Решение № 507 от 22.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Пловдив, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330207401 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. П. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С. П. срещу Електронен фиш серия К № 6498031 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят поддържа, че при използването на мобилни технически средства редът за санкциониране на деянието чрез издаване на електронен фиш е неприложим.

Твърди, че на мястото на извършване на нарушението няма монтирано устройство за видеозаснемане, нито то е обозначено със знак за осъществяван видеоконтрол за спазването на правилата за движение. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. С. П., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Взема становище неправилно да е определена санкционната разпоредба. Посочената в електронния фиш норма намира за бланкетна, като поддържа при правната квалификация да е следвало да се направи привръзка с някоя от разпоредбите по основния състав, уреждащи хипотезите и фактите, при които на водача се налага 1 наказание. Пледира правната квалификация да е непълна и некоректна до степен да се приеме, че липсва такава, а това да изключва възможността за преквалификация на деянието в хода на съдебното производство. Позовава се на съдебна практика. Претендира разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.

Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от С. П. В., спрямо която е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката на 02.12.2022 г., установено от справка от АИС АНД, приложена по преписката, а жалбата е подадена чрез ОДМВР – Пловдив на 06.12.2022 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

С Електронен фиш серия К № 2884548 на жалбоподателката С. П. В. било наложено административно наказание глоба на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Този електронен фиш влязъл в сила на 02.06.2022 г.

На 23.10.2022 г. в 12:11 часа в гр. Пловдив, на бул. „Кукленско шосе“ срещу № 3 в посока ул. „Скопие“ жалбоподателката В. управлявала собствения си лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № *** със скорост от 62 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч.

Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. номер 120CCA8. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 65 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от 2

„минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 62 км/ч.

За това деяние против жалбоподателката В. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с № 6498031, с който й било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. В електронния фиш било посочено, че наказанието се налага на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 114-СГ-ИСИС/14.09.2022 г. се изяснява, че процесното техническо средство ARH CAM S1 с фабр. № 120 CCA8 е преминало последваща проверка на 14.09.2022 г. със заключение, че съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими надписи и означения върху него. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-21430/25.10.2022 г. се установява, че на дата 23.10.2022 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с фабр. № 120CCA8 е заснела 136 статични изображения с начален час на работа 10:40 ч. и краен час на работа 13:40 ч. и с място на контрол гр.

Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ срещу № 3 в посока ул. „Скопие“, където е действало общото ограничение на скоростта от 50 км/ч.

От снимка № 0064449 от радар с № 120 CCA8 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 65 км/ч, а заснемането е извършено на 23.10.2022 г. в 12:11 часа в посока „приближаване“ спрямо АТСС.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателката С. П. В..

От Електронен фиш серия К № 2884548 (лист 18 от делото) се изяснява, че на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателката В. е наложено административно наказание глоба за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

От справка от АИС АНД (лист 19 от делото) се установява, че Електронен фиш серия К № 2884548 е влязъл в сила на 02.06.2022 г.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че от обективна страна на 23.10.2022 г. в 12:11 часа лек 3 автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателката С. П. В., се е движил със скорост от 62 км/ч в гр. Пловдив, по бул. „Кукленско шосе“ срещу № 3 в посока ул. „Скопие“. Деянието е заснето от мобилно техническо средство, което е от одобрен тип и е годно за употреба към процесната дата, а установената стойност на скоростта е определена след приспадане на максимално допустима грешка от минус 3 км/ч от стойността на измерената скорост. Доказва се на следващо място и че деянието е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на Електронен фиш серия К № 2884548, който е в сила от 02.06.2022 г. Установява се, че с този фиш на жалбоподателката В. е наложено административно наказание за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Въпреки това съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш е допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение, което влече неговата незаконосъобразност. Съгласно правилото по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП ЕФ трябва да съдържа данни за нарушените законови разпоредби. В обжалвания санкционен акт по чл. 58д, т. 4 от ЗАНН на жалбоподателката е наложено административно наказание на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.

Тази норма обаче е бланкетна. Това означава, че в електронния фиш е следвало да бъде направена привръзка със съответната разпоредба на чл. 182, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от ЗДвП, към които изрично препраща чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, за да бъде запълнен бланкетът и жалбоподателката да бъде уведомена за правната квалификация на деянието си, срещу която да се защитава.

Липсата на такава привръзка представлява незаконосъобразност на електронния фиш, която не може да бъде преодоляна чрез правомощието на съда по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН за преквалификация на изпълнителното деяние.

Относно съществения характер на така допуснатото процесуално нарушение при правната квалификация на деянието има формирана трайна, последователна, а и актуална съдебна практика на касационната инстанция, която изцяло се споделя и от настоящия съдебен състав: Решение № 1876 от 26.10.2022 г. по к.а.н.д. № 1609/2022 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 245 от 08.02.2023 г. по к.а.н.д. № 3207/2022 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 366 от 23.02.2023 г. по к.а.н.д. № 3083/2022 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 237 от 08.02.2023 г. по к.а.н.д. № 3028/2022 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 90 от 16.01.2023 г. по к.а.н.д. № 2861/2022 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив. Съгласно изведените указания по приложението на процесуалния закон преквалификация би могла принципно да се осъществи като отпадне по-тежката квалификация за повторност и се наложи наказанието по основния състав, но само при условие че административнонаказващият орган е направил привръзка в ЕФ на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП със съответната разпоредба на чл. 182, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от ЗДвП, към които изрично се препраща. Това е така, защото преквалификация 4 означава промяна на вече дадена правна квалификация. В случая направената с електронния фиш правна квалификация на нарушението е непълна и неконкретна до степен да се приеме, че липсва такава. Всяка от разпоредбите на чл. 182, ал. 1, 2 и 3 съдържа и диспозиция, и санкция, тоест сочи на конкретно поведение на водачите при съответни условия, които определят какво по вид и размер наказание следва да бъде наложено и при какви осъществени факти. Сама по себе си разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, каквато квалификация е дадена в обжалвания електронен фиш, не съдържа тази информация, поради което тя не може да се приложи самостоятелно, тъй като би била непълна и неясна. Следователно в електронния фиш е дължимо да бъде посочено коя от различните хипотези по чл. 182, ал. 1, ал. 2, или ал. 3 от ЗДвП е осъществил водачът, за да му се наложи и съответното наказание за повторност именно на това нарушение.

Посочването на пълната правна квалификация за пръв път от съда със съдебното решение съществено би ограничило и нарушило правото на защита на жалбоподателя. Изначалната липса на конкретно волеизявление от наказващия орган не може да бъде преодоляна чрез преквалификация на изпълнителното деяние, тъй като подобен подход е в противоречие с принципа на двуинстанционния съдебен контрол по този вид производства.

Противното би означавало съдът за пръв път с решението си да въведе в процеса нови обстоятелства, свързани с правната квалификация на нарушението, по които жалбоподателят не е имал възможност да се защитава пред тази инстанция, както и да ги оборва.

Макар в Тълкувателно решение № 8/2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС да се прие, че районният съд може да упражни правомощието си да измени наказателното постановление, когато наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, то в случая не е налице хипотеза на неправилно посочена правна квалификация, а на липса на посочен в електронния фиш приложим закон, който да би могъл да подлежи на проверка и изменение чрез прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, в който смисъл е и цитираната практика на Административен съд – Пловдив.