява от приетите по делото писмени доказателства, находящи се в приобщената адинистративнонаказателна преписка / постановление за отказ да се образува ДП, НП, АУАН, докладна записка, справка нарушител, справка в централна база КАТ и др., описани в протокола от съдебното заседание/, както и от гласните доказателства /показанията на св. Б. В. Ц., св. П. Г. Ц. и св. Г.

Й. И./, които съдът кредитира, тъй като са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му – Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и удостоверение УРИ 295р2 18636/28.11.2022 г., изд. от ОДМВР – Ловеч. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът намира, че описаната в НП текстово фактическа обстановка отразява вярно действителната такава, а и последната не се отрича или оспорва от жалбоподателя.

Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, възприета от актосъставителя и административнонаказващият орган, като нарушена от жалбоподателя, въвежда за водачите задължението да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушаването на това задължение от страна на водачите води до санкционните последици предвидени от нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП.

Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Няма спор по делото, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е управлявал процесното МПС, и че същото не е било регистрирано по надлежния ред. С обжалваното НП на жалбоподателя са наложени минималните по размер административни наказания, доколкото за посоченото нарушение административнонаказателната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда „Глоба“ в размер от 200 лв. до 500 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 до 12 месеца.

Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че АНО неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя. След съвкупен анализ на материалите по делото, настоящата инстанция счита, че описаната в НП деятелност следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН случай на административно нарушение. На първо място, деецът и деянието се отличават с ниска степен на обществена опасност, при която определената в минимален размер санкция не съответства на тежестта на нарушението. Макар с действията си жалбоподателят да е осъществил формално състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а именно управлявал е МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, то в случая обществената опасност на деянието е явно незначителна. Това е така, тъй като се касае за управление на МПС – описаният мотоциклет, от правоспособен водач почти без нарушения по ЗДвП /видно от справката за нарушител са му налагани само глоби с фишове за нарушения по ЗДвП, няма издадени наказателни постановления/. Нарушението, предмет на настоящето производство, е първо за него от този вид, а и според показанията на свидетелите моторът е бил кросов, какъвто вид мотори обикновено не се карат по пътищата, отворени за обществено ползване, където се допускат само МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, като на посочената дата жалбоподателят е извършвал непосредствено преди това ремонт, който е налагал да се придвижи мотоциклетът на кратко разстояние – не повече от 200 метра са били изминати.

Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Според Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС: преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на атакуваното НП, каквато е преценката на този съдебен състав в случая.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят 3 не следва да бъде санкциониран по административен ред за това нарушение, тъй като последното може да се приеме за маловажен случай по смисъла на легалната дефиниция в пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.

В разглеждания казус съдът счита, че е достатъчно на жалбоподателя да бъде отправено предупреждение, че при следващо нарушение от същия вид, както посоченото в НП /по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП/, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, ще бъде санкциониран. Такова предупреждение, наред с повдигането на административно обвинение спрямо жалбоподателя за така констатираното нарушение чрез съставяне на АУАН и последвалото издадено срещу него НП, по мнението на съда би постигнало в пълна степен целите по чл. 12 от ЗАНН и най-вече да се предупреди и превъзпита дееца към спазване на установения правен ред, с оглед недопускане на бъдещи административни нарушения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. ал. 4 вр. чл. 28 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0297-000387/21.11.2022 год. на Началник РУ в ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с което на Г. Х. Г., ЕГН ********** с адрес: **** № *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН Г. Х. Г., ЕГН ********** с адрес: **** № ***, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ловеч в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.